Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Двореца на Краля
Нед Фев 18, 2018 6:19 pm by Agnes

» Прием в чест на Крал Хенри
Нед Фев 18, 2018 12:54 pm by Lucifer


Двореца на Краля

Go down

Двореца на Краля

Писане by King Henry on Пет Фев 16, 2018 2:45 pm

avatar
King Henry

Брой мнения : 6
Join date : 16.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Двореца на Краля

Писане by King Henry on Пет Фев 16, 2018 3:42 pm

Денят не предвещаваше нищо специално. Бях отегчен до смърт. Напоследък се случваше все по - често да изпадам в подобни състояния на духа и в тези моменти, дори и хората чието основно предназначение бе да ме забавляват, не се справяха с задачата. Вчера бях прострелял с лък главния си шут, който сега береше душа под грижите на моя собствен лекар. Макар да си бе заслужил всичко което го бе сполетяло, не исках да умира, защото се оказваше, че заместниците му са още по - скучни и неспособни да разведрят настроението ми и сякаш всеки следващ опит да се измъкна от тази апатия ме дърпаше все по - дълбоко в царството на мрачните мисли.
- Кралю... - Масивните врати на тронната зала се разтвориха с грохот и през тях влетя едно дрипаво момче. Раздразнението ми стана още по - голямо и метнах гроздето обратно в подноса.
- Простете Кралю... - Падна на земята задъхан и потен. - Нося важно съобщение от рицарите на Ваше Величество. - Извади някакво писмо от дрипавата си чанта и протегна ръка. Направих знак на един от слугите да го донесе. Това момче трябваше да е много глупаво ако си мислеше, че краля на Англия ще отиде до него и ще вземе пергамента от ръцете му.
- Печата наистина е на рицарите Ви, Ваше Величество. - Разпоредих да платят на момчето и да го изведат навън, едва тогава позволих да ми прочетат какво пише в така важното писмо.
- Намерили са я! - В очите ми се появи блясък, който не бях имал отдавна. Нещо се случваше. Нещо което бях чакал с години и за което бях загубил надежда, че е истина.
- ДОВЕДЕТЕ МИ Я! - Наредих и се изправих на крака. Бях си обещал да не възлагам надежди никога отново, когато ставаше дума за пророчествата на онзи луд човек, но ако рицарите ми вярваха, че са намерили онова което търся си струваше поне да я видя, преди да се откажа отново.
avatar
King Henry

Брой мнения : 6
Join date : 16.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Двореца на Краля

Писане by Agnes on Пет Фев 16, 2018 6:40 pm

Нощите навън бяха студени. Никога до сега не бе спала другаде, освен в малката уютна къщичка на семейство Уитмор, но пък и кратките й почивки в подвижния й затвор не можеха да се оприличат като сън. Постоянно й беше студено и това затрудняваше отпускането на тялото, от което се нуждаеше, за да заспи, но сякаш на никой не му правеше впечатление, а може би по-скоро не им пукаше, че Агнес носеше само скромната си домашна рокля. Тя не бе предназначена за ниските температури извън границите на къщата, още по-малко пък за нощи в затвор без стени, които да спират студа.
Тя обаче отдавна бе спряла да се моли. Никой от мъжете не изглеждаше достатъчно заинтересован от положението й. Някои се правеха, че не я чуват, а други й се щеше да не я бяха чули, защото изглежда бяха лишени от способността да се отнасят към другите като към човешки същества. А може би това се отнасяше само за такива като нея. Вещица? Грешаха! Колко пъти им повтори, че грешат. Колко часове плака пред свещеника, който познаваше от малко дете. Колко се моли и на божиите хора и на тези на краля. Никой обаче не я слушаше. Те бяха глухи за молбите й, слепи за страданията й и виждаха само едно – вещица.
Няколко дена й трябваха, за да си научи урока, но след като най-накрая я отведоха, Агнес прие съдбата си. Разбира се, не можеше да се примири с нея и все още продължаваше да плаче, докато не заспи от умора, но само след час се събуждаше вкочанена от студ и всичко започваше отново. Сънят не се чувстваше като сън, храната нямаше вкус на храна, болката и страха бяха по-големи, отколкото някога си ги спомняше. Всичко бе обвито в една перелина от ужас и тя не намираше никаква утеха или надежда, за която да се хване.
Мислеше си, че това пътуване бе най-лошото, но нищо не можеше да се сравни със страха, който смрази тялото й, когато спряха. Мъчение или не, това бяха последни моменти живот, които щяха да свършат тук. Паниката я обзе за секунди и без да размишлява над несъществуващата си възможност да избяга, Агнес започна да вика и отчаяно да се дърпа, размахвайки слабите си ръце и крака. Там обаче нямаше кой да й помогне. Стотици хора се бяха събрали във вътрешния двор на замъка и всички я гледаха с неприкрит интерес, повечето стояха настрана, очевидно страхувайки се от нея, но всички я зяпаха така, сякаш беше някое диво животно, а не просто едно уплашено момиче.
Мъжа, който се опитваше да я извади от подвижния й затвор, пренебрегна всичките й протести и сграбчвайки я за глезена, я изтегли от каретата и я захвърли на земята. Беше влажна и студена, но това не й направи голямо впечатление, защото последните няколко дена я бяха привикнали към тези неудобства. До сега обаче не й бяха връзвали ръцете, но изглежда в момента се оказваше наложително. Оковаха китките й със студен метал и я поведоха през дългите коридори на замъка.
През живота си не бе виждала такава красота и сигурно щеше да се трогне, ако не бе уплашена за собствения си живот и за този на любимия си. Сърцето й кървеше от раздялата им и отчаяно се нуждаеше от упората му, но той бе останал много далеч от това така красиво и в същото време ужасяващо място. И всичко стана още по-страшно, когато отвориха две огромни врати, зад които стояха група благородници и свещеници. Агнес ги определяше като такива благодарение на дрехите им, но само един от тях носеше корона и когато той се приближи към нея, тя уплашено отстъпи назад. Зад себе си обаче усети масивното тяло на мъжа, който я беше издърпал от каретата и осъзнала, че не може избяга от тук. Не й оставаше нищо друго, освен да срещне съдбата си и все пак намери достатъчно благоприличие да сведе поглед към пода, когато краля застана пред нея. Беше достатъчно затънала в проблеми, за да се държи неуважително с негово Величество.
avatar
Agnes

Брой мнения : 5
Join date : 16.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Двореца на Краля

Писане by King Henry on Пет Фев 16, 2018 7:23 pm

- АЗ СЪМ КРАЛЯ! АЗ РЕШАВАМ КОЙ ЩЕ ЖИВЕЕ И КОЙ ЩЕ УМРЕ! - Изкрещях в лицето на един от най - приближените ми съветници и приятели - Джеймс Уолси.
- Ваше Величество...
- Всъщност мога да обезглавя и кардинала. Защо не? Аз съм божия наместник на земята и той трябва да слуша МЕН! - Колкото и да се опитваше да ме успокои, нищо не бе в състояние да заличи гнева ми. От няколко дни всички си мислеха, че могат да ме съветват какво е редно да направя. Да не си мислеха, че съм някакво невръстно момче, което се нуждае от наставления?
- Никой не отрича, това Ваше Величество...
- Тогава защо по дяволите, трябва да искам разрешение от църквата? - Джеймс не бе в състояние да проведе какъвто и да е разговор с мен, просто защото не исках да слушам никой в момента.
- Хората...
- ХОРАТА са подчинени на МЕН! Църквата с която бях така добър през годините ми на управление, е подчинена на МЕН! - Бях прекалено мекушав. Ако бях процедирал по друг начин с тях, никой от тях нямаше дори да посмее да ми възрази, вместо това те ми се отплащаха по този начин, с абсолютно неподчинение.
- Искам да отидеш при кардинала и да му изясниш това. Искам да му напомниш кой съм аз и какво ще се случи с главата му, ако не ми предаде момичето!
- Толкова ли е важна за Вас? - Извърнах невярващо глава към приятеля си. Той не можеше да ми задава този въпрос! Не! Той от всички най - добре знаеше колко е важно за мен това пророчество и колко години от живота си бях отдал на това да я намеря. - Може дори да не е същото момиче...
- ИСКАМ ДА МИ Я ДОВЕДЕШ ЖИВА! - Изкрещях отново и с бърза крачка напуснах стаята. Не ми пукаше как, просто я исках!

Гледах с нескрита омраза към духовниците отдясно на мен. Глупаците бяха решили да се облекат сякаш щяха да коронясват някой. С вида и присъствието си сякаш целяха да ме предизвикат, но бях обещал на Уолси, че няма да обезглавя никой от тях, колкото и да ми се искаше. Това от което нямах нужда обаче бе да съм във война с църквата. Уолси бе успял да договори освобождаването на момичето, с големи усилия в резултат на което аз трябваше да се съглася с това да подпиша документ, който задължаваше кралството да отчита още повече пари. Съветниците ми направо ме умоляваха да не го правя, защото опразването на хазната щеше да доведе до още по - високи данъци и аз напълно осъзнавах, че това няма да е добре за мен, но вече бях стигнал прекалено далеч и гордостта ми не позволяваше да се откажа. Вещица или не, всички отвън и вътре в тази зала, трябваше да знаят, кой е единствения глас, който имаше значение.
Вратите се отвориха и в същия момент всички обърнахме поглед на там, сякаш очаквахме да видим най - опасното създание на света. Дори и аз, ако можех да се отърся от гнева, сигурно щях да забележа, че изпитвам огромно вълнение и може би дори малко страх от срещата си с нея. При вида на дрипите, които носеше, всичката мръсотия по дрехата и лицето й обаче, останах... озадачен и може би дори разочарован. Та тя беше просто дете. Изправих се рязко от трона си и погледнах объркано към духовниците, но само след секунда изражението на лицето ми стана още по - опасно и застрашително. Чувствах се леко изигран.
- Ваше Величество... Моля ви, не се приближавайте толкова. - Дори не разпознах гласът, който ме предупреди да стоя далеч от момичето, но последното което можех да видя в нейното лице бе заплаха, така че игнорирах този непоискан съвет и се изправих направо пред нея. Наблюдавах я дълго, опитвайки се да реша коя точно глава да отрежа. За сега имаше само една която със сигурност щеше да остане на раменете си и това бе нейната. Не бях рискувал война с църквата, само за да я убия сега.
Хванах брадичката й я стиснах внимателно. Окаляното й лице се показа и ясно виждах само очите й, всичко останало бе покрито с кал и мръсотия.
- Ти ли си вещицата, която е убила десетки души? - Приличаше ми на малко изплашено момиченце, което не бе в състояние да убие дори досадна муха.
avatar
King Henry

Брой мнения : 6
Join date : 16.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Двореца на Краля

Писане by Agnes on Пет Фев 16, 2018 9:05 pm

Въпреки, че физически бе заставена да стои права и да го гледа в очите, Агнес чувстваше как се свива под строгия му поглед. Искаше да се скрие някъде. Някъде, където беше топло, тихо и никой не можеше да я намери. Такова място обаче съществуваше само в мечтите й, които бяха толкова далеч от реалността. Не можеше да избяга от нея, от всичките мъже в залата и най-вече от краля. Никой не си позволяваше подобно своеволие и тя дори не смееше да си отвори устата от страх, но когато чу въпроса му, зяпна онемяла и само секунда след това започна да хвърля дума след дума, чудейки се от къде се бе взела всичката тази сила.
- Не! Аз не съм вещица, господарю! – думите излизаха толкова бързо от устата й, че тя едва успяваше да следи какво е успяла да каже и какво все още беше прости мисъл в главата й – Никога не съм отнемала живот! Това е гре…
- ЛЪЖИ! – прекъсна я най-кичесто облечения духовник, който очевидно бе лидера на свещениците в залата и всички веднага започнаха да кимат одобрително – Това са лъжи! Ваше Величество не трябва да позволява на една слугиня на Дявола да Ви замаже очите! Тя е вещица! Трябва да изгори на клада с останалите!
- НЕ! Моля ви! – гласът й излезе толкова тънък и отчаян, най-вероятно в следствие на потеклите по лицето й сълзи – Аз не съм направила нищо лошо! Кълна се!
- Какво безочие! – възкликна духовника – Да лъже негово Величество право в очите, след като погуби няколко от най-добрите му мъже! Това е неуважение към короната!
Погубила няколко от най-добрите му мъже? Не! Имаше някаква грешка! Те я бъркаха с някоя друга! Не можеше …
Изведнъж спомена нахлу в съзнанието й. Последното нещо, за което мислеше, бе случката с мъжете, дошли да отведат Стюарт, а може би точно над това трябваше да наблегне, защото тогава започна Ада, в който се превръщаше живота й. Беше се случило нещо, извън нейните възприятия и способности. За пръв път се замисли дали наистина бе наранила онези мъже. Господи, дали им беше отнела и живота? Всичко се случи толкова бързо, че дори не го осъзна на момента, но връщайки се към спомена, всички които бяха достатъчно близо до тях, останаха да лежат неподвижни на земята.
- Не … - прошепна уплашено и погледа й още повече се премрежи, карайки очите на краля да станат съвсем неясни – Аз не исках да ги нараня! Кълна се, не беше умишлено! Аз …
- Значи признаваш? – ентусиазира се свещеника и със ситни крачки забърза към тях – Ето го доказателството, ваше Величество! Тя е използвала магия и е нападнала вашите падници.
- Не! Не беше така! – отчаянието й бе надминало благоприличието и Агнес си позволяваше да говори, опитвайки се да обясни ситуацията, но нима имаше каквото и да е логично обяснение на случилото се?
avatar
Agnes

Брой мнения : 5
Join date : 16.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Двореца на Краля

Писане by King Henry on Пет Фев 16, 2018 9:38 pm

- Достатъчно!
Не се бях намесил веднага, просто защото все още се опитвах да си обясня как това момиче, можеше да е отговор на всичките ми въпроси, но в един момент просто не можех да слушам повече. Това не беше съд и ако духовника си мислеше, че ще ме накара да променя решението си сега, то тогава въобще не знаеше с кого си има работа. Бях стигнал толкова далеч, не защото се отказвах и със сигурност нямаше да призная поражението си, дори и то да изглеждаше по - голямо от всякога.
В началото си мислех, че тя отрича деянието си, просто защото се страхуваше за живота си, но ясно виждах, че тя вярва в думите си, което само означаваше, че тя не е тази която търся.
Най - накрая откъснах поглед от лицето й и се завъртях бавно към кардинала. Този човек заслужаваше много повече да отиде на кладата, отколкото това крехко създание, но се надявах, че някой ден ще дойде и неговия ред.
- Погледни я! - Наредих на висок тон, което най - накрая успя да стресне оядения старец и той сякаш с огромно нежелание и страх проследи пръста, с който я сочех.
- Прилича ли ти на някой, който може да убие дори и един човек? А ти искаш да ми кажеш, че го е направила, с двайсетина здрави и обучени мъже?
- Тя е вещица! Не се залъгвайте от вида й, ваше Величество. - Продължи да настоява кардинала, с което буквално загуби интереса ми. Махнах с ръка и завъртях очи пропити с досада. Ако някой от тези глупаци си мислеше, че това момиче е способно да нарани друго човешко същество, то тогава аз наистина не знаех какво върша.
- Страх ли ви е от нея, Бишап? - Дори и духовник, това че поставям мъжеството му пд въпрос, сигурно щеше да го жегне, както би жегнало всеки един истински мъж. - Мислите ли, че тя може да ви нарани? Настоявам да я погледнете и да ми отговорите. Наистина ли виждате заплаха в нея?
- Тя няма власт над мен, ваше Величество. Бог е по - могъщ от нея, но за всички човеци, които не могат да се защитят от злото на Дявола, ви призовавам да я изпратите на кладата. Това е единствения начин да спасим душата на това бедно създание, което е обсебено от нечестиви духове.
Оглушителен и най - вече подигравателен смях разцепи тронната зала. Не, всъщност не ми беше никак смешно, бях бесен и някой щеше да си плати за това, но точно сега исках нещо коренно различно.
- Всички ВЪН! - Исках да остана насаме с нея.
avatar
King Henry

Брой мнения : 6
Join date : 16.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Двореца на Краля

Писане by Agnes on Съб Фев 17, 2018 10:38 am

Въпреки, че остана с единствения мъж, който изгледа не я намираше за вещица, Агнес не можа да се почувства по-спокойна. Кралят я плашеше, направо я ужасяваше, в пъти повече от онзи напорист свещеник, който настояваше за смъртта й. Просто имаше нещо мрачно, нещо много студено в него, което караше цялото й тяло да настръхне и дългите студени нощи в затворническата карета не успяха да я подготвят за това. Никога не се бе замисляла, какъв човек е този, който ги управлява. Беше научена да се доверява на управниците и да не си вре носа, където не й е работа, но оставайки насаме с него, се чувстваше задължена да каже нещо. Но какво?
Предпочиташе да остави тази инициатива на него, но Хенри също не бързаше да започне разговора на ново. Завъртя се бавно около нея и я огледа много внимателно, а единствения път, в който погледите им се засякоха, Агнес побърза да извърне лице към пода. Не се чувстваше комфортно да го гледа в очите. Макар и погледа й да бе все още влажен, успяваше да забележи всички онези детайли, които караха косъмчетата на врата й да се изправят. Дори и светли на цвят, очите му бяха тъмни по един особен начин. Високите му скули и ясно изразеното чело ги караха да изглеждат още по-дълбоки и недостижими. Устните му за сметка на това бяха нещо съвсем различно, но преди да успее да ги огледа, те се раздвижиха плавно и най-вероятно от тях излязоха думи, които тя не чу.

avatar
Agnes

Брой мнения : 5
Join date : 16.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Двореца на Краля

Писане by King Henry on Съб Фев 17, 2018 11:50 am

Дълго време не казах нищо. Въртях се около нея, оглеждах я от всички страни и се опитвах да си отговоря на всички онези въпроси, които тормозеха съзнанието ми. Тя беше извън всичките ми очаквания. Толкова различна от представите ми, че наистина беше трудно на човек да повярва какво е предначертала съдбата за нея. Ако разбира се, това беше същото момиче от пророчеството.
Беше ми трудно да си обясня как тя е повалила всички онези мъже, но рицарите ми се кълняха, че са я видели с очите си и аз им вярвах достатъчно много, за да си създам всички проблеми, които сега имах на главата, благодарение на нея.
- Как се казваш? - трябваше някак да я предразположа и спечеля доверието й, в противен случай тя никога нямаше да се разкрие пред мен, а това щеше да означава, че е абсолютно безполезна.
- Може да ми кажеш. - Търпеливо я подканих. Момичето трепереше като лист. Бе уплашена, мокра и най - вероятно гладна. Хвана ме яд, че дори след като бях казал колко е важна тя за мен, се бяха отнесли така с нея, но тук нямаше да й се случи нищо лошо.
- Не се страхувай от мен. Няма да те нараня. - обещах й с цялата отговорност на короната, която носех.
- Тук си в безопасност. - вече бе под моя закрила и косъм нямаше да падне от главата й.
avatar
King Henry

Брой мнения : 6
Join date : 16.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Двореца на Краля

Писане by Agnes on Нед Фев 18, 2018 11:32 am

Не бе готова веднага да се довери на думите му. Не можеше да се похвали, че е срещала много благородници през живота си, но дори и дребните лордове на земите в които бе отраснала, бяха дребнави и надменни. Майката, която я отгледа, щеше да й тегли един здрав пердах, ако я чуеше да говори така, а тя бе достатъчно съобразителна да не изпробва търпеливостта и на краля, още по-малко пък да показва съмнение в думите и намеренията му. Никой не й беше казал как трябва да се държи в негово присъствие, все пак кой би очаквал подобна среща? За щастие, нашето момиче бе достатъчно досетливо и веднага побърза да изпълни искането му.
- Агнес, сър – отговори с уважение, но й трябваше секунда да осъзнае, че това не бе достатъчно ласкателно обръщение към монарха на страната – Ваше Величество! – изстреля скорострелно, надявайки се това да поправи щетите.
Хенри обаче не изглеждаше ядосан от грешката й, даже напротив. Ъгълчетата на устните му трепнаха и се извиха в очарователна усмивка, която веднага разкраси лицето му. Високите му скули се изразиха още по-ясно, около очите му се появиха весели бръчици, а устните му сякаш за секунда станаха кърваво червени и това създаде илюзията, че са още по-плътни и сочни. А може би не беше илюзия. Агнес не можа да разреши тази загадка, защото преди съзнанието й да заработи, тялото й вече реагираше. Върху собствените й устни трепереше плаха усмивка, но тя не намери сили да й даде воля. Вместо това заби отново поглед в пода с мисълта, че е много по-добре да се усмихва на студения мрамор, отколкото краля да си помисли, че му се хили.
avatar
Agnes

Брой мнения : 5
Join date : 16.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Двореца на Краля

Писане by King Henry on Нед Фев 18, 2018 12:10 pm

- Гладна ли си, Агнес? - Момичето не каза нищо, но сякаш ми се стори, че поклати отрицателно глава. Беше толкова незабележимо, че все едно бе някакво неволно потрепване. Изненадах се от тази реакция, защото видимо изглеждаше изморена и под всичката кал по лицето й, цвета му се бе изгубил. Едва ли се бе хранила добре в последните дни и скромността й в случая бе напълно излишна.
- Последвай ме. - Бях свикнал всичките ми подчинени да се покоряват пред волята ми без да задават въпроси или да ми противоречат, затова очаквах от нея пълно подчинение. Дори не допусках, че Агнес може да престъпи заповедта, затова директно се насочих към една от вратите. Не беше тази през която я бяха въвели, а друга, която водеше към вътрешността на двореца. Познавах мястото до болка, знаех всяко кътче от него и толкова бях свикнал, че нещата които правеха впечатление на останалите, бяха напълно пренебрегвани от мен. Просто бях прекарал целия си живот тук, за мен бе съвсем нормално да живея заобиколен от подобен разкош.
Не и за Агнес обаче, която едва по - късно осъзнах, че не върви плътно зад мен. Може би причината бе, че не успява да насмогне на темпото ми, а може би просто всичко заобикалящо я бе много по - вълнуващо за нея и тя бе забравила кой съм аз. Разсейването й обаче не ме подразни, даже напротив. С прикрит интерес наблюдавах реакцията й, докато вървяхме по коридора. Беше освежаващо да видя подобно оживление върху лицето й, но не казах нищо, за да не я смутя случайно.
Стигайки пред друга голяма врата, аз се спрях пред нея и направих знак на стражите да останат по местата си. Изчаках Агнес да ме настигне и едва когато бе вече до мен, аз сам разтворих вратите й я подканих с ръка да влезе. Намирахме се в трапезарията. Тук понякога приемах най - приближени до мен приятели, с които вечерях, но основно се хранех сам, нищо че масата бе по дълга от три метра и около нея имаше поне двайсетина стола, големи и масивни, за някой като нея можеха да изглеждат и като трон.
- Донесете й храна и вода. - Заповядах на един от слугите, а нея поканих да си избере стол и да седне. Смятах, че ще се почувства много по - добре, ако седне. Изглеждаше така сякаш краката й скоро ще откажат.
avatar
King Henry

Брой мнения : 6
Join date : 16.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Двореца на Краля

Писане by Agnes on Нед Фев 18, 2018 6:19 pm

Искаше й се отново да откаже и с благодарност да му обясни, че няма нужда да се занимава с това и то лично. Караше я да се чувства адски неудобно и въпреки, че краля реално нареждаше на слугите си, Агнес имаше чувството, че го обременява по някакъв начин. Много по-логично и нормално й се виждаше тя да носи храната, но корема й се присви само от мисълта за ядене и я спря, преди да си е отворила устата. Цялата седмица беше в разрез с всичките й възприятия за реалността на света, в който живееше, така че какво беше още едно необичайно нещо, като да седиш в разкошна зала, настанена на огромната маса на краля, до самия него и всеки прислужник в това помещение да те обгрижва.
- Благодаря – просто, кратко и искрено.
Плахо приближи към най-крайния стол от широката страна на масата и потърси очите му, а Хенри направи галантен жест, с който я подкани да се настани. Самият той зае челното място, което беше единственото от едната тясна страна и непосредствено близо до нейното. Сякаш слугинята бе дебнала в някое тъмно ъгълче, чакайки секундата, в която ще се отпуснат на столовете, за да се приближи.
Носеше огромен сребърен съд с гореща вода за миене и пухкава бяла кърпа, които остави пред Агнес. Момичето се надвеси над горещата пара, която обля лицето й в мека топлина и макар че двореца беше много топъл, това бе първия момента, в който тя почувства така осезаемо тялото й да се загрява и отпуска. Само че този момент на спокойствие и блаженство не трая дълго. Тя успя да съзре отражението си във водата и то меко казано я притесни. Не беше някоя изискана дама от висшата класа, коя през живота си не е докосвала кал и подобно нещо би значило края на света, но дори и тя не можеше да си позволи да изглежда така пред краля си.
Хвърли му бърз и уплашен поглед, сякаш се надяваше, че той няма да е забелязал изцапаното й лице до сега, но това беше абсурдно. Хенри я беше огледал достатъчно добре в тронната си зала, но дори и сега продължаваше да я съзерцава, което я смути още повече. Агнес придърпа огромната метална купа в другата посока и се извърна на една страна, така че да се скрие от погледа му. Бързо и припряно изми ръцете си, заради което водата на няколко пъти изплиска извън съда, но това не й направи такова впечатление. Бе обсебена от мисълта за мръсното си лице и веднага щом калта падна от пръстите й, тя започна да мие и него.
Имаше чувството, че се търка вече цял час, но вече не можеше да разбере дали от лицето й продължава да пада мръсотия или просто водата вече е станала кафява. Беше прекалено мътна, за да се огледа отново в нея, затова след като цялото й лице се затопли равномерно, си направи някакви изводи, че ако не друго, то поне се бе намокрила навсякъде. Предположенията й се затвърдиха, когато прокара бялата кърпа през лицето си и след това вече въобще не беше бяла. Калта обаче се беше размекнала и падаше лесно, затова нашето момиче продължи да търка, докато кожата й не започне да пари от грубия натиск.
- Съжалявам – измърмори тихичко, докато подаваше изцапаната кърпа на слугинята, а после се обърна към самия крал – Простете, господарю. Нямах представа, че …
„Че приличаш на прасе?“ подхвърли услужливо подсъзнанието й и тя се нахока на ум, че и сама не бе стигнала до този извод. За щастие, лицето й в момента изглеждаше много по-добре, въпреки че тя не можеше да го види, за да се успокои. Кал бе останала само около косата й и малко по врата, но самото й лице блестеше. Кожата й се бе зачервила от горещата вода и търкането, но цвета беше много по-добър от преди малко, а и вече не чувстваше как сухата кал се пропуква по бузите й, докато се усмихва и говори. До толкова беше свикнала с нея, че даже не го бе осъзнала, докато не я свали от лицето си.
avatar
Agnes

Брой мнения : 5
Join date : 16.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Двореца на Краля

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите