The RoyalsВход

RPG FORUM


Share

descriptionMembers - Only Clubs

more_horiz

descriptionRe: Members - Only Clubs

more_horiz
Бях се разположила удобно върху задната седалка на черната лимузина и наблюдавах през прозореца. Движехме се бързо по почти безлюдната магистрала. Не беше чак толкова късно - едва минаваше осем и някой хора сигурно тъкмо пътуваха към вкъщи, но ние отдавна бяхме напуснали натоварения график с сърцето на града и се бяхме насочили към покрайнините, където бе запазено за определен тип хора. Тук се намираха едни от най - живописните кътчета на града. Почти не бе застроено. Липсваха високите сгради, които да скриват умопомрачителната гледка към океана и само избрана част от обществото можеше да си позволи лукса да живее на подобно място, дори и да има солидна банкова сметка. Тук не се ценеше това. Поне не в точно тази част от града, която се смяташе за населена с истинския елит. В днешно време не бе трудно да срещнеш богати хора. Някой, които разполагаха с достатъчно ум и амбиция, успяваха да натрупат състояние буквално за часове, а после продължаваха да го умножават, но хората за които аз говорех, не се впечатляваха от подобни неща. Разбира се, парите винаги са били и щяха да бъдат една от водещите сили, които задвижваха света, но тук говорехме за нещо дори по - скъпо и от нулите в банковата ти сметка. Ставаше дума за власт!
В началото дори и аз не разбирах напълно. Смятах, че свободата, за която винаги съм мечтала, ще дойде с парите, когато имам достатъчно от тях, но вече знаех, че те няма и не могат да ми я осигурят. Влиянието! Това бе всичко, което ти трябваше, за да изплуваш на повърхността, където въздуха бе много по - чист, а гледката освежаваща. Бях се докосвала до този въздух. Харесваше ми да съм там, заобиколена от велики умове и хора, които действително правеха разликата. Онези които определяха правилата на играта и ги променяха когато си пожелаят, защото го правеха. Правеха го по - често отколкото дори и аз предполагам.
- Пристигнахме госпожице Романов. - Дори не бях усетила, че сме спрели, но щом чух гласът на Джордж премигнах и разтърсих леко едва доловимо глава, за да прогоня мислите от съзнанието си.
- Дай ми минутка. - Помолих и веднага грабнах малката си коктейлна чантичка, която бях зарязала на седалката до мен. Отворих диамантената закопчалка и извадих малко огледалце, в което се огледах. Грима ми изглеждаше съвършено и нямаше нужда от корекции, но все пак реших да добавя още малко цвят върху устните си. Мъжът с когото имах среща тази нощ, обичаше как ярко червеното червило стои на устните ми. Ако трябва да съм честна и на мен ми харесваше. Когато е нанесено правилно, устните на една жена винаги изглеждаха зашеметяващо и възбуждаха определен тип желания у силния пол.
Разнесох внимателно червилото по плътните си устни и се погледнах за последно, преди да прибера всичко обратно в чантичката си.
- Дали Ронълд е вече тук? - Съмнявах се шофьора да има подобна информация, но все пак попитах.
- Нямам представа, но съм убеден, че дори и да не е дошъл все още, няма да се забави дълго. Никой не би накарал красавица като вас да чака. - Кимнах разсеяно без да обръщам внимание на комплимента, който със сигурност бе добронамерен, но отдавна бях спряла да се впечатлявам от подобни неща. Много добре знаех как изглеждам и колко точно струва вида ми. Тази вече например, бе оценен на 250 хиляди долара. Това не бе максимума на хонорара ми, дори и когато говорехме за Ронълд, но с него се познавахме от няколко години. Той бе един от първите ми клиенти и от малкото, с които продължавах да се срещам. Всъщност вече се брояха на пръстите на едната ми ръка, но Роналд наистина имаше специално място в сърцето ми. Беше и единствения, с който бях прекрачила границата на собствените си правила и бях преспала... няколко пъти през годините. Не беше заради парите. Всъщност и заради тях, но имаше моменти, в които просто усещах, че това е правилното нещо, което да направя. С никой друг от клиентите, с които все още се виждах, не бях правила секс, така че Роналд наистина беше нещо по - специално за мен.
Роналд Пакстън произлизаше от фамилия с много история и влияние. Притежаваше множество имоти, земи навсякъде по света. По настоящем предимно харчеше състоянието, което му бе завещано и помагаше на баща си в банковия бизнес, с който семейството се занимаваше. Роналд още не беше омъжен, въпреки че бе вече на 40. Преди няколко седмици го бяхме отпразнували на шумно парти на яхтата му. Тогава спах и за последно с него, а на сутринта бях получила кутийка с пръстен. Разбира се бях отказала предложението му и това беше направило нещата между нас неловки. Не се бяхме виждали от тогава и сега нямах представа какво да очаквам. Дори не ми се бе обадил той, а бе накарал асистентката си, да уреди срещата. Също така не се бяхме возили в една кола, което бе необичайно. Винаги идвахме заедно в клуба...
И като стана дума за клуба.Ето го и него. Джордж точно на време бе изникнал пред врата и я отвори. Намирахме се на входа на частно имение, което се разполагаше на цели 47 декра площ. Беше огромно и никога не го бях обикаляла цялото. Мисля дори че не бях виждала и всичко в къщата, която бе построена върху 800 квадратни метра, имаше 16 спални, открит и закрит басейн, няколко бара, ресторант и тенис корт. Малко по - надолу имаше и голф игрище за любителите, а пред нея всичко бе вода. Имаха си и частен пристан, а за да членуваш на това място се изискваше да приведеш по три милиона годишно. Дори и това обаче не можеше да ти осигури желаното място. Тук не приемаха всякакви хора. Само най - отбраните и влиятелни хора в града... какво, не... по скоро в страната и света. И аз се бях срещала с почти всеки един от тях. Бях говорила с тях, а някой дори имаха номера ми записан в телефона си и макар че не всеки от тях подозираше с какво точно се занимавам и как поддържам дизайнерската си фирма, почти всеки един от тях си бе пробвал късмета с мен, желаейки да се намърда между краката ми.
Първия път, когато Роналд ме доведе на това място нямах представа какво е то. После разбрах, че бях попаднала на правилното място. Нещо повече, всички тези влиятелни и безумно богати мъже, бяха най - обикновени разгонени песове, когато ставаше дума за жени... красиви и опитни жени...
Слязох грациозно от лимузината и се запътих директно към парадния вход. Портиера ме поздрави, а аз го подминах набързо с едно едва доловимо кимане на глава. По принцип бях по - любезна, но днес имах едно неприятно усещане в стомаха. Чувствах се напрегната заради срещата си с Роналд и не знаех как точно трябва да се държа с него. Трябваше ли да говорим за случилото се на яхтата или изобщо да не го споменавам? Дали нямаше да се обиди ако просто се престорех, че нищо не се е случило. За мен нямаше проблем да го направя. Нали за това ми плащаха... За да съм перфектната компания. Обаче какво искаше този път? И от кога по дяволите беше стигнал толкова далеч в чувствата си, че да ми предложи брак? Как изобщо не бях забелязала? Аз ли бях допуснала грешка? Бях ли го подвела за това което изпитвам към него? Роналд ми бе отворил очите за това към което трябва да се стремя. Беше ми показал, че ако просто си лягам с различни мъже, за да спечеля някой долар, прекалено бързо ще обезценя онова което предлагам. А и наистина ли исках това? Не! И именно той ми бе показал, колко огромно влияние можех да имам ако просто си изиграя правилно картите, така че наистина не ми се искаше да го загубя.
Озовах се на бара. Роналд все още не бе пристигнал, затова си поръчах коктейл и останах да го изчакам на бара. Тази вечер нямаше много хора. Почти никакви всъщност. На влизане бях забелязала двама по - възрастни мъже в дъното на залата, но освен тях мястото сякаш изглеждаше празно...
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите