Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Party Night
Съб Сеп 08, 2018 1:50 pm by Admin

» Members - Only Clubs
Пон Авг 27, 2018 12:34 am by Admin


Members - Only Clubs

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Members - Only Clubs

Писане by Admin on Нед Авг 19, 2018 4:44 pm

avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 41
Join date : 29.10.2016

Вижте профила на потребителя http://theroyals.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Admin on Нед Авг 19, 2018 7:56 pm

Бях се разположила удобно върху задната седалка на черната лимузина и наблюдавах през прозореца. Движехме се бързо по почти безлюдната магистрала. Не беше чак толкова късно - едва минаваше осем и някой хора сигурно тъкмо пътуваха към вкъщи, но ние отдавна бяхме напуснали натоварения график с сърцето на града и се бяхме насочили към покрайнините, където бе запазено за определен тип хора. Тук се намираха едни от най - живописните кътчета на града. Почти не бе застроено. Липсваха високите сгради, които да скриват умопомрачителната гледка към океана и само избрана част от обществото можеше да си позволи лукса да живее на подобно място, дори и да има солидна банкова сметка. Тук не се ценеше това. Поне не в точно тази част от града, която се смяташе за населена с истинския елит. В днешно време не бе трудно да срещнеш богати хора. Някой, които разполагаха с достатъчно ум и амбиция, успяваха да натрупат състояние буквално за часове, а после продължаваха да го умножават, но хората за които аз говорех, не се впечатляваха от подобни неща. Разбира се, парите винаги са били и щяха да бъдат една от водещите сили, които задвижваха света, но тук говорехме за нещо дори по - скъпо и от нулите в банковата ти сметка. Ставаше дума за власт!
В началото дори и аз не разбирах напълно. Смятах, че свободата, за която винаги съм мечтала, ще дойде с парите, когато имам достатъчно от тях, но вече знаех, че те няма и не могат да ми я осигурят. Влиянието! Това бе всичко, което ти трябваше, за да изплуваш на повърхността, където въздуха бе много по - чист, а гледката освежаваща. Бях се докосвала до този въздух. Харесваше ми да съм там, заобиколена от велики умове и хора, които действително правеха разликата. Онези които определяха правилата на играта и ги променяха когато си пожелаят, защото го правеха. Правеха го по - често отколкото дори и аз предполагам.
- Пристигнахме госпожице Романов. - Дори не бях усетила, че сме спрели, но щом чух гласът на Джордж премигнах и разтърсих леко едва доловимо глава, за да прогоня мислите от съзнанието си.
- Дай ми минутка. - Помолих и веднага грабнах малката си коктейлна чантичка, която бях зарязала на седалката до мен. Отворих диамантената закопчалка и извадих малко огледалце, в което се огледах. Грима ми изглеждаше съвършено и нямаше нужда от корекции, но все пак реших да добавя още малко цвят върху устните си. Мъжът с когото имах среща тази нощ, обичаше как ярко червеното червило стои на устните ми. Ако трябва да съм честна и на мен ми харесваше. Когато е нанесено правилно, устните на една жена винаги изглеждаха зашеметяващо и възбуждаха определен тип желания у силния пол.
Разнесох внимателно червилото по плътните си устни и се погледнах за последно, преди да прибера всичко обратно в чантичката си.
- Дали Ронълд е вече тук? - Съмнявах се шофьора да има подобна информация, но все пак попитах.
- Нямам представа, но съм убеден, че дори и да не е дошъл все още, няма да се забави дълго. Никой не би накарал красавица като вас да чака. - Кимнах разсеяно без да обръщам внимание на комплимента, който със сигурност бе добронамерен, но отдавна бях спряла да се впечатлявам от подобни неща. Много добре знаех как изглеждам и колко точно струва вида ми. Тази вече например, бе оценен на 250 хиляди долара. Това не бе максимума на хонорара ми, дори и когато говорехме за Ронълд, но с него се познавахме от няколко години. Той бе един от първите ми клиенти и от малкото, с които продължавах да се срещам. Всъщност вече се брояха на пръстите на едната ми ръка, но Роналд наистина имаше специално място в сърцето ми. Беше и единствения, с който бях прекрачила границата на собствените си правила и бях преспала... няколко пъти през годините. Не беше заради парите. Всъщност и заради тях, но имаше моменти, в които просто усещах, че това е правилното нещо, което да направя. С никой друг от клиентите, с които все още се виждах, не бях правила секс, така че Роналд наистина беше нещо по - специално за мен.
Роналд Пакстън произлизаше от фамилия с много история и влияние. Притежаваше множество имоти, земи навсякъде по света. По настоящем предимно харчеше състоянието, което му бе завещано и помагаше на баща си в банковия бизнес, с който семейството се занимаваше. Роналд още не беше омъжен, въпреки че бе вече на 40. Преди няколко седмици го бяхме отпразнували на шумно парти на яхтата му. Тогава спах и за последно с него, а на сутринта бях получила кутийка с пръстен. Разбира се бях отказала предложението му и това беше направило нещата между нас неловки. Не се бяхме виждали от тогава и сега нямах представа какво да очаквам. Дори не ми се бе обадил той, а бе накарал асистентката си, да уреди срещата. Също така не се бяхме возили в една кола, което бе необичайно. Винаги идвахме заедно в клуба...
И като стана дума за клуба.Ето го и него. Джордж точно на време бе изникнал пред врата и я отвори. Намирахме се на входа на частно имение, което се разполагаше на цели 47 декра площ. Беше огромно и никога не го бях обикаляла цялото. Мисля дори че не бях виждала и всичко в къщата, която бе построена върху 800 квадратни метра, имаше 16 спални, открит и закрит басейн, няколко бара, ресторант и тенис корт. Малко по - надолу имаше и голф игрище за любителите, а пред нея всичко бе вода. Имаха си и частен пристан, а за да членуваш на това място се изискваше да приведеш по три милиона годишно. Дори и това обаче не можеше да ти осигури желаното място. Тук не приемаха всякакви хора. Само най - отбраните и влиятелни хора в града... какво, не... по скоро в страната и света. И аз се бях срещала с почти всеки един от тях. Бях говорила с тях, а някой дори имаха номера ми записан в телефона си и макар че не всеки от тях подозираше с какво точно се занимавам и как поддържам дизайнерската си фирма, почти всеки един от тях си бе пробвал късмета с мен, желаейки да се намърда между краката ми.
Първия път, когато Роналд ме доведе на това място нямах представа какво е то. После разбрах, че бях попаднала на правилното място. Нещо повече, всички тези влиятелни и безумно богати мъже, бяха най - обикновени разгонени песове, когато ставаше дума за жени... красиви и опитни жени...
Слязох грациозно от лимузината и се запътих директно към парадния вход. Портиера ме поздрави, а аз го подминах набързо с едно едва доловимо кимане на глава. По принцип бях по - любезна, но днес имах едно неприятно усещане в стомаха. Чувствах се напрегната заради срещата си с Роналд и не знаех как точно трябва да се държа с него. Трябваше ли да говорим за случилото се на яхтата или изобщо да не го споменавам? Дали нямаше да се обиди ако просто се престорех, че нищо не се е случило. За мен нямаше проблем да го направя. Нали за това ми плащаха... За да съм перфектната компания. Обаче какво искаше този път? И от кога по дяволите беше стигнал толкова далеч в чувствата си, че да ми предложи брак? Как изобщо не бях забелязала? Аз ли бях допуснала грешка? Бях ли го подвела за това което изпитвам към него? Роналд ми бе отворил очите за това към което трябва да се стремя. Беше ми показал, че ако просто си лягам с различни мъже, за да спечеля някой долар, прекалено бързо ще обезценя онова което предлагам. А и наистина ли исках това? Не! И именно той ми бе показал, колко огромно влияние можех да имам ако просто си изиграя правилно картите, така че наистина не ми се искаше да го загубя.
Озовах се на бара. Роналд все още не бе пристигнал, затова си поръчах коктейл и останах да го изчакам на бара. Тази вечер нямаше много хора. Почти никакви всъщност. На влизане бях забелязала двама по - възрастни мъже в дъното на залата, но освен тях мястото сякаш изглеждаше празно...
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 41
Join date : 29.10.2016

Вижте профила на потребителя http://theroyals.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Jayce on Пон Авг 20, 2018 11:13 pm

Беше поредната скучна нощ, нощ в която може да останеш в дома си и да се наслаждаваш на алкохола и спокойствието или такава каквато може да отидеш в някой клуб, да си намериш жена и да се забавляваш. В най-добрия случай можеше да стане бой и Джейс да е в центъра на всичко. Обичаше проблемите, те бяха част от него и вървяха рака за рака с този мъж. Този така богат и начетен мъж, не можеше да се сравнява с останалите от тази класа. Той бе своенравен и неконтролируем, той не позволяваше да му казват какво да прави и сам решаваше съдбата си. В повечето случай можеше да се озове в пандиза ако нямаше солидна сума пари в джоба си. Джейс обичаше насилието, той решаваше всеки проблем с юмруци. Дори тази нощ беше подготвен за това, но кой щеше да е късметлията не се знаеше. Този мъж не приемаше “Не!” за отговор, това го вбесяваше и очите му ставаха кръв червени. Това му даваше стимул да продължи напред да нарани индивида, който го е подценил или отхвърлил.
Стоеше на едно от сепаретата в ъгъла на клуба и се наслаждаваше на спокойствието, опс моя грешка… вбесяваше се на скуката настъпила наоколо. Видя как позната женска фигура се появява, но изненадващо тя беше сама. Въпреки това Джейс не реагира имаше момиче със себе си, дори и да не беше толкова вървежна и стилна като новодошлата. Познаваше я бяха излизали няколко пъти, но в този момент го устройваше идеално, защото усещаше тялото й в скута си а устните й по врата си. Въпреки това… някак не му доставяше удоволствие, което трябваше да е странно. Все пак тя беше красива и си вършеше работата на достатъчно добро ниво. Джейс се протегна и взе чашата си с алкохол от масата и се усмихна а миг по-късно отпи достатъчно голяма глътка от питието в нея. Знаеше с кой идва попринцип женатта на бара, не веднъж се бе спречквал с кавалера й и никога до този момент не беше губил съравноваване с него. Джейс изчака спокойно още малко. Видя, че й донасят питие а това го устройваше още повече.
Когато зърна с периферното си полезрение мъжа който девойката чакаше доволна усмивка се появи на лицето му. Всеки който го познаваше знаеше, че тази усмивка не вещае нищо добро. В този миг избута грубо момичето от краката си и се изправи като закрачи към бара. Точно там където момичето седеше само. Когато стигна зад нея я огледа добре за да е сигурен, че това е тази за която смята. Наведе се съвсем леко, така че дъха му да се разбива в ухото й и тихо прошепна.
-Дама като Вас не трябва да е сама на такова място.- беше сигурен, че ще го познае но въпреки това знаеше как действа на жените. Постави ръката си върху нейната, малко над лакътя, като я завъртя рязко така че да срещне погледа й. Беше красива това не можеше да се отрече, но в очите й си личеше че нещо я тревожи а той можеше много лесно да разкара тези тревожни мисли от съзнанието й. Трябваше само да се съгласи да остане насаме с него в някоя стая, тогава щеше да мисли за съвсем други неща и тя нямаше да има контрол над ума и тялото си. Беше застанал умишлено встрани така че човека който тя чакаше да може да ги види когато достатъчно наближи. Премести ръката си на шията й и леко я придърпа към себе си. Впи жадно устните си в нейните, просто така за да я залъже че наистина я иска. Не беше на сто процента лъжа, защото той щеше да се радва един ден да има жена като тази до себе си но не и с такава професия. Устните му се сливаха с нейните и усещаше по себе си злобните погледи на хората около тях. Тя знаеше много добре, че той може да й даде повече пари от мъжа който чакаше. Чисто и просто защото беше щедър. Не след дълго отдели устните си от нейните и я погледна в очите, можеше да се види желанието да я притежава но не само физически а и психически. Може би искаше да я подчини с този свой поглед.
-Колко ти предложи днес, мога да ти дам двойно ако останеш с мен тази вечер.- прошепна тихо като отново сля устните си с нейните за кратка но достатъчно страстна целувка. Знаеше, че мъжа дето тя чака е на не повече от две крачки и това не му пукаше дори напротив стимулираше го и го караше да се радва възможно най-много. Жалко за нея ако избереше дърт пергиш вместо млад и вървежен. Всяка една жена на това място би искала да е дори и само компания на Джейс.
avatar
Jayce

Брой мнения : 31
Join date : 20.08.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Admin on Вто Авг 21, 2018 12:44 am

Всичко се завъртя с бясна сила и краката ми се подкосиха. В първия момент даже не успях да реагирам. Не очаквах да го срещна тук тази вечер, но дори и това не беше нищо в сравнение, с шока който изживях когато впи устните си в моите. Малко хора си позволяваха подобна дързост на обществени места, но това тук беше извън всякакви граници. Този път беше прекалил. Позволяваше си твърде много и имаше нужда от това някой да го постави на мястото му, но още щом понечих да отворя устните си, той отново напъха езика си между тях, връщайки ме само някакви си девет часа назад във времето, когато правеше почти същото, но заровил глава около метър по - надолу.
Прималя ми. Топката заседнала в стомаха ми се спусна още по - надолу и се взриви, карайки ме да почувствам болезнено свиване в областта на слабините, които моментално се навлажниха. Нямах никакво обяснение защо ми действаше по този начин. Мразех мъжете като него. Той бе всичко онова от което бягах през целия си живот и ето, че някак си бе успял да ме подчини на себе си... Дори и сега!
Отдръпна съвсем леко лице от моето и ме прониза с убийствено наелектризиращия си поглед. Видях нещо налудничаво в очите му. Беше така решен и целеустремен, че ако можех да събера мислите си, вероятно щях да се запитам какво преследва този път. Мен?! Вероятно именно това бе причината да се появи. Бях с него, когато асистентката на Роналд ми се обади, за да уговорим срещата си, така че вероятно бе дочул нещо, макар и тогава да не бе дал вид на заинтересован от този факт. Нямаше и причина да бъде. Всичко между нас беше много ясно очертано още от самото начало. Не бях заинтересована от връзка, а и той също. Беше просто секс и нищо повече.
- Какво правиш? - Изсъсках през зъби, а Джейс стисна по - силно пръстите си около шията ми, задържайки ме на място. Усети че искам да се отдръпна, но нямаше да ми го позволи. - Пусни ме! Правиш сцена. - Усещах поне няколко чифта очи върху нас, като даже не подозирах, че един от тях принадлежи на Роналд.
"Колко ти предложи днес, мога да ти дам двойно ако останеш с мен тази вечер." - Премигнах объркано срещу него. Как? От къде знаеше? Не му бях споделяла за заниманията си. Избягвах да му споделям каквато и да е информация за личния ми живот, както и той между другото. Отношенията ни просто не бяха такива. И той... Той просто нямаше право да ми говори по този начин. Преди обаче да изпитам гняв към думите му, изпитах истинско огорчение. Дори и да беше разбрал по какъв повод се срещам с някой мъже, това не му даваше право да се държи така. Още повече, че ако исках парите му, вече щях да съм ги взела.
- Ана! - Гласът на Роналд накара очите ми да се разширят още повече от изненада, но при поредния ми опит да се отскубна от хватката му, Джейс впи по - силно пръсти в кожата ми. Въпреки това обаче, бе премерил силата си, защото все още можех да дишам, но вероятно пръстите му се бяха отбелязали по врата ми.
- Всичко наред ли е? - Джейс наклони леко глава настрани, но погледа му все още бе прикован в моя, което правеше задачата ми още по - сложна. Не можех да откъсна очи от неговите. Вече ме държеше в плена си и не можех да се позная. Не можех и да повярвам какво ми беше предложил.
Роналд вече бе при нас, но очевидно възпитанието му не позволяваше да се обърне директно към Джейс, който вече имаше нещо диво и лудо в погледа си. Нямах представа какво ще направи, но не можех да му позволя да съсипе вечерта ми, само защото нямаше с кого друг да я прекара.
- Всичко е наред. - Отвърнах без да отделям поглед от този на Джейс, а той ясно му показваше, че е време да спре с глупостите, преди всичко това да е излязло извън контрол.
- Джейс тъкмо си тръгваше.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 41
Join date : 29.10.2016

Вижте профила на потребителя http://theroyals.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Jayce on Вто Авг 21, 2018 1:05 pm

Джейс обичаше ситуации като тази, харесваше му когато дадена жена се опитва да се дърпа но самата тя знаеше че иска същото като него. Въпрос на време бе да се пречупи и да остави крехкото си тяло в ръцете му, тогава какво щеше да й причини само той си знаеше. Дали да вика от удоволствие или от болка никой не можеше да е сигурен. При този мъж всичко беше на кантар, всеки един малък детай дори незначителен за повечето хора при него оказваха драстично влияние и накланяха везната в неочаквана посока. Тази жена го привличаше по странен начин и дори той самия не можеше да си обясни как и защо. Просто искаше да я притежава, да я накара да се страхува от него но не напълно. Не му допадаше да вижда типичния страх в очите й, просто искаше да й покаже че с него шега не бива и трябва да си премисля ходовете с него, че иначе това че е жена нямаше да я спаси. Реално нищо не можеше да я спаси освен самата тя.
Беше доволен, въпреки че се опитваше да му устои и да се отдръпне неусетно отвръщаше на всяка негова целувка и тялото й издаваше неудържимото желание насъбрало се в него. Можеше да я целува още дълго и знаеше, че тя не би имала против това, но чу досадния глас на мъжа който тя чакаше. Лека усмивка се появи на лицето му. Плана му все пак беше в действие. Онзи не бе доволен да види дамата си в ръцете на друг още повече пък някой друг да я целува. Не знаеше как би реагирал Джейс ако това му се случеше но едно беше сигурна, че щеше да има пострадали. Дори и в момента му идваше да го фрасне за това което правеше, а именно че си позволяваше да й държи сметка. Тя беше свободна жена и никой нямаше право да й държи сметка или да се опитва да я контролира. Дори и Джейс не си го позволяваше а той бе изключение.
Чу думите на Ан и се смръщи като не отдели за миг погледа си от нейния, показа й че това което казва няма да се случи. Не смяташе да прави сцени и да привлича вниманието на всички,  въпреки че нямаше да откаже да набръчка носа на наперения мъж който гледаше с неразбирателство към тях двамата. Джейс отпусна хватката си като едната му ръка се стрелна към кръста й и я свали от стола а миг по-късно я придърпа максимално близо до себе си. Смяташе да покаже ясно на този мъж, че тази вечер дамата му е с него и няма да я отстъпи не и без бой а ако искаше да се бият то щеше да е навън далече от погледите на всички. Все още не отмести погледа си от очите на жената пред себе си.
-Ан, време е да си вървим.- прошепна тихо като я придърпа силно към себе си за да й покаже че няма да я пусне да остане с онзи охлюв. Джейс беше разпитал за този мъж и знаеше доста за него, всички тези неща което му бяха казали не му допадаха и не смяташе, че жена като нея заслужава подобен човек до себе си. Спусна ръката си надолу като леко я премести в страни и преплете пръстите си с нейните. Не би отказал тези така перфектно изваяни задни части, но не и на това място. Не и пред толкова много орски погледи. Виждаше колко недоволна е всъщност и това го възбуждаше по странен начин. Можеше ей сега да я занесе в колата си и да обсипе тялото й с целувки а миг по-късно да се намърда между бедрата й и да я накара да тръпне цялата. Въпреки това нямаше да го направи, не и в този момент. Колата му бе важна по свой собствен начин и не смяташе да я ползва за секс дори и Ана де бе специална жена. Ръката му стисна нейната малко по-силно но може би за нея се отрази доста силно като това беше знайк за да изпрати мъжа пред тях по тактичния начин без да се налага той да се меша.
-Хайде скъпа, да се махаме от тези досадни подобия на хора наоколо.- съвсем леко я подкани и не вярваше да му се съпротивлява, като се имаше в предвид че ръката му все още стискаше нейната, иначе просто щеше да я качи на рамо и пак да я изнесе от мястото дори и без нейно разрешение и желание.
Просто искаше да говори с нея и да се радва на компанията й дори и да не правеше секс с нея, въпреки че те двамата на самотно място … вероятността да стигнат до това е 99,99%. Усмихна се доволно и прехапа устните си леко а миг по-късно ги облиза. Точно когато се изравни с мъжа му се усмихна зловещо докато в погледа му си личеше, че е готов да го разкъса. Сблъска нарочно, групо бамото си в неговото и дори не се обърна за да го погледне или да се извини.
avatar
Jayce

Брой мнения : 31
Join date : 20.08.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Admin on Вто Авг 21, 2018 11:16 pm

Бях чувала разни неща за Джейс. Не беше типично някой, като него да посещава подобно място и все пак той имаше пълен достъп. Първата му поява тук очаквано бе предизвикала смут у всички членове, поради не една и две причини, но така и никой нямаше обяснение как и защо този човек, бе попаднал тук. Многократните опити да го изритат от клуба така и не даваха резултат, а негативните настроения срещу него растяха всеки ден с пълна сила. Джейс също не се стараеше да се впише обаче. Имах чувството дори, че нарочно правеше всичко възможно, за да предизвика и скандализира с държанието си. Правеше луди неща, такива които никой друг не си позволяваше дали заради възпитание или просто, следвайки правилата, но имаше граници, които никой не пресичаше. Джейс обаче го правеше и се наслаждаваше на всичко това. Беше освободен от комплекси и сякаш някъде зад цялата тази показност, с която ги дразнеше и предизвикваше, той искаше да им каже, че е над тях и може да прави каквото си пожелае и никой от тези мъже тук, колкото и власт да имаха, нямаше да го спре. Между тях имаше една негласна война, която продължаваше от ден първи, но това което всички се питаха и все още не можеха да си отговорят е как изобщо е получил достъп. Някой твърдяха, че Джейс е изнудил основателите. За бизнеса му не се знаеше особено много, макар да бях убедена, че е проучван подробно от други членове. Всичко обаче изглеждаше законно, макар да се говореше усилено, че онова с което се занимава е много далеч от легалното. Лично аз избягвах да си задавам подобни въпроси. Честно казано не бях питала и него, просто защото за мен нямаше абсолютно никакво значение. Отношенията ни нямаше да продължат дълго. Той просто бе отклонение от пътя, като онези които правеха, за да си починат шофьорите, когато се почувстват изморени и неспособни са продължат напред. Имах нужда точно от някой като него в живота си, дори и за малко. Осъзнавах, че това между нас е нещо мимолетно, той не от типа мъже, които щяха да останат с мен завинаги и щяхме да създадем семейство, да живеем в покрайнините и да имаме деца. Не, той изобщо не беше такъв. Той беше от онези мъже, които един ден просто се появяваха, влизаха в живота ти с гръм и трясък, преобръщаха го из основи и после просто изчезваха. Знаех, че точно това ме чака с него и все пак, така и не бях успяла да устоя на този негов чар. Джейс бе запленяващ, магнетичен... различен! Затова и го бях допуснала в живота си. Той ме привличаше по особен начин... като мъж... По дяволите, беше наистина красив и ми идеше да разкъсам дрехите му всеки път щом го видех... Даже и сега! НО КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ си мислеше, че прави в момента?!
- Роналд би ли ме извинил, връщам се веднага. - Джейс нямаше да се откаже. Виждах го в очите му и знаех, че само чака да му дам повод, за да направи още по - голямо представление. Налагаше се да говоря с него, но не пред Роналд, не и пред който и да е тук, иначе нещата съвсем щяха да излязат извън контрол. Хвърлих много предпазлив поглед към другия мъж, който очевидно бе шокиран, да ме види в компанията на Джейс и то по този начин.
Никой тук или някъде другаде, не предполагаше, че имам отношения с Джейс. Пазех това в тайна, защото честно казано на никой не му влизаше в работата, с кого си лягам, но след днес очевидно щях да дължа много обяснения на много хора. Това нямаше да се приеме с добро око, но щяха да ми го простят, все пак аз бях просто момиче на повикване и никой от тях не ме притежаваше наистина, за да ми казва с кого да си лягам и чия банкова сметка да източвам. Със сигурност обаче, това нямаше да отмине скоро, така че трябваше да се подготвя за последствията от действията на Джейс.
- Ана, ако този човек ти създава неприятности, мога да повикам охраната. - Очите на Джейс светнаха заплашително, което стресна дори и мен. Моментално поставих свободната си ръка върху тази, с която той стискаше моята. Страхувах се, че това няма да е достатъчно, за да го успокои, но поне успях да привлека вниманието му. Джейс отново върна погледа си върху лицето ми и ме видя да го поклащам едва забележимо. Нямаше нужда от излишни сцени, но бях по средата на двама мъже, с много силни характери и не бях сигурна до колко влияние имам над този с по темпераментния характер. Знаех обаче, че последното което искам е да предизвикам бой между тях. Това вече щеше да е недопустимо.
- Веднага ще го изведат, а аз ще се погрижа да не се върне никога отново. - Роналд сякаш се надяваше да го предизвика, но аз силно се надявах, че Джейс ще е много по - умен и няма да се поддаде, на тази очевадна провокация, защото колкото и избухлив характер да имаше, колкото и млад да беше, вярвах, че той умее да контролира емоциите си, тогава когато се налага. Не можеше да имаш подобно положение и да не си се научил на това, но даже и да не му пукаше за него самия и това как ще се отрази подобно нещо на него, то дано поне се замислеше по какъв начин щеше да рефлектира върху мен. Разбира се, изобщо не разчитах на това. Ако изобщо му пукаше за мен, нямаше да ме връхлети с целувки на подобно място, но все пак се надявах, че е запазил капка от здравия си разум и ще ми спести всичко това.
- Няма нужда! - отвърнах леко припряно и даже малко грубо. Видях разочарованието в очите на Роналд, но с него щях да се оправя по - късно. Познавах го прекрасно и знаех, че това което правеше Джейс в момента нямаше да провали мнението му за мен, нито щеше да го отблъсне. Просто той бе влюбен и щеше да ми прости всично, но с другия мъж нещата бяха съвсем различни. Там нямах никаква власт. Той правеше и щеше да продължи да си прави каквото пожелае, освен ако не се изясняхме веднага. Трябваше, защото Джейс явно не ме познаваше. Не можеше да си позволява подобни неща, без значение дали ме е чукал няколко пъти. Не бях негова приятелка, а още по - малко негов служител, така че той трябваше да си знае мястото.
- Нека поговорим на някое по - спокойно място. - Самата аз бях бясна, но успявах да сдържа емоциите си. Не позволявах те да ме владеят или да диктуват решенията ми. Джейс обаче се бе постарал много, за да не ми даде никакъв друг избор, освен да му дам това което иска. Така че, ето, давах му каквото иска, сега само оставаше да излезем от тук, преди всичко да е ескалирало до червено.
- Но, Ана... - Обади се Роналд, който даже не погледнах. Чаках решението на Джейс и държах очите му в плена на моите. Може би си въобразявах, но това сякаш наистина помагаше. Не, не се бе успокоил, но поне Роналд все още беше на краката си, а не на земята в локва кръв, където сто процента щеше да бъде, ако Джейс и той бяха сами и Роналд отправяше подобни заплахи. Така че ми се искаше да вярвам, че аз съм тази разлика, която обуздава нрава на този неконтролируем мъж. И ако това наистина беше така, то може би щях да имам много над какво да мисля.
- Моля те! - образуваха устните ми, като дори и само това беше повече от всичко, което някой друг мъж бе успявал да получи от мен. Не се молех на никой и за нищо. Даже не си спомням кога бе последния път, в който бях изрекла тази дума. Трябва да е било наистина отдавна, защото така и не си спомнях, колкото и да напрягах съзнанието си.
Пръстите ми погалиха съвсем леко и едва забележимо ръката на Джейс. Беше изключително интимен жест и едва ли някой го беше забелязал, но той така или иначе бе насочен към един единствен човек, който очаквах да се повлияе от него и може би дори успокои достатъчно, за да излезем от тук.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 41
Join date : 29.10.2016

Вижте профила на потребителя http://theroyals.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Jayce on Сря Авг 22, 2018 3:14 pm

Стоеше кротко и смирено и наблюдаваше реакцията на жената пред себе си и на мъжа до тях. Идваше му да започне да се смее с глас. Онзи наистина си вярваше, че може да промени нещо от случващото се. Вярваше си, че тя е негова и само негова. Джейс можеше да види искрите в погледа му дори можеше да си представи как при всяка негова дума сърчица политат към небето, а това беше толкова смешно. Нима се надяваше жена като нея да му обърне внимание, да се влюби в някой като него? Беше толкова жалък. По самия му тон си личеше, че се опитва да предизвика Джейс … но това нямаше да стане не и ако не се опиташе да измъкне жената от ръцете му, тогава доброто му поведение щеше да си обуе терличките и да напусне това място. А тогава нещата нямаше да са приятни нито за него нито за нея. Въпреки всичко Джеейс вътрешно се радваше дори и да не показваше тези емоции наяве. Знаеше, че тя няма да позволи да нарани любимия й старец и щеше да се опита да укроти гнева в Джейс. Това беше толкова трудна задача, никой до този момент не се справяше освен ако самия той не изявяваше желание да се успокои. Думите му наистина вбесяваха Джейс, усещаше как кръвта му препуска лудо по тялото му,, стискаше зъбите си само и само да замълчи и да не му прекърши врата, вдишаше и издишаше на бавни обороти като поемаше голямо количество кислород с надеждата да запази контрол над себе си.
Видя погледа й и лекото поклащане на глава и това малко или много му допадна. Познаваше го, не напълно дори не и на половината но въпреки това тази жена знаеше на какво е способен. Всички на това място знаеха и точно поради тази причина никой не смееше да се намеша, правеха се че нищо не се случва и дори не си позволяваха да ги погледнат единици бяха тези смелчаги. За щастие не му се разправяше с тях, имаше по-важна мисия в момента. Да смачка този до себе си дори и само с думи. Да му покаже, че винаги ще бъде по-нишестоящ от него. Да му докаже, че не властта определя хората и това какъв си а държанието ти. Джейс възнамеряваше да покаже на всеки наоколо, че с пари не можеха да си купят класа, стил, характер, уважение. Това се заслужаваже и постигаше с действия и държание. Не можеше да се държат като п*тки пък да очакват да гледат на тях като на п*ниси. Трябваше да покажат силата си, физическа и психическа. Беше на мнението “Бий да те уважават!” и точно поради тази причина в момента не можеше да повярва, че все още не бе налетял на този смешник, но нямаше да го направи не заради това че ще го изгонят а заради Ана. Не искаше да й създава проблеми, не искаше да я злепостави или унижи. Дори напротив искаше да й покаже колко много си пасват те двамата като цяло, да я накара да погледне на него с други очи. Дали това щеше да стане или не никой не знаеше.
Факта, че тя прекланяше глава и се молеше не ми допадаше ни най-малко. Дори напротив изнервяше ме още повече, беше прекалено жалко да го направи. Не го очакваше от нея и честно казано не искаше да го чува, беше с друго впечатление към нея. С такова за една недостъпна и наперена жена. За жена, която знае какво може и какво иска. Такава, която не се отказва и се бори до края а след края отначало. Онази Ан дето гонеше целите си докато не ги сграпчеше в крехките си ръце. А сега, може би се чувстваше в прекалено голяма безисходица за да прибегне до този метод. Въпреки това виждаше изненадания и недоволен дори наранен поглед в очите на онзи мъж.
Усети пръстите й по кожата си и лека усмивка се появи на лицето му. Премести погледа си към онзи като усмивката вече я нямаше и в очите му си личеше гнева който напираше да излезе наяве. Погледна го с онзи поглед все едно му казва “Е загубеняко, пак загуби.” и върна погледна си на Ана. Пусна ръката й, не искаше да я причинява болка а усещаше колко силно я стискаше, колкото и да беше нервен тя не заслужаваше това а и той не искаше да я нарани, което реално беше странно. Ръката му се премести на кръста й като най-демонстративно я поведе към изхода на това място. Не смяташе да остава там, беше вбесил достатъчно противника си нищо че и самия той настръхваше от неври. Когато напусна залата и усети полъха на вятъра си пое дълбоко дъх и придърпа Ана отново до себе си. Знаеше, че тя ще протестира, че ще мърмори за това което беше направил вътре, че ще ленчи като малко дете как нямал право да постъпва така. Въпреки това не смяташе да я пуска да си ходи или да се връща вътре. Дори не каза нищо просто остана с забит поглед в нейния, потъваше все повече и повече в очите й, не разбираше защо тази жена му влияе по този начин, защо го кара да я иска по всеки един възможен и невъзможен начин. Зачака търпеливо да чуе какво ще има да му каже тя, но ако не побързаще то той нямаше да се поколебае и отново щеше да впие устните си в нейните. Щеше да я накара да забрави за случилото се вътре.
avatar
Jayce

Брой мнения : 31
Join date : 20.08.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Admin on Сря Авг 22, 2018 4:11 pm

Сърцето ми блъскаше така силно и бързо, че всеки момент щеше да направи дупка в гърдите ми. Не знам на какво се дължеше това лудо препускане. Сигурно имаше нещо общо с факта, че бе само на сантиметри от мен и заедно вървяхме към изхода. Имаше нещо безумно възбуждащо в собственическия начин, по който бе поставил дланта си ниско долу на кръста ми, а част от пръстите му докосваха заобленото ми дупе, което се поклащаше предизвикателно, докато напускахме помещението. Още усещах погледите върху нас и бях убедена, че всеки един - кой по -тайно, кой по - явно, ни наблюдаваше с отворена уста, чудейки се какво точно се случва. И аз се чудех същото. Какво за бога се случваше? Какви ги вършех? Напълно ли си бях изгубила ума? Да! В присъствието на Джейс, всичките ми мозъчни клетки умираха и аз бях едно голямо дишащо усещане, което нямаше собствена воля, а само чувстваше. Този мъж успяваше да ме разтърси из основи, дори и само с това, че бе поставил горещата си длан върху тялото ми. Като добавим и главозамайващия аромат, който се разнасяше от него, положението изглеждаше още по - зле, защото вече напълно бях забравила защо съм му бясна и си мислех само колко добре изглеждаме един до друг... Колко добре ще изглеждаме един върху друг...
Свежия въздух нахлу в дробовете ми и част от съзнанието ми се избистри. Още не можех да повярвам, че сме навън и той бе напуснал мирно и кротко, без да създава повече проблеми. Спряхме. Бяхме достатъчно далеч от всички и тук, дори можех да се развикам и никой нямаше да ме чуе, но точно в момента, не това исках да направя. Джейс ме притегли до тялото си. Гърдите ми опряха в неговите и бях убедена, че той може да почувства лудото препускане на сърцето ми, този път породено от близостта му. Устните му бяха само на няколко сантиметра и спокойно можех да усетя напрегнатия му дъх по кожата си. Беше трудно да се пренебрегне подобен вид енергия, която протичаше между нас, затова и изобщо не се опитах да я сритвам в ъгъла. Бях пробвала преди и не се случваше, единствения начин да я разкарам, бе като й се отдам, затова без даже да се замислям, послушах вътрешния порив на сърцето си.
Тази вечер Джейс бе сложил вратовръзка и костюм. Беше един от малкото пъти, в който го виждах толкова официален, до дори и така, изглеждаше дяволски красив. Не можех да отрека, че харесвах мъже в костюми и особено когато Джейс е този мъж. Той събуждаше всичките ми сензори за сексапил, облечен по този начин и ако не си бях напомнила, че съм му бясна, сигурно щях да го накарам да ме изчука на паркинга. Това обаче поне за сега, не влизаше в плановете. Всъщност въобще не влизаше. Трябваше да сложа край на тези отношения още сега и точно с тази цел, бях дошла до тук с него, но когато ме погледна с тези убийствени очи, цялата ми решителност се изпари и пак усетих онова стягане между бедрата. Мамка му! Исках да му издера очите, за да не ме гледа никога отново по този начин, обаче вместо да направя това, аз протегнах ръката си към вратовръзката която лежеше на гърдите му и го придърпах надолу към лицето си. Другата ми ръка стремглаво се стрелна към тила му и преди да се усетя, вече бях впила устните си в неговите, търсейки успокоение на демоните, които бушуваха в мен.
Устните му имаха вкус на скъпо уиски, бяха леко горчиви, но се долавяше и нещо много свежо... нещо негово, нещо което не можех да сбъркам с никой друг. Краката ми пак омекнаха и се намразих за тази слабост, която проявявах около него. От кога някакъв мъж бе в състояние да прави това с мен? Не! Не можех да го позволя. Това бе грешка. Едва само няколко секунди, след първия допир с устните му, пръстите на ръката ми се вплетоха в косата му и аз го издърпах рязко и грубо от себе си. Погледа ми беше направо обезумял, защото макар и в момента да бях възбудена до краен предел, всичко това приключваше сега. Джейс бе прекалил, а аз не бях положила толкова много усилия, за да му позволя с лека ръка да унищожи живота ми.
- Какво по дяволите беше това вътре? - Гласът ми все още бе тих, но и аз все още успявах да се контролирам до някаква степен. Отскубнах се рязко от ръцете му, мислейки си, че точно от това имам нужда. Трябваше ми дистанция от него, защото кой знае дали нямаше да му се нахвърля да го целувам пак, в случай че ме погледне по - особено. Не, трябваше да се застраховам, че няма да направя нищо такова, затова дори отстъпих още крачка назад.
- Да не си мислиш, че като си ме чукал веднъж, имаш някакво право да идваш при мен, когато си пожелаеш и да се държиш все едно ти принадлежа. Да не си си загубил ума? - Толкова емоции бушуваха в мен, че нямах представа до къде ще ме доведат те. Знаех обаче, че Джейс трябваше да бъде поставен на мястото си и ако му бях спестила публично унижение вътре, то със сигурност нямаше да му спестя нищо сега.
- Стой далеч от мен и повече не си позволявай да ме доближаваш, освен ако не съм го поискала изрично. - Беше леко надменно изказване... може би дори доста надменно, но сега бях под влияние на силните емоции, а и ясно осъзнавах, че имаме нужда от граници. Много ясни граници, които той нямаше да прекоси никога отново.
- Това което направи вътре е... - Заекнах опитвайки се да открия точната дума, но тя така и не идваше. Не се случваше често да не зная какво да кажа. Винаги имах готов отговор и коментар за всичко, но покрай него наистина не успявах да се концентрирам. Той ме разсейваше прекалено много.
- Недопустимо! - Макар и да не бе завършека, на който се надявах бе по - добре така, отколкото да стоя и да мълча глупаво.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 41
Join date : 29.10.2016

Вижте профила на потребителя http://theroyals.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Jayce on Сря Авг 22, 2018 6:15 pm

Усещаше тялото й до своето, можеше да усети ритъма на сърцето й, можеше даа усети желанието и страстта които излизаха от всяка една фибра на тялото й. Въпреки, че той също изпитваше странни емоции определено не бяха така силно изразени като при нея. Можеше да е сигурен, че й е трудно да контролира желанията си просто имаше голямо его и не искаше да си признае и да поиска това което си мисли. Сърцето й, тялото й, дъха й всичко показваше едно, което тя криеше така упорито. Джейс знаеше, че тя не иска сериозна връзка, знаеше че самия той не би могъл да й я даде като се има в предвид работата му и нейната също. Той беше маняк и не можеше да дели своето с някой друг. А тя… тя беше момиче за вкички. Жена която е сега решава и преспива с някой дали за пари или просто за секса няма значение. Ако някога му се паднеше да има такава жена, щеше да я пречупи от бой ако разбереше да му изневерява. Той бе мъж с класа и ниво, беше показал че може да пази и отстоява своето. В случая Ана не беше негова, но той усещаше химията помежду им и знаеше, че те далеч не са само партньори за секс или една нощ.
Усети отново устните й върху своите, това доказваше още повече мислите му. Този път не той беше нахалника който си краде целувки. Сега всичко беше в нейните ръце. Джейс нямаше как да не отвърне на целувката й, щеше да бъде най-големия кретен ако се отдръпнеше. Пък и той не беше отишъл при нея само за да вбеси партньора й а заради самата нея. Не искаше да си мисли какво ли говореха в момента ората в клуба и то предимно момиче дето беше дошла с него. Не смяташе да си вдига нервите още повече за това изгони тези мисли от главата си. Джейс плъзна ръката си по тялото й като я спря на дупето й. Миг по-късно усети избухливата й страна. Сведе поглед и изчака търпеливо за да изслуша думите й, норочно не я погледна понеже в очите му си личеха думите му “Хайде Ана стига си играла игри, знаеш че искаш същото като мен.” когато се отдели от него той не я спря даде й свобода. Беше подготвен психически за това нейно държание. Точно заради това дори не се изнерви, просто му стана кофти че все пак им развали момента и не се бори за това което иска тялото й а вярва в мислите си.
-Това вътре беше нещо което исках но в този момент съжалих, че се поддадох на желанията си.- обясни й набързо като смръщи погледа си. Щеше да я накара да съжалява за постъпката си. Дори и той да не беше постъпил правилно поне не я беше отблъснал така както тя се опитваше да направи.
-Мислиш си, че съм дошъл при теб защото искам да те чукам? Ти тотално си си загубила ума. Ана ако иска да те чукам можех да наредя на бармана да ти сложи малко дрога и бързо да те вкарам в леглото си, но аз не искам това. Не и в този момент. Не се държа все едно ми принадлежиш, ако беше така изобщо нямаше да ти дам възможност да се обясняваш на онзи вътре а щях да те извлека като най-долния парцал, да те натикам в колата си и да те заведа в дома си а след това да те изчукам и да те изгоня. Явно ти не разбираш от мило държание и от намеци, вече ще знам да се държа с теб като с боклук щом това те привличи и ти харесва.- обясни със злобен тон. Вече я нямаше онази искра в очите му, нямаше го и милия тон, нямаше го и желанието, нямаше я страстта. -Можеше да си загубя ума по теб но благодаря, че ме вразуми и ми показа че не си нищо по-различно от онази с която дойдох.- говореше студено и определено можеше да я накара да се чувства гадно, но той казваше самата истина. Не можеше да си мълчи и да търпи такова държание. Да и хващаше пътя и да отиваше при онзи вътре, повече нямаше да я погледне дори и да го привличаше. Направи няколко крачки за да се отдалечи на достатъчно разстояние от нея като отмести погледа си, показваше й ясно че не иска да я вижда. Наистина беше така или поне така си мислеше. Въпреки това студеното държание и заядливия надменен тон го потвърждаваха напълно. На следващите й думи също не остана безучастен.
-Не сяматам да те доближавам дори и да се молиш за това, ще направя всичко по силите си да съсипя професията ти и тогава ще ми е интересно какво ще правиш.- завъртя глава отново към нея като я погледна с безразличие. Искаше му се да скъси разстоянието между тях, да я придърпа към себе си и да разкъса дрехите й. Искаше да я накара да забрави за прословутите си мисли, но нямаше да го направи. Имаше достойнство и след като това беше нейното желание така щеше да бъде. Тя сама щеше да съжали за думите си рано или късно.
-Хайде, върви … чакат те.- направи й знак да си върви и се обърна като тръгна в посока на задния вход. Не искаше да прекарва повече време с нея, щеше да се върне вътре и да се забавлява. Нямаше да мисли за нея и за детинското й мислене.
avatar
Jayce

Брой мнения : 31
Join date : 20.08.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Admin on Сря Авг 22, 2018 7:24 pm

Усмихнах се горчиво и кимнах в знак на съгласие, след което просто се завъртях на токчетата си и поех по обратния път с изправена глава и гръбнак. Не позволих на нито една емоция да се покаже на повърхността. Поне на това се бях научила през годините. Това ми беше работата и макар, че в момента това с него съвсем не беше работа, смятах че ще е най - добре ако не му доставя това удоволствие, да ме види сломена. И аз не бях! Думите му ме бяха засегнали по неочакван начин, но аз бях това което съм и не се срамувах от себе си. Сама си бях избрала този живот и ако на него не му харесваше или имаше проблем с него, можеше да върви по дяволите, но нямаше да му дам друга такава възможност да дава оценки и да ми лепи етикети, все едно знаеше нещо за мен. Нямаше представа коя съм, но беше като всички онези, които смятаха, че всичко в този живот им е ясно и имат право да съдят. Мина ми през ума, че по нищо не се различаваше от мъжете вътре, с тази разлика, че те ми плащаха за да се докоснат до мен. Даваха луди пари за компанията ми и никой от тях, нито веднъж не бе накарал да се чувствам толкова унизена, колкото Джейс бе успял да постигне само с няколко думи.
Бях вече в огромното антре, когато една сълза се търкулна по пребледнялото ми лице. Моментално вдигнах ръка и я изтрих. Не можех да допусна нещо подобно да ме засегне толкова дълбоко, че да проливам сълзи. Той беше просто една грешка, която бях допуснала и нямаше да се повтори никога отново, точка по въпроса. Сантименталностите можеше да ги натикам в някой затънтен ъгъл в душата си и да се разправям с тях в по подходящо време и със сериозно количество алкохол, но не и тук... не и сега. Сега имах среща с мъж, който бе платил достатъчно много пари, за да ме види в добро настроение.
Не можех обаче да се върна обратно при него. Не и веднага. Усещах, че нещо е заседнало в гърлото ми и не ми позволява да дишам. Очите ми горяха от разочарование и обида, а най - лошото бе, че колкото повече се опитвах да потисна тези чувства в себе си, толкова по - високо чувах гласът на Джейс в главата си. Беше успял да ме разочарова, а даже не знаех кога толкова бе започнало да ми пука за него. Бяхме се срещали само няколко пъти и всичко бе чисто физическо. Никой от нас не бе искал повече, нито бе обещавал повече и аз си мислех, че като двама възрастни и двамата сме наясно с това. Самия той си бе признал, че не е сам тази вечер. Тогава къде беше разликата между мен и него? В това, че на мен ми се плащаше, за да се усмихвам?
Не посмях да се върна на бара веднага. На лицето ми бе изписано, че нещо се е случило, а не исках Роналд да ме засипе с купищата си въпроси, затова просто се отклоних към женския будоар. Влязох вътре и затворих врата след себе си, облягайки голия си гръб в студената повърхност. Потреперих и после си поех рязко въздух, което накара очите ми да се навлажнят още повече. Не, това не можеше да се случва наистина! И точно докато си повтарях, че не бива и не може да плача, не и заради онзи кретен, няколко сълзи се стекоха по бузите ми. Нервно започнах да ги трия, но те ставаха все по - силни, а с тях и невъзможността ми да си поема дъх. Буцата в гърлото ми, направо спираше притока на кислород и се чувствах безпомощна и неспособна да успокоя този внезапен изблик на емоции, на който даже не вярвах, че съм способна. А и не можех да си обясня, защо толкова ме бе засегнал с думите си. Той имаше право да мисли каквото пожелае, а аз вече бях достатъчно голяма и разумна жена, за да не завися от мнението на някой. Знаех точно колко струвам и ако той не можеше да го види, майната му! Не си заслужаваше да проливам крокодилски сълзи за такъв човек. Той не го заслужаваше изобщо... И все пак, предполагам това какво мислеше за мен, бе важно, защото иначе нямаше да реагирам така. Вероятно щях да му отвърна подобаващо още докато бяхме навън, но вместо това аз... аз се бях скрила тук, вероятно от страх, че той ще каже още нещо от което би ме заболяло още повече...
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 41
Join date : 29.10.2016

Вижте профила на потребителя http://theroyals.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Jayce on Сря Авг 22, 2018 9:47 pm

Джейс за миг се почувства виновен, надяваше се да чуе гласа й и да опита да се защити, но тя не го беше направила. Не се беше опитала да го последва и нарани независичо физически или психически, осъзнаваше че тази негова защитна реакция бе доста груба и арогантна. Въпреки това му бе под нивото и достойнството да се обърне и да я последва обратно към залата за да й се извини и да опита да оправи кашата която той самия бе забъркал. Може би не трябваше да се потдава на моментните си желания, може би не трябваше да й разваля вечерята и трябваше да си остане на мястото с другото момиче. Влезе в залата и се отпъти към мястото си като изгледа накриво онзи нещастник на бара, личеше си че за времето дето те бяха навън той се беше отрязъл от алкохол, нещо толкова нереално и рядко за него. Вероятно все пак беше наранен, това че Ана беше избрала да излезе с Джейс а не да остане с него го беше съсипало. Доволна усмивка се появи на лицето ми, огледах мястото отново и нямаше помен от нея. Един от мъжете на масата му обясни къде се е скрила и за миг се запита дали да отиде или не.
Искаше да я последвам и да опита да оправя нещата, но и егото не му го позволяваше. Момичето дето беше с него отново се опитваше да пусне пипалата си по Джейс. А това о изнерви допълнително и той просто я блъсна на страна от себе си. Дори не беше усетил колко силно я е блъснал, само чу писъка й и когато я погледна видя кръв от устните й. Обърна се към един от мъжете на масата и му даде знак да се заеме с нея и да я заведе в болница ако се наложи. Просто нямаше нерви и не искаше да се занимава с нея. Имаше друга в неговото внимание и мисли в момента. Просто трябваше да намери начин да я накара да се държи нормално и да спре да се преструва. Изпи питието си на екс и се махна от масата. Запъти се право към мястото където го бяха ориентирали, че е отишла Ана. Не след дълго се озовах пред вратата. Поех си дълбоко дъх и натисна дръжката като влезе бързо вътре и заключи след себе си. Не смяташе да я гони по имението.
Видя тялото й опряно в стената и в същия момент се приближи пред нея като постави ръката си на врата й и впи устните си в нейните, не смяташе да й дава възможност да се кара с него отново. Спусна ръката си надолу и хвана нейната, с другата ръка също потърси нейната и ги вдигна на нивото на главата й като ги опря в стената и дори за миг не отлепи устните си от нейните. Всяка една целувка беше изпълнена със страст и нежност. Не можеше да повярва, че той може да е нежен по този начин. С всяка изминала целувка ставаше все по-настоятелен и страстен но не усещаше, че нежността му се изпаряваше. Вече си позволяваше дори да захапва леко долната й устна, но се усети че й дължи извинение за думите си. За това я дари с една последна целувка и отлепи устните си от нейните. Очите му се впииха в нейните, виждаше сълзите в тя и това не му допадна. За миг сведе виновно поглед без да казва нищо. Пое си дълбоко дъх и върна погледа си върху нея нея, срещна очите й. Изглеждаше тъжна и наранена. Джейс се надяваше да я е наранил, но сега съжаляваше наистина.
-Ан… съжалявам за думите си. Не исках да те нараня, всъщност точно това беше целта ми … но не очаквах аз самия да се чувствам толкова зле и виновно. Нека забравим за случилото се и да се махнем от тук …. моля те.- думите му звучаха искрено и някак си пропити с болка и съжаление. Дори засия той не знаеше защо го прави и какво се надяваше да постигне с това, за него извинението беше второ нахалство. За това не знаеше тя как ще го приеме, надяваше се да не избухне, да не се скарат отново.Искаше да говорят спокойно, искаше да усеща устните й по тялото си, искаше да усеща допира на тялото й, искаше да я накара да се усмихне но не само за да е доволен а наистина за да е доволна тя самата.
-Ако наистина си толкова сърдита и обидена ще те разбера, ще те оставя да отидеш на бара, дори ще си тръгна аз от тук за да не преча на вечерята ти. Просто исках да знаеш, че съжалявам за случилото се. - беше му трудно да си признае, че би се махнал от това място само и само тя да е доволна, но не можеше да я гледа така. Тя не трябваше да плаче за никой и заради никой.
-Просто не плачи, по-добре ме удари, викай дори крещи, изречи куп обидни думи … но не плачи.- прошепна тихо като подпря челото си върху нейното но не отдели дори за миг очите си от нейните.
avatar
Jayce

Брой мнения : 31
Join date : 20.08.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Admin on Сря Авг 22, 2018 10:41 pm

- Тоест да бъда като теб?! - Това дори не беше въпрос, защото и двамата знаехме, че сме коренно различни. Може би и двамата ни движеше една и съща емоция, но изкарваше от нас различни страни. Днес той бе показал най - лошата си, онази която можеше да те унищожи, ако си прекалено слаб, за да поемеш удара, но Джейс имаше срещу себе си не по - малко силен противник и ако смяташе, че като дойде тук и се извини, всичко ще е отново същото, жестоко се лъжеше. Не можеше просто да хвърляш обиди и после да взимаш думите си обратно. Нещата не се случваха по този начин, не и когато човека срещу теб не е заслужил с нищо, това което си му причинил. А аз наистина не намирах грешката в себе си, но пък бях до някъде доволна от това, че вече знаех точно какво мисли за мен.
- Не... - Поклатих леко глава, а той взе лицето ми в ръцете си и бе на път да ме целуне отново, сякаш за да заличи всичко направено до сега. Почти успяваше. Целувките му наистина лекуваха наранената ми душа, но само докато траеха. После го поглеждах и виждах срещу себе си мъж, който бе готов да ме прегази, само защото не му е харесало, че съм навън с някой друг. А в крайна сметка имах правото да бъда където и с когото си пожелая. Не беше като да имаме връзка и аз да му дължа нещо.
- Ние с теб изобщо не си приличаме. - Избегнах устните му, защото ако искаше да е тук и да говори, значи бе готов и да ме чуе. А този път аз наистина имах какво да му кажа и ако след това, той още имаше смелостта да стои пред мен и да си мисли, че просто може да го забравим и да продължим напред, значи беше по - безпощаден отколкото можех да си представя.
- Никога не съм те лъгала за това, какво искам от теб и какво мога да ти дам. - Не беше кой знае какво, но на този етап от живота си, дори не се бях замисляла да имам истинска връзка с някой мъж. Живота ми и без друго бе пълна каша, за да го усложнявам още повече, с някой като него. Не си бях мислила дори, как бих съчетала досегашния си начин на живот с връзка. Предполагам обаче Джейс току що ми бе дал отговора на този въпрос. Нямаше как! Можех да имам само едно от двете, а бе прекалено сложно да избера някой мъж, който дори нямаше да разбере.
- Не съм ти обещавала, че няма да излизам с други мъже или че няма да спя с тях. - Това бе болезнената истина и той много добре го знаеше. - Така че ако по някаква необяснима причина си очаквал точно това от мен, съжалявам, че си останал разочарован и изненадан да ме видиш тук, с някой друг, но както очевидно вече сам знаеш това правя аз... Излизам с мъже и те ми плащат. Няма да се оправдавам за това което правя, а ти си последния човек, който има право да ми държи сметка за това. Самия ти излизаш с други жени. Тази вечер си тук с някой! - Натъртих на това, че не е сам защото беше много важно за посочване. Не можеше да очаква нещо от мен, което самия той не можеше да ми предложи.
- Какво трябваше да направя? Да дойда при теб и нея и да започна да предявявам претенции към теб? Това ли искаш? Да предявя някакви права, които нямам? Защо да го правя? Ти имаш своя живот, аз моя... И понякога твоя път и моя се пресичат и тогава аз не съм жената, на която й плащат, за да излиза с мъже, а ти не си ти... Ние сме просто двама души, които не са си обещавали нищо и не си дължат нищо... Ако не си очаквал това, жалко, защото това е всичко което мога да ти дам... - А не бях сигурна, че исках да му давам дори и това. Джейс бе непредвидим, а аз поне на този етап не можех да се откажа от целия си живот, за да опитвам да имам връзка с мъж, който току що ме бе нарекъл с най - ужасните имена на света. Вече виждах, че го е направил, защото не можеше да преглътне егото си виждайки ме да чакам някой друг, но това не бе оправдание нито за него, нито за постъпката му от преди малко.
- Така че не мислиш ли че е ужасно лицемерно да искаш от мен да не излизам с други хора, след като самия ти правиш същото? - Даже нямаше да питам с колко жени беше спал, откакто двамата с него се виждахме, защото аз самата не бях преспала с нито един от мъжете, с които се виждах, но това даже не беше темата на разговор в момента.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 41
Join date : 29.10.2016

Вижте профила на потребителя http://theroyals.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Jayce on Чет Авг 23, 2018 3:43 pm

Джейс изслуша думите й, честно казано не му допадаха. Попринцип тя имаше пълното право да се държи така, дори приемаше всичко много спокойно. Ако той беше на нейно място вероятно не би се скрил да плаче а щеше да изгори до основи това място. Не можеше да си спомни последния път когато беше ронил горчиви сълзи, дори на погребението на майка му не бе плакал камо ли за една жена. Това нямаше как да се случи. Просто му беше гадно и тъжно за състоянието й. Не се гордееше с постъпката си, може бе ако беше някоя друга щеше да му е през онази работа как се чувства и дали плаче или не. Но това не беше някоя друга жена а самата Ана, дето бе превзела мислите му по един или друг начин. Дори самия той не можеше да разбере защо я чувства толкова близка и защо тялото му реагира по този особен начин когато усеща нейното. Не можеше да крие желанията си към нея, но не можеше и да ги разкрие в този момент. Сега трябваше да остане смирен и да изслуша всичко, което имаше да му каже. Той беше говорил и тя слушаше, сега ролите им бяха разменени. Джейс не се славеше с търпение и ранк добър слушател, но трябваше сега да бъде такъв.
“Тоест да бъда като теб?!” думите й се забиха в съзнанието му а той присви недоволно очи. Тя нямаше да е никога като него, тя не беше толкова злобна и агресивна, тя не действаше с насилие и не вършеше незаконни работи за своя изгода, тя не би наранила никой за свое удоволствие. Докато той, той беше пълната нейна противоположност. Ако тя беше лед той беше огън, ако тя беше облак той беше слънце а ако тя бе балон той беше кактус. Нещо между тях беше почти невъзможно, той беше опасен за нея но въпреки това не искаше да я остави в ръцете на друг. Не можеше да си представи как онзи отвън я целува и обарва тялото й. Никой нямаше това право, не знаеше защо тя го позволяваше. Ана не беше играчка и въпреки факта, че тя както всеки друг имаше своите нужди не означаваше че някакви нещастници трябва да мачкат завивките си с нея. Тези мисли го побъркваха и той неусетно променяше изражението си отново към онова ледено студеното от преди малко. Надяваше се тя да не усети  тази промяна, но нищо не се знаеше.
Тя продължаваше да говори горчиви истини а Джейс се опитваше да не реагира на тях, нямаше право да оспорва думите й. Не можеше да й обясни това което чувстваше. Не можеше да й каже, че иска да я притежава само и единствено за себе си но не като някаква безценна вещ а като достойна жена с право на мнение. Такава, която можеше да получава всичко на готово само докато си го е помислила. Можеше да го има ако се откаже от проклетите бизнес срещи и тези множество мъже. Само ако знаеше това, вероятно щеше да разбере защо Джейс беше избухнал така преди малко. Не му беше достатъчно само да спи с нея, секса можеше да го получи от всяка една жена по света. Но тя имаше нещо магнетично, нещо различно в себе си и дори не го осъзнаваше. Можеше да завладее всеки който пожелаеше, но въпреки това се правеше на онази Дева Мария, която не иска нищо повече с Джейс от това което имаше. Беше истина, че той не беше сам на това място или поне не и докато не бе разбил устната на онази уличница. Просто това нямаше значение, защото и десет жени да имаше до него той пак щеше да ги зареже и да отиде при нея. Просто тя не искаше да види и осъзнае тези неща.
“Да предявя някакви права, които нямам? ” въпроса й остана в съзнанието му … тя наистина нищо не разбираше а той я мислеше за умна жена. Поклати недоволно глава и махна ръцете си от нея като направи крачка назад. Не знаеше как ще приеме следващите му думи, но беше крайно време да й ги каже иначе нещата не отиваха на добре.
-Ан бях тук с друга, не отричам. Въпреки това я зарязах и дойдох при теб, нали? Бях готов изобщо повече да не се върна в този клуб ако се беше съгласила да се махнем. Ти си жена с класа, жена която всеки един мъж би искал да има до себе си но не за една бизнесвечеря или за една прекарана нощ с теб… а за постоянно. Просто не искам да те деля с други, разбери го. Способен съм да отида и да убия онзи който те чака и хич няма да ми пука че ще ограничат достъпа ми до това място, стига да съм сигурен че няма да се намърда в леглото ти и между бедрата ти. И двамата с теб знаем, че ние не сме “двама души, които не са си обещавали нищо и не си дължат нищо”. Знаеш, че желанието ти да си с мен и то не само в леглото … но предимно там…. не можеш да го убиеш или преглътнеш. Аз също не мога за това не се и опитвам. Приеми го както искаш, но ревнувам и не одобрявам други мъже да има около теб! -погледа му не се беше отделил от нейния още от първата дума която беше изрекъл. Така тя можеше да види, че думите му са истина и не си играе с нея. Можеше да разбере добре какво се върти в съзнанието му. Искаше да прикрие желанието си да й се нахвърли отново както когато напуснаха тази сграда, но щеше да го преглутне. Беше дошъл да говори с нея. Трябваше да се изяснят.
-Прекрати тази твоя работа, не вярвам да ти доставя чак толкова голямо удоволствие а ако е заради парите и аз мога да ти ги давам. Просто спри, не искам да те виждам с друг дори и само да говорите… а ако видя нещо повече …. не отговарям за последствиетя, не те заплашвам ако това си мислиш просто ти споделям самата истина.- допълни като след последната си думя сведе поглед и й подаде ключа. Ако искаше да си върви беше свободна да го направи, нямаше да я задържа. Тя сама преценяваше какво да прави и какво иска. Джейс нямаше да я спира.
avatar
Jayce

Брой мнения : 31
Join date : 20.08.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Admin on Чет Авг 23, 2018 4:47 pm

Очите ми го гледаха невярващо. Имах право да се съмнявам в думите му... Или по скоро да се съмнявам в мотивите, които стояха зад тях, защото бях убедена, че за него е ужасно трудно, даже невъзможно да ме вижда в компанията на някой друг. Сцената която бе направил отвън го доказваше и аз просто знаех, че той е искрен точно в тази част. От друга страна бях силно обезпокоена от причините поради които ме искаше само за себе си. Не беше първия мъж, който искаше това от мен. Беше се случвало толкова много пъти до сега, дори и с клиентите ми, които бяха наясно с живота ми. Родалд, също бе един от тези мъже и аз му бях отказала без дори да се замислям. Поглеждах го и можех да си представя целия си живот с него. Без съмнение щеше да е много хубав живот, охолен и най - вече праволинеен. Нямаше да се различава много от това, което беше до сега, но със сигурност щях да съм още по - голям затворник. Сега поне имах свободата да избирам, кога и с кого. А това което всички мъже, включително и Джейс искаха е да ме опитомят. Да ме затворят в златна клетка от която нямаше да мога да избягам.
- Джейс... - Започнах изморено и поставих нежно пръстите си върху гърдите му. Можех да почувствам как сърцето му бие. Удряше силно и бързо, а очите му ме гледаха с такава надежда, че чак мен ме болеше, че трябваше да разбия илюзията му за това какво можеше и не можеше да се случи между нас.
- Недей. - Гласът ми излезе още по - тих и изтощен. Искаше ми се да не го беше правил. Искаше ми се да не беше идвал тази вечер тук и нищо от случилото се да не беше ставало, но се беше и сега стоях изправена пред неизбежния край, който с цялото си същество исках да отложа по - напред във времето, защото все още не бях готова да го изгубя. Харесваше ми да го има наоколо. Харесваше ми начина по който ме караше да се чувствам. От много време насам, се чувствах истински жива и наистина не ми се щеше да го загубя, само защото беше разбрал с какво се занимавам.
- Не е толкова просто колкото си мислиш... - Целия гняв, който изпитвах преди малко, сега се бе изпарил и на негово място се бе появила една неприятна тежест в гърдите ми. Вече знаех точно какво иска и бях дори по - ужасена, защото знаех, че не мога да му го дам. Знаех, че не съм толкова смела, за да зарежа целия си досегашен живот и да се хвърля в това приключение с него, което рано или късно щеше да свърши и може би още по - грозно от начина по който се бе отнесъл с мен преди малко. А и тогава щеше да боли. Щеше да боли адски, защото щях да съм позволила илюзията, която той имаше, да завладее и мен. Бях се научила някак да отблъсквам тези фантазии. С него обаче беше толкова трудно. Почти си бях помислила, че мога да го имам и това между нас да продължи, без никой да пострада и ето че бяхме тук и аз се разкъсвах от болка, а той искаше да му дам всичко което имам, само за да има възможността да го унищожи, когато разбере, че не съм чак толкова специална и това което си мисли, че изпитва е просто ревност и аз не съм нищо повече от предизвикателство, което той щеше да е преодолял и вече щеше да търси следващото.
- А ти искаш да го усложним дори повече. - Плъзнах съвсем леко ръката си по гърдите му и в главата ми нахлуха спомени от тази сутрин, когато правех същото, но тогава ризата я нямаше и аз можех не само да почувствам, но и да видя съвсем ясно релефния му корем.
- Това което имаме е по - истинско от всичко което съм имала с някой от мъжете за които говориш. Така че направи ми тази услуга и спри да го опорочаваш, като намесваш парите. Знаеш, че никога не съм била с теб заради това и точно това го прави истинско. Между теб и мен има енергия... Знам, че и ти я чувстваш... И ни е хубаво... Остави го така... Не го съсипвай. - Не знам как точно бях стигнала до тук. Беше ужасно нечестно от моя страна да искам нещо такова, след като знаех, че нещата ще станат още по - зле, но не можех и да го пусна. Не исках. Исках да го усещам още и още. Имах нужда да го усещам!
Неусетно се бях приближила до него. Парфюма му отново замайваше главата ми. Исках да ме докосне. Да почувствам, ръцете му по себе си и устните по моите. Исках да заличи всичко с целувките си и когато приключи всичко това да е в миналото, където никой от нас нямаше да се сеща за него. Исках да се върнем там където бяхме тази сутрин и всичко да е наред. Не исках да правя невъзможни избори.
- Имаш ме! - Прошепнах близо до устните му. - Тук съм и когато съм с теб ме притежаваш изцяло. Това не ти ли стига? - Шепнех все по - тихо и близо до устните му, като всяко едно движение на моите ги караше да се докосват до неговите.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 41
Join date : 29.10.2016

Вижте профила на потребителя http://theroyals.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Jayce on Чет Авг 23, 2018 6:20 pm

Джейс наблюдаваше неразбрания й поглед, виждаше начина по който се опитва да избегне случващото се. Усещаше колко раздвоена се чувства. Не знаеше какво изпитва или мисли, но беше сигурен че е на крастопът. Самия той не разбираше как се стигна дотук, как изобщо бяха отишли толкова далече и двамата. Бяха страшно големи егоисти и той и тя. Джейс не искаше да я дели, беше готов на всичко само и само да я накара да спре с това нейно занимание… тя искаше да продължат изислениите си отношения и да го накара да не забелязва останалите мъже с които се виждаше. Това нямаше как да се случи, Джейс не беше някой чистач който щеше да се задоволява на малките моменти и да я гледа отстрани с други. Нямаше как да се случи, дори и да се опитваше да премисли отново и отново отношенията им… просто не ставаше. Имаше едно условие към нея и тя не искаше да го изпълни а очакваше той да й изпълнява желанията. Как изобщо си мислеше, че той ще преклони глава и ще гледа отстрани докато някакви се възползват от нея, от красотата й, от тялото й и от времето й? Тази жена изобщо мислеше ли с главата си или отново бе превзета от желанието да я придърпа в ръцете си и да не й дава възможност да говори? Е да но нямаше да стане, колкото и да му се искаше няма да го направи. Можеше да й устои дори и да бе твърде трудно.
Усещаше ръката й виждаше как бавно и почти незабележимо скъсяваше пространството между тях а това не му помагаше. Не можеше всичко да решават със секси и след това пак да се карат като не могат да изяснят кой какво иска. Усещаше устните й по своите, можеше да се предаде пред тях… можеше просто да впие устните си в нейните и да не говори изобщо, да се отдаде на желанията си и на чувствата си но не и на мислите си. Въпреки това той остана така както беше и преди тези нейни постъпки. Вдигна ръцете си и ги постави върху раменете й, приведе леко глава за очите му да са на нивото на нейните. Можеше да види колко искрени са думите й от преди секунди. Не му беше достатъчно да я има за час, два или три. А и той не искаше да я притежава тя не беше кола или имот. Разклати недоволно глава и отдалечи малко тялото си от нейното.
-Всичко е така както ти си го направиш Ан.- започна с равен и уверен тон, не смяташе да се кара с нея нито да спори. Просто щеше да й каже какво мисли по въпроса. -Не мога да съм с теб за час, два, три или колкото случайно ми отделиш. Не мога да преглътна, че сутринта беше в ръцете ми а сега ако не се бях намешал щеше да си в ръцете на онзи. Нито ти нито аз сме обикновенни и няма как да те деля с него или с който и да било друг.- опита се наистина да й обясни, че има два варианта пред себе си. Единия спира с работата си и прекратява всякакъв контакт с останалите мъже и остава свободна да работи нещо нормално и да живее пълноценен живот в който Джейс ще участва а дрегия … другия е да избере работата си, дозината мъже и да загуби всякакъв контакт и връзка с Джейс. Той беше способен да го направи, нищо не му пречеше да не посещава местата на които тя ходи и да се забавлява по друг начин като например улични бойове или изтезаване на хора.
-Ти решаваш какво ще се случва от тук нататък, но аз няма да стоя и да гледам отстрани, няма да те деля, няма да позволя да се възползват от теб, Ако искаш живота си преди появата ми ще изчезна и няма да ме видиш, дано тогава да си щастлива. Току виж някой пенсьонер ще успее да ти размъти мозъка с лъжи за да сложиш халката му. Не ми е достатъчно това, това което получавам и ми даваш. Ако на теб ти е достатъчно на мен не, за това или всичко или нищо няма да се залъгвам с половинчати работи колкото и да те искам по всеки един възможен и невъзможен начин.- това бяха последните думи, които той имаше да й каже вдигна главата си и пусна раменете й като отново се отдалечи от нея. Нямаше да си позволи да се поддаде на изкушението и да му замине решителността.
Направи няколко крачки към вратата като се подпря на стената до нея и се загледа в Ан. Беше му супер трудно да повярва, че всичко това се случваше, че трябваше да избира и да зареже свободата си заради нея, че трябва да си постави някакви граници заради нея. Но някак си не го притесняваше това, по-скоро се притесняваше че тя няма да спре с работата си и че той ще се наложи да си тръгне завинаги.
avatar
Jayce

Брой мнения : 31
Join date : 20.08.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Admin on Чет Авг 23, 2018 7:35 pm

Загледах се в празното пространство пред мен. Джейс вече го нямаше там, с което ясно ми показваше, че този проблем няма просто да се изпари или да изчезне ако го прелъстя и му се отдам. Дори не знам как самата аз си мислех, че ще се получи, защото в крайна сметка той беше прав. Без значение колко силно вярвах в думите си и колко отдадена на него се чувствах, когато бяхме заедно, аз не бях само негова и беше ужасно от моя страна да искам той да се примири с това. Просто знаех, че няма да го направи и беше глупаво дори да си мисля, че ако му предложа тялото си, той ще погледне на въпроса по друг начин. Аз самата не вярвах, че това е начина да си с някой и точно затова нямах никого до себе си. Нещата които вършех, мъжете с които се виждах... всичко това бе в разрез с отдаването на един единствен човек и аз изведнъж осъзнах, че онзи момент от който бях бягала толкова дълго време, най - накрая бе дошъл. Трябваше да взема решение, което по един или друг начин щеше да определи в каква насока, щеше да поеме живота ми.
Мислите ми ме върнаха няколко години назад във времето. Тогава бях изправена пред почти същия избор, макар че сега трябваше да е много по - лесно. Все пак не бях притисната от обстоятелствата до такава степен, каквато бях тогава. Спомних си първия път, в който бях с някой мъж и после той ми остави плик с пари на нощното шкафче. Спомена бе толкова ярък и така се бе запечатал в съзнанието ми, че и до ден днешен понякога изплуваше на повърхността, в най - неочаквани моменти. По онова време нямах нищо. Бях напуснала дома си още на 15 годишна възраст със силното убеждение, че ще се справя сама с всичко. Мразех доведения си баща, мразех всичко което беше той и просто исках да съм далеч от него. Далеч от майка ми, която също си мислех, че мразя по онова време. Не я бях виждала от десет години. Така и не бях погледнала назад, защото именно нея обвинявах за всичко. Намирах я за слаба и глупава. Мразех я за това, че позволяваше на онзи мъж да я удря, да издевателства над нея. Предполагам още тогава си бях обещала, че никога няма да бъда като нея. През цялото време, когато се налагаше да правя, неща които не ми харесваха, но просто трябваше, си я представях с насинените й влажни очи и си казвах, че това е начина да бъда различна. Да бъда нещо повече от това, което тя е постигнала. Така оправдавах всеки един мъж, всеки един плик. И честно казано преди тази вечер не бях изпитала вина за нито едно от нещата, които бях правила. Бях го направила, защото знаех къде искам да стигна и бях използвала красотата си, за да го постигна. Джейс можеше да ме обвинява, да ме смята за недостойна и да вижда всичко лошо в мен, но аз знаех, че самия той не бе стигнал до мястото на което стоеше сега, без поне веднъж да си е изцапал ръцете. Може би го правеше дори по - често отколкото предполагах, но за разлика от него аз не виждах лошото, а силата му. Силата и устойчивостта на характера му, без който нямаше да стигне до тук.
Съзнанието ми отново ме върна в онази първа вечер. Бях на седемнадесет и след седмица, щяха да ме изритат от стаята, в която живеех ако не си платя наема. Още помнех миризмата на плесен и мухъл. Много добре си спомнях и мястото. Беше в едно мазе, с размери по малки от банята, в сегашния ми дом. По онова време обаче ми бе достатъчно и без това тогава нямах нищо свое. Имах няколко чифта дънки и тениски, два чифта обувки. Едните бяха протрити от носене и можех да ги обувам когато навън е сухо, а другите основно носех, когато отивах на работа... Работа на която не ми плащаха достатъчно, за да си покрия месечния наем на дупката, която обитавах. Нямаше как да си намеря по - добра. Бях на 17, без образование и това, че ме бяха взели в онази закусвалня, бе най - доброто, което можех да получа тогава. Работех вечер. През деня бях на училище, защото знаех, че трябва да го завърша. Беше единствения ми изход, но докато това станеше, аз бях на дъното и всячески се опитвах да изплувам на повърхността. Едва се бях задържала там за цели две години, но знаех, че трябва да променя нещо, защото този път оставах буквално на улицата, а от там нещата изобщо не изглеждаха толкова розови.
Първия мъж, който ми бе предложил пари, за да спя с него, го срещнах именно в закусвалнята. Беше учител по история и идваше почти всеки ден там. Понякога говорехме за история. После той ми предложи да ми помага и така един ден се бях озовала в дома му, за да учим. Не бях сигурна дали е женен и дали има деца, но когато отидох там, той бе сам. Говорихме с часове, направи ми чай и точно преди да си тръгна се опита да спи с мен. Избягах ужасена. Не можех да си представя да си легна с някой, който спокойно можеше да ми е баща, но само няколко месеца по - късно сама го бях потърсила и му бях казала, че ще трябва да ми плати. По онова време наистина не знаех кой друг да намеря, който ще ми даде пари за това да бъда с него, така че учителя по история бе очевадния избор. И след като чу всичките ми условия за това по какъв начин ще се случи, той прие. Тогава още не познавах мъжете, така както ги познавам сега. Не знаех, че ще даде много повече, ако само бях поискала, нито пък осъзнавах влиянието което имах над тях. Бях си платила обаче наема и не ме бяха изгонили.
После дойде следващия наем и по следващия. Бях вече на 18 и завършвах гимназията, а учителя по история бе изплатил всички наеми. Вече не трябваше да се тревожа за това. Дори си бях намерила нова работа с по - добра заплата. Смятах, че няма да го видя никога отново и един ден просто отидох и му казах, че с него сме приключили, Край. Бях свободна. После се появи друг мъж. Отново го срещнах на мястото на което работех. Този път мъжа бе по - млад, дори го харесвах. Изглеждаше свестен. Излязох на среща с него. Беше ме завел на ресторант. За първи път някой ме водеше на ресторант. Беше ми харесало. Хората там бяха различни и на мен ми хрумна, че мога да имам всичко това, вместо онази влажна дупка. Можех да завърша колеж и да обядвам и вечерям на подобни места. Но ми трябваха пари...
Потреперих при спомена за учителя по история. Изведнъж сякаш се бях върнала отново там в онази вечер и чувствах как потното му тлъсто тяло се блъска над мен. Беше го правил повече пъти отколкото исках да си спомням, но то сякаш никога не можеше да излезе от главата ми, но в края на всички тези спомени изплуваше и образа на Роналд. Не исках да мисля къде и колко мъже щяха да са минали през мен, ако не ме бе издърпал от блатото, в което бях потънала тогава. Сега всичко това беше зад гърба ми. Онези мъже ги нямаше, а аз имах наистина добър и дори охолен живот, който харесвах... Или поне така си мислех, докато Джейс не се бе появил в него.
Завъртях се леко, за да го погледна. Не осъзнавах, че очите ми отново са влажни, но спомените бяха доста коварно нещо и понякога предизвикваха силни чувства. Джейс ме бе върнал отново назад във времето, което исках да забравя, но и ми беше напомнил, каква съм всъщност. Можех да приключа след учителя по история. Можех да си намеря истински приятел, да имам някой ден семейство, но на мен никога не ми беше достатъчно. Даже и сега, когато имах живота, който исках, гледах Джейс и ми мислех, че не е достатъчно. Исках още. Исках още от него. Исках всичко с него!
- Тогава нека е всичко! - Казах след сякаш цяла вечност.
Не, този път не беше като преди. Преди нямах какво да губя, сега слагах всичко което имам в една кошница и му го давах. Това беше най - плашещото нещо, което някога през живота си бях правила.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 41
Join date : 29.10.2016

Вижте профила на потребителя http://theroyals.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Jayce on Пет Авг 24, 2018 12:06 am

Джейс остана загледан в нея, не знаеше какво се върти в главата й, не знаеше какво ще реши тя … но тайно се страхуваше,че ще е лошия вариант и за двама им. За миг се замисли какво рискуваше той от всичко това. Залагаше прекалено много карти от себе си и живота си. Тя не го познаваше, не знаеше за работата му нито за онези хора … които беше убил. Тя не знаеше, колко злобен и отмъстителен е наистина Джейс, не знаеше че той не може да обича понеже никога не е обичал и си няма и на идея какво е това чувство. Не знаеше за жените преди нея, нито за онази дето бе открил мъртва в леглото си една от сутрините от свръхдоза с множество телесни наранявания. Наранявания, които лично той й бе нанесъл а дори не съжаляваше за това. Ана не знаеше и една стотна от живота му и същността ми. Джейс не знаеше как се надяваше да зареже работата й и живота й като цяло за да се върже на неговите предложения и искания. Беше му тежко когато си спомняше за всяка една жертва, за всеки пострадал заради него. Просто искаше да бъде различен и да не позволява да го водят за носа. Не искаше да го гледат от високо и да го подценяват само защото е по-млад от останалите. За да получи това, което толков много искаше, трябваше да бъде студен и коравосърдечен. Не трябваше да отстъпва пред нищо и трябваше да заличи всеки изпречил се на пътя му независимо по една или друга причина.
В този момент се сети за преди малко когато онзи мъж буквално му лазеше по нервите и се опитваше всиячески да го предизвика за да избухне. Щеше да го направи, на косъм беше от това да му разбие главата, защото ако онзи беше честен и заможен то Джейс не действаше така. Джейс използваше всичко наоколо и се биеше по-ожесточено от мъжете на международните турнири по ММИ. Джейс беше на принципа “Или биеш докато мърда или те бият теб!” а той не можеше да си позволи на място като това да бъде набит от някакъв, който дори главата не може да си държи изправена. Спомни си ръката на Ана и можеше да се закълне, че само и единствено тя го беше накарала да задържи звяра в себе си. Да удържи онова чудовище, което ламтеше за кръв … чудовището което го бе обладало напълно. Дори не искаше да си признае, че това чудовище е другата крайност от него самия. Замисли се, кок все пак тя бе успяла да го спре? Беше ясно, че има влияние над него и то не само сексуално, но не можеше да повярва на това … тогава не беше обърнал внимание но сега когато се връщаше назад се изненадваше. Трябваше да си признае, че тази жена означаваше нещо много повече за него от просто момиче за секс и забавление. Може би и поради тази причина се опитваше да я отскубне от работата й и от всички като цяло за да я запази само и единствено за себе си. Но какво можеше той да й даде? Имаше пари, имаше къща като палат, имаше всичко което и тя.
Внезапно видя, че се обръща към него и бързо примигна няколко пъти с очи като просто изгони мислите си. Трябваше да бъде силен и да приеме решението й като един достоен мъж. Видя отново очите й, дори и да не плачеше те бяха пълни със сълзи. В този момент се намрази още повече, защото осъзна че той й носеше само и единствено мъка и сълзи. Ръката му беше отпелязана на врата й също така на ръката й. Тя за втори път през една и съща вечер прикриваше сълзите си и то защо, защото колкото и да се опитваше да е мил с нея … колкото и да се опитваше да я накара да е щастлива и да се усмихва, толкова повече я караше да плаче. А той не искаше това, но какво е виновен че никога до този момент не се беше привързвал към никоя друга по този начин? Думите й го изненадаха, но и зарадваха до някаква степен. Не знаеше какво тя мисли, но се надяваше тайничко да е разбрала че напусне ли това място с него забравя напълно за отношенията си с всички тези мъже, които беше придружавала или спала с тях. Надяваше се да е разбрала, че живота й няма да е като преди. Самия тай щеше да промени своите дни, само и само за да прекара максимално много време с нея и да я опознае напълно. Не знаеше на какво се надява тя и въз основа на каква причина е взела това свое решение, но се радваше и си личеше дори и да не искаше. Направи няколко крачки и скъси максимално разстоянието си с нея, като обви лицето й с ръце и прокара пръсти през очите й. Не смяташе да я гледа повече така. Впе жадно устните си в нейните без да казва нито дума. Всяка дума щеше да е излишна, само така можеше да й покаже че наистина се радваше на думите й на самото й решение. Не след дълго отдели устните си от нейните като се вгледа в очите й.
-Да се махаме от това място? Нито ти нито аз имаме работа повече тук.- измърмори набързо като една доволна усмивка се появи на лицето му. Имаха толкова много да говорят и да си обяснят всичко между тях, но не и в този клуб. Трябваше да са някъде на саме и на спокойствие. Подаде й ръка и изчака да види реакцията й. В този момент се сети за онзи отвън, знаеше че тя му е длъжна и знаеше че ще й развали името ако просто си тръгне без да говори с него но Джейс не смяташе да я оставя сама с онзи. Въпреки това сметна за правилно да не повдига тази тема и да изчака да види какво смяташе да прави с него Ана.
-Нямаш си и на идея колко се радвам, че реши да зарежеш тази работа.- побърза да й обясни понеже нямаше да е приятно тя да прави всичко това а той да не покаже нито една реакция.
avatar
Jayce

Брой мнения : 31
Join date : 20.08.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Admin on Пет Авг 24, 2018 9:37 pm

Погледнах го някак подозрително, но дори не успях да разгадая изражението на лицето му, защото преди да осъзная какво точно се случва, устните му вече бяха върху моите и се целувахме диво. Внезапно всичко извън тези четири стени бе престанало да съществува. Бяхме само аз и той и всичко извън нас просто нямаше значение. Винаги се чувствах така около него. Джейс имаше този талант и не знаех как точно се случваше, но успяваше всеки път да изтрие сякаш с гума, всяка една разумна мисъл, която се опитваше да се зароди в съзнанието ми. Мозъчните ми клетки просто умираха и сигурно бе заради липсата на кислород, който той сякаш с някакъв невидим вакуум изсмукваше от помещението. В момента трябваше да съм му бясна, да го мразя и да съм го разкарала от живота си. Така би постъпила умната и разумна Анастасия, която познавах. С него обаче бях различна. Покорна! И очевидно не само в леглото, но и извън него.
Джейс се отдръпна от устните ми, едва когато вече и двамата не можехме да дишаме. Погледа му бе някак потъмнял от възбуда и аз го разбирах ужасно добре, защото се чувствах по абсолютно същия начин. Желаех го толкова силно, че в момента можех да се закълна, че изпитвам истинска реална болка и знаех, че тя нямаше да си замине, докато той не се погрижи за нея. Емоциите бяха прекалено силни в момента. Поне що се отнасяше до мен. Целия ден бе странен и не бях сигурна до колко точно, всичко това което се случваше бе реално. Знаех обаче, че това съвсем не беше края.
- Да се махаме. - Казах някак решително, а той не чака втора покана. Хвана ме за ръката и ме повлече след себе си обратно навън.
Нямах никакъв спомен как бяхме стигнали до колата му. Съвсем смътно си спомнях пътя до тук, но когато спряхме пред лъскавия автомобил ми направи впечатление, че много близо до нас вървят двама мъже. Предполагам че бяха тук от самото начало, защото ги бях виждала и преди. Не знаех имената им, но знаех че придружават Джейс почти незабелязано почти навсякъде. Докато чаках да отвори врата, погледнах през рамо и се опитах да разгледам лицата им по - внимателно, но Джейс ме подкани да влизам, затова просто се настаних на предната седалка и той затвори врата. После го видях да отива при тях и да им казва нещо, веднага след което сам зае шофьорското място и аз за пореден път успях да намеря още нещо, в което да се влюбя. Беше истинска лудост да се впечатлявам от начина по който заемаше мястото си, но всеки който го бе виждал щеше да разбере за какво говоря. Беше от онези мъже, които бяха като магнит и всичко което правеха, го правеха с истинска грация и такава самоувереност, че дори и в тези негови най - обикновени движения аз виждах едно надменно самочувствие, което крещеше "Света е мой и всичко в него ми принадлежи."
Божичко, аз бях напълно луда. Идеше ми да се фрасна с нещо.
- Джейс... - Двигателя на колата изрева, но произнасянето на името му го накара да задържи на съединител и да не потегля. Погледна ме въпросително, очаквайки да чуе какво ще искам сега, но аз даже не знаех как да формулирам въпроса си.
- Когато каза... всички онези неща за мен, мислеше ли го наистина? - Още не бях забравила как ме бе нарекъл парцал и боклук, така че може би първо трябваше да си изясним това, преди да приемам каквото и да е, но по - добре късно отколкото никога. А и аз едва ли щях да забравя как бе казал всичко това, да беше в момент на ярост, но хората не бяха ли най - искрени тогава? Самата аз бях изричала много неща, които мисля, но в един по - малко емоционален момент не бих изрекла на глас. И изведнъж си дадох сметка, че той може би наистина ме виждаше по този начин и това нямаше да се промени само защото му бях казала, че за сега няма да се виждам с никой друг. Бях това което съм и историята ми нямаше да изчезне просто ей така.
- И не ме лъжи. Винаги познавам, когато някой лъже...
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 41
Join date : 29.10.2016

Вижте профила на потребителя http://theroyals.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Jayce on Съб Авг 25, 2018 12:18 am

Джейс можеше да си отдъхне спокойно в момента в който хвана ръката му. Сега вече се чувстваше спокоен и можеше да я заведе в дома си без да се карат и гледат накриво. Можеше да си представи как я хвърля на леглото и обсипва тялото й с целувки, можеше да си спомни накъсаното й дишане и сърцето му как щеше да изскочи. Тези негови мисли не му помагаха, сега трябваше да се държи възпитано поне докато не се махнат от това място. Поне докато не премахнеха това напрежение между тях. Усещаше я, твърде добре и можеше да знае колко обърката и раздвоена е. Вероятно съжаляваше за решението си, вероятно просто искаше още нощ с него и след това щеше да му остави бележка че не може така и не иска да го вижда. Може би щеше да осъзнае, че живота й като цяло е по-лесен без тези негови ограничения. Но Джейс не можеше просто да я дели. Той не беше виновен, беше се опитал да преглътне и приеме този факт но не ставаше. Искаше само той да я кара да трепери но не от страх а от удоволствие, искаше само той да докосва тялото й, искаше само тяхните тела да са сляти. Не ставаше просто така да я остави и да знае, че парфюма на някой е по косата й или кожата й.
Поклати леко глава като разгледа хората в бара набързо, в погледа му все още си личеше онова перде на възбуда но там бе твърде тъмно за да го забележат, въпреки това всички почти усетиха липсата на Джейс и Ана. Беше доволен от погледите върху тях, по самото му тяло и начина му излизане си личеше, че ясно ги кара да завиждат по един или друг начин. Дали за това че винаги е бил и ще бъде повече от тях или за това че си тръгваше с нея, нямаше значение. Когато й помогна да се настани в автомобила му за миг се върна при мъжете дето бяха с него на неговата маса. Заяви им ясно, че са свободдни да си вървят и имат за задача да се погрижат за момичето с разбитата устна. От своя страна те се опитаха да го вразумят и да останат около дома му, но той ги отпрати умишлено. Просто не му трябваха защото с Ана до него вероятността да обикаля нощите навън и да се забърква в проблеми беше минимална. Върна се в колата с усмивка и запали двигателя. Обичаше този звук. Обичаше бързите скорости и адреналина. Обичаше това да е в опастност и риск, но само когато беше сам в колата. Имаше принципи и нямаше да нарани някой ако нещо се случеше.
Точно преди да натисне газта и да отпусне съединителя чу гласа на Ана и извъртя погледа си. Нямаше как да не й обърне внимание, ако беше променила решението си щеше да я остави да си върви … дори тогава не би я пуснал. Въпросът й го накара да се замисли за миг, не искаше да я лъже. За това не й отговори веднага. Протегна ръката си към нейната и съвсем леко я хвана.
-Ан не мисли за това, казах ти че съжалявам. Ти не си парцал нито боклук, казах го за да те нараня за това че искаше да се върнеш при онзи мъж а аз не можех да те спра. Ти си специална и жена с класа, колко пъти е нужно да ти го обясня. Просто това което аз виждам в теб, онези мъже не го виждат за тях ти си трофей който притежават за вечерта или нощта … аз не те приемам като вещ ти не си имот или кола, ти си жена. Единственото което мислех и все още мисля е че нямаш работа с други мъже освен мен, въпреки че и аз съм под нивото ти, както всички останали. За това ти давах правото на избор и бях готов наистина да те оставя намира дори и да не исках.- махна колана и се приближи до нея като впи устните си в нейните и ръката му отново откри врата й. Тази кожа, тази мекота го караше да полудява повече отколкото е луд. Не задържа за дълго целувката просто искаше да й покаже, че думите му са искрени и не си прави шеги с нея. Искаше да му вярва, защото в момента наистина не я лъжеше.
-Спри да се цупиш и се усмихна, заради мен.- прошепна тихо и се отдели от нея като хвана волана и скоростния лост а миг по-късно подкара колата в посока дома му. Беше близо за щастие, но не достатъчно близо. Не след дълго едната му ръка се озова на крака й като пръстите му бяха от вътрешната част на бедрото й. Не можеше да скрие, че допира й … присъствието й … кожата й го успокояваше. Караше го да се чувства жив така както никога досега. Караше го да забрави проблемите си и да не мисли за нищо друго. Караше го да спре колата и да я придърпа при себе си, това разстояние го влудяваше.
avatar
Jayce

Брой мнения : 31
Join date : 20.08.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Admin on Съб Авг 25, 2018 12:47 pm

Думите му звучаха правилно. Така сякаш ги бе репетирал с дни и сега бе дошъл момента да се качи на сцената и да изиграе ролята на живота си. Спокойно можех да му повярвам. Имах нужда да са истина и все пак едно вътрешно гласче не спираше да ми нашепва, че това е истинска лудост. Това което правех в момента и което си мислех, че искам нямаше да се получи. Беше просто невъзможно. Та ние дори не се познавахме. Пасвахме си перфектно между чаршафите, но това бе всичко. Не се познавахме и изобщо не можеше да става дума за връзка, дори не мисля че исках връзка. Харесвах живота си такъв какъвто е бях си господар сама на себе си и никой не ми казваше какво и как да го правя. Можех да не излизам днес, ако не искам или да изляза, но с когото аз си пожелая. Никой от онези мъже не ми държеше сметка с кого, кога и дали си лягам с някой друг. Те се наслаждаваха на компанията ми, а аз получавах почти всичко от тях... Онова което липсваше - тръпката, нея я бях познала с Джейс и сега се чудех дали не бях дала едно много прибързано и глупаво решение, под натиска на човек, който нямаше представа коя съм и който аз също не познавах...
Пръстите на Джейс леко се впиха в плътта ми. Дори не бях осъзнала кога е поставил дланта си на бедрото ми, но това малко напомняне ме накара да настръхна цялата. Ето го пак. Изглеждаше толкова съсредоточен в пътя и въпреки това виждах потъмнелите му очи в огледалото за задно виждане. Знаех много добре за какво си мисли и това, че стрелката на скоростомера започваше да превишава допустимите ограничения ме накара да изтръпна още повече. Той не просто го искаше, но го искаше час по скоро, което бе достатъчно, за да насочи мислите ми в една съвсем различна посока. Колебанието остана на заден план и на негово място съзнанието ми бе превзето от неописуемото желание към него. Бяхме толкова близо. Аромата му изпълваше всичкото малко пространство у нас и аз пак забравях за съмненията, които имах.
Тялото ми се напрегна и той сякаш го усети и разбра точно каква е причината за това. Стрелна ме с бърз поглед, после пръстите му се впиха още по - силно в нежната ми кожа. Спомних си за всички синини, които бе оставил върху нея. Харесвах ги. Те ми напомняха за онзи моменти на истинска лудост с него и аз се чувствах пак така всеки път когато ги видя или усетя. Бяха като някакъв вид маркиране. Нещо което да ми напомня, че е бил тук и аз съм негова. Не знам дали го правеше несъзнателно или именно това целеше, но нямах нищо против, защото аз правех същото с него. Гърба му бе целия белязан от дивата ми страст и бях убедена, че все още спомена за тази, а и всички останали сутрини не е избледнял и в неговото съзнание.
Дома му не беше чак толкова далеч и все пак ми се стори, че мина цяла вечност докато стигнем. Изведнъж обаче колата спря рязко и осъзнах, че вече сме там. Бях идвала и преди. Само веднъж всъщност и не бях видяла почти нищо от къщата. Отново беше вечер и навсякъде бе загасено, но той познаваше прекалено добре дома си и ме отнесе без никакви проблеми до леглото. После правихме секс и аз си тръгнах, все още по тъмно. Вероятно и днес щеше да се случи така, но даже не можех да мисля как ще се развият нещата по натам. Напрежението между нас можеше да се разреже с нож и никой не искаше да стои повече в колата.
Алеята пред къщата бе осветена с множество ниски фенерчета, които ясно показваха пътя. Джейс обаче бе спрял съвсем близо до масивната френска входна врата и трябваше да направим едва няколко крачки, за да стигнем до нея. Натисна дръжката и тя се разтвори. Джейс отстъпи леко в страни и ми позволи да вляза първа. Този път долния етаж светеше и аз още с влизането започнах да разглеждам. Разположението бе отворено, още от тук можех да видя всичко - всекидневната, кухнята. Първата ми мисъл бе, че е издържано дизайнерски и определено бе... нещо различно от това, което си представях. Честно казано си бях представяла, че ще живее на върха на някоя сграда и жилището му ще е много по ... мъжко. Като онова в което ме водеше през всички останали пъти, а вероятно бе водил там и всички жени, с които спеше...
Врата се затвори и само миг по късно усетих ръцете му около себе си. Тялото му се притисна плътно в моето, като почти можех да усетя нетърпението, което струеше от него.
- Тук ли живееш? - Попитах вече леко задъхано, защото усещах как тази възбуда която владееше него, превземаше и мен, това обаче не ме спря да се поинтересувам за къщата в която се намирахме. Предполагах, че е негова, както и онзи апартамент в сърцето на града с невероятните гледки, но онова сякаш изглеждаше като ергенска квартира, а това тук като дом. Аз още не го бях канила в моя. Смятах, че е нещо много лично и не всеки бе допуснат до тази част от мен. Дали и той усещаше по този начин това място тук? Или бе водил и други жени? Всъщност от кога бе започнало да ми пука толкова за другите му жени?
Джейс плъзна ципа на роклята ми и ме завъртя рязко в ръцете си, така че да вижда лицето ми. Вдишах рязко.
- Няма ли да стигнем до леглото? - Не се оплаквах дори и да станеше така. Сдържах тази енергия в себе си още от паркинга на клуба, така че не ми пукаше дали ще стигнем до леглото или ще ме изчука опряна в стената.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 41
Join date : 29.10.2016

Вижте профила на потребителя http://theroyals.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Jayce on Нед Авг 26, 2018 6:43 pm

Джейс се надяваше възможно най-бързо да се прибере. Днес вечерта беше достатъчно напрегната и определено не му беше до други подобни напрежения. За това неусетно крака му бе настъпил повече от необходимото педала на газта като не обелваше нито дума, хвърляше почти незабележими погледи към Ана като се стремеше да е съсредоточен в пътя а не в тялото й, но това бе прекалено трудна задача в такъв момент. Усещаше напрежението в тялото си, можеше да усети как сърцето му зстрашително тупка в гърдите му и е въпрос на време да изкочи и повече никога да не се върне. Пръстите му шареха по кожата й като дори за миг не се бяха отделили, добре че караше автоматик иначе трябваше да сменя скорости а това далеч не би му било толкова приятно колкото топлината на Ан. Все още можеше да усети вкуса на устните й по своите. Можеше да усети напрежението насъбрало се в нея, можеше да усети как тялото й упорито се бори да прикрие желанието в нея. Все още не можеше да разбере защо ги прикрива, при положение че и двамата искаха едно и също нещо.
Не след дълго се намираха пред къщата му, за миг се замисли, това беше първата и единствена жена която водеше там. Спомни си също, че най-вероятно персонала дето работеше в къщата вече са по леглата си. Имаше малка къщичка в задния двор на неговата, там живееха всички работници. Като започнеш от чистачките минеш през готвачките и завършиш на градинарите. Когато отвори вратата и пусна Ана преди себе си видя, че само първия етаж светеше което значеше че наистина всичко живо спи без тях двамата. Съвсем лека и доволна усмивка се появи на лицето на Джейс и той мигновено, отново върна вниманието си на жената пред него. Като я придърпа рязко до себе си и впи погледа си в нейния. Личеше си, че й беше интересно наоколо но можеше да я разведе и остави да опознае дома му друг път, не по тъмно. Въпросът й го изненада, нима ако не живееше там щеше да може да влезе в този имот?
-Не бих те завел в чуждо жилище.- отвърна й набързо съвсем закачливо, като ръцете му се плъзнаха по тялото й. Познаваше всяка една нейна извивка, но въпреки това всеки път всеки път все едно му беше за първи път. Плъзна ръката си по гърба й като разкара бързо онзи ненужен цип, много по-лесно щеше да му е да хване с двете си ръце диколтето на роклята и просто да я разкъса, но сметна че този път ще бъде добър домакин и щеше да й покаже друго свое държание.
Когато срещна премрежения й поглед можеше да прочете всяка една мисъл в главата й. Не отговори на въпроса й а просто спусна ръката си и я пъхна под плата като данигна роклята й нагоре и не след дълго я махна от очите си. Тези дреха бяха толкова ненужни на тялото й… дори не осъзнаваше колко му е трудно да не ги разкъса. Усещаше топлината на тялото й, с всяко поемане на дъх усещаше парфюма й със сетивата си а това не му помагаше да е “добър домакин”.
-Не и с всичкия този плат по теб…- отвърна тихо на въпроса й като впи устните си в нейните, ръцете му галеха съвсем леко всяка една част от нея, но целувките му не бяха далеч толкова нежни и мили. Впиваше устните си в нейните като за последно, не можеше да отрече че последния път когато го беше правил не бе толкова отдавна но на него му се струваше като преди месеци. Ръцете му се плъзнаха по дупето й като я повдигнаха на гори. Можеше да усети крака й обвити около кръста си, а това определено му допадаше, тялото й можеше да го изгори но дори и това да означаваше че след тази нощ ще се превърне в пепел Джейс щеше да скочи в този огън със затворени очи. Едната му ръка се плъзна нагоре докато крачеше бавно към входа на къщата, намери закопчалката на проклетия сотиен и секунда по-късно я разкопча. Отдели устните си от нейните и си пое дъх като отново срещна погледа й. Погледа му се плъзна надолу по тялото й, като огледа всеки един милиметър от него. Така без толкова много плат определено беше далеч по-красива. Устните му се плъзнаха по врата й като от леки захапвания се превръщаха в нежни и бавни целувки. Бутна с рамо вратата и прекрачи прага на къщата. За негово нещастие стаята му се намираше на втория етаж, а той не смяташе да я води в някоя от тези за гости. И без това беше решил да й показва дома си, поне да й покажеше стаята си.
avatar
Jayce

Брой мнения : 31
Join date : 20.08.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Admin on Нед Авг 26, 2018 8:17 pm

Напрежението продължаваше да се трупа, дори и сега когато се намирах във възможно най - приятното място на света - ръцете на Джейс. Това обаче съвсем не биваше да ме изненадва, понеже нямаше път, в който да е било по - различно. Без значение дали сме в препълнена с хора стая или съвсем сами, тази потребност винаги стоеше ако не на челно място, то поне в топ три на нещата, които се въртяха в главата ми, когато той е наоколо. Какво се въртеше в главата ми обаче, не беше нищо в сравнение с начина, по който тялото ми реагираше на неговото. Изпитвах някаква наистина нездравословна потребност да го усещам под мен... върху мен... в мен!
Джейс се устреми нагоре по стълбите, водейки ме директно към спалнята и леглото си. Изглежда все пак щяхме да стигнем до там. Идеята ми допадна, но имаше и недостатъци. Колкото и бързо да се движеше по стълбите, това все пак щеше да ни забави с около... минута две, а аз вече нямах никакво търпение да го почувствам още по осезаемо и тази нетърпимост и припряност, Джейс можеше да ги усети във всеки жест, всеки стон и всяка целувка.
- Желая те... - Прошепнах задъхано между устните му. Нямаше причина всъщност аз да съм задъханата, защото той беше този който ме носеше нагоре по стълбите, но Джейс се движеше така сякаш върху плещите му няма никаква допълнителна тежест. Винаги демонстрираше такава сила, че аз тайничко му се възхищавах всеки път. Беше млад, красив, богат и силен. Нямаше какво да не му харесваш. Изглеждаше напълно съвършен в очите ми... или поне в тези моменти, а с тях като цяло се изчерпваха и всичките ни контакти. Не го познавах в друга от тази светлина и може би тази вечер за първи път се бях докоснала и до една друга, не особено лицеприятна част от характера му. Това обаче със сигурност не бе оказало чак такъв ефект върху мен, защото аз отново бях тук и пак исках същото, което исках и преди. Исках него, по всички възможни и невъзможни начини. Само тук и с него, чувствах, че съм на правилното място. Всичко изглеждаше правилно, такова каквото трябва да е, а всички съмнения, колебания и терзания оставаха зад вратите. Появяваха се много по - късно, когато вече бе късно за тях...
Стаята на Джейс бе просторна, с големи прозорци, чийто завеси в момента не бяха пуснати и от градината влизаше мека светлина. В центъра се намираше огромното му легло и до тук с разглеждането на интериора, защото още преди да се усетя, той ме метна грубо върху мекия матрак и тялото ми леко отскочи, преди да потъне между белите чаршафи. Джейс се отдръпна рязко и се изправи в цял ръст срещу леглото. Светлината идваща отвън озари лицето му. Видях го да се присяга към колана на панталона си и изпитах лека ревност, че сам щеше да се освободи от тези дрехи. Харесваше ми не по - малко да го правя аз, отколкото на него да се разправя с моето облекло.
- Нека... - Понечих да се надигна, но той само поклати глава. Онзи властен и доминантен Джейс, който така обичах отново бе тук. Нямаше го долу на стълбите, нито докато се изкачвахме по тях, но още щом бяхме прекрачили врата на спалнята, всичко се бе променило. Вече нямах право на мнение. Какво ще се случи за напред решаваше той и аз можеше да си запазя възраженията за някой по - подходящ момент, ако изобщо такива можеха да съществуват. Обикновено нямах толкова пасивна и покорна роля, Обичах да контролирам и доминирам не по - малко от него, но с Джейс всичко беше толкова различно, а и той бе първия мъж изобщо, който бе успял да постигне подобен ефект върху мен и макар че никога нямаше да си го призная на глас, това бе едно от нещата, които наистина ме караха да му се възхищавам и желая толкова силно. Той ме караше да се чувствам като истинска жена, в буквалния и преносния смисъл. С него не трябваше да мисля за нищо, а той освен че взимаше всичко което му се даде, изтръгваше от мен и онова от което той се нуждае. Често пъти това бе едно и също нещо и за двамата.
- Не... - Обадих се изведнъж. Джейс бе разкопчал панталона си и бе готов да се върне при мен, но аз имах нещо друго наум. Крака ми се надигна и острия ток на обувката ми се заби леко в корема му, но натиска щеше да стане още по - силен, ако се опита да се приближи.
- Искам да свалиш всичко. - Прекалено често се случваше да оставаме с почти всички дрехи върху себе си, бързащи да задоволим първичните си нужди, но този път имах нужда от нещо повече. Исках да почувствам кожата му до моята, исках да плъзна ръце по нея и да не чувствам на половина трепетите и топлината, която излъчваше. Знаех, че ще ми хареса адски много, ако ме покрие с тялото си и усетя всяка една част от него.
- Сега! - Той щеше да свали тези дрехи рано или късно, но не исках да го направи когато мен вече ме няма наоколо. Освен това, нямаше да имам нищо против, ако ме беше оставил да го направя вместо него, но очевидно имаше други планове, затова сега щеше да се наложи да го направи сам. Очевидно моя план не му хареса, видях как скулите му се напрягат, все едно е стиснал здраво зъби, но за да не остава с грешното впечатление, че ще се откажа, натиснах по сериозно с токчето на обувката си. Едно животинско свистене се изтръгна от устните му и макар в стаята да нямаше нито една светната лампа, можех много ясно да видя озверелият му поглед. Джейс сграбчи грубо глезена ми, готов да си върне контрола, но това само ме амбицира още повече.
- Направи го! - Заповядах властно и о, изненада и двете му ръце се стрелнаха към копчетата на ризата, нетърпението и яростта, с която обаче ги разкопчаваше, накараха някой от тях да се разхвърчат по земята. Наистина не можех да намеря думи, с които да опиша, колко красив беше в този миг и спокойно можех да кажа, че всичкото това забавяне си струваше, дори и само за да видя тази гледка, която си бях извоювала. Лежах в центъра на леглото, почти изцяло гола и се любувах не всяко мускулче, което впрягаше в действие. Така ясно бяха изразени върху тялото му, че желанието ми да го поема между бедрата си, стана още по - болезнено. Вече едва запазвах здравия си разум. Всичко в мен пулсираше в натрапчиво нетърпение да съм с него.
Най - накрая Джейс разкара всичко от себе си и на ново сграбчи крака ми, този път в областта на прасеца, обгърна го в голямата си длан и грубо избута крака ми настрани. Вдишах рязко и притаих дъх, защото знаех много добре какво ще последва сега. Бях го разярила достатъчно много, за да знам, че тази вечер, тук в това легло, той нямаше да прояви никаква милост. А аз сякаш и не я очаквах. От времето си с него бях разбрала, че не винаги грубостта и болката са нещо лошо, даже напротив, с Джейс те бяха основен източник на наслада, затова когато само миг след като усетих тежестта на тялото му върху своето и той просто се вряза диво в мен, вика ми не бе освободен от болка, но със сигурност бе пропит и с много наслада и дори някакъв вид облекчение, защото в края на краищата, това чувство бе несравнимо с никое друго на света. Може би и затова вече бях буквално пристрастена към него...
Джейс се задвижи бясно и грубо, изтръгвайки все повече и повече стонове и викове идващи буквално от дълбините на душата ми. Пасвахме си идеално. Телата ни бяха създадени едно за друго и се сливаха по толкова съвършено неописуем начин, че в тези моменти на истинска лудост, аз бях убедена, че ако съществува подобно нещо като сродни души, то той бе моята. Някоя висша сила го бе създала и изпратила на земята, за да бъде мой... Дори и само за миг!
Не знам колко точно време бе минало. Може би наистина бе миг, но като миг във вечността, защото дори и много след като той вече бе престанал да се движи, а аз бях изпитала около два или три оргазъма, последния от който сякаш все още продължаваше, не можех да се съвзема. Едва си поемах дъх, а по кожата ми много ясно можеха да се забележат ситни капчици пот. Струваше ми се адски горещо тук, но знаех, че веднага след като адреналина от изживяното, започнеше да напуска кръвта ми, щях да изпитам хлад, затова бях щастлива, че той все още е тук. Беше заровил лицето си във врата ми и дишаше тежко в него. Още усещах тежестта на тялото му върху своето и това ми даваше една сигурност, че всичко което се бе случило е истинско и аз не се намирам в някой сън от който да се събудя всеки миг. Не, това се случваше съвсем наистина и аз не исках да свършва никога. Зарових немощно пръсти във влажната коса на тила му, а тези на другата ми ръка все още стискаха чаршафа, който бе събран на куп около нас. Върху леглото цареше истински безпорядък, но това нямаше никакво значение, защото се чувствах като най - щастливата и задоволена жена на света...
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 41
Join date : 29.10.2016

Вижте профила на потребителя http://theroyals.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Jayce on Нед Авг 26, 2018 9:58 pm

Тялото на Джес беше топло католава току що изригнала от някой вулкан. Можеше да усети лекотата разнесла се по тялото му, лекотата която беше изтрила всяко едно напрежение от деня. Можеше да усети накасъсания и дъх, можеше да усети пулса на сърцето й. Можеше да усети своето дишане и как все още тялото му беше разтресено от емоции. Не можеше да си обясни как тази жена му предизвикваше това, беше толкова нереално, беше прекалено приятно за да може да се откаже от нея. Премести тялото си от нейното като я придърпа в ръцете си. Не му бяха необходими думи пък и не можеше да говори дъха му все още бе накъсан и не можеше да контролира тялото, мислите си. Въпреки това не смяташе да се отделя от нея. Погледа му срещна нейния виждаше онези искри, които рядко се забелязваше в очите й. Лека усмивка се появи на лицето му. Ръцете му се плъзнаха по кожата й като оставяха леки червени драскотини след себе си.
-Днес няма да си ходиш!- заяви й го направо без изобщо да се замисля. Не го интересуваше, че тя беше свикнала да си тръгва всеки път. Първо че дрехите й бяха разпиляни някъде по двора и второ, Джейс просто не искаше тя да си тръгне. Не знаеше защо иска тя да остане, не смяташе отново да прави секс с нея, просто самия той изпитваше нуждата да е там до него просто да усеща кожата й и да се наслаждава на мекотата й, на аромата й. Сведе поглед към нея като срещна очите й. Усещаше как пулсът му малко по малко се нормализираше, усещаше как дишането му връщаше нормалния си ритъм.
-Сега разбираш ли защо не искам да си с друг, защо не искам да работиш това което работеше?- попита с възможно най-нежния си глас който имаше. Устните му отново се сляха с нейните за секунди а след това оставиха лека целувка на челото й, прокара пръст през лицето й като премести един своенравен кичур на мястото му.
-Обещай ми да не продължаваш по същия начин. Просто ми дай шанс, позволи ми да те опозная и ти да опознаеш мен. Не казвам, че ще е лесно но ще си заслужава.- продължи с опитите си да я накара да остане и да не си тръгва по възможност в близките няколко дена, знаеше че той самия ще се наложеше да излезе но не задълго. Пък и не беше сигурен дали тя има работа различна от онази, ако нямаше то трябваше да си намери а до тогава нямаше задължения. За миг се замисли, защо и как беше толкова привързан към нея, но отговор не можеше да намери. За това не се и опита. Просто прие факта, че той имаше нужда от нея в леглото си и извън него. Въпроса беше какво тя мислеше и какво тя искаше. Усещаше тялото й прилепено дод своето, отпусна главата си назад и се загледа в тавана. Не можеше да опише какво изпитва и чувст, кожата му настръхваше в момента в който си спомнеше адреналина от преди малко. Остана така за известно време, не знаеше колко е това “известно време” просто не искаше да я притиска и ако тя искаше да си върви, не можеше да я задържи на сила … всъщност можеше но нямаше да го направи, ако тя искаше да се върне към работата си щеше да я остави и това би било последната нощ прекарана с нея. Тялото му се смущаваше при тези мисли, всеки един мъскул се стягаше и напрегаше. Можеше да усети отново тежестта му и да почувства онази неприятна болка в сепочията си която изпитваше при прекалено много нерви или натоварване. Прекара показалеца си по гръбнака й като я придърпа максимално близо да себе си, можеше да заяви че ако още малко я стиснеще или щеше да я счупи или да я качи върху себе си. Но не го направи отпусна ръцете си като й даде свобода. . Неловкото мълчание между тях което се бе създало не му допадаше, предпочиташе да знае мислите й.
-Ан за какво мислиш?- попита изведнъж като не отмести погледа си от тавана, беше прекарал толкова много безсънни нощи вперен в този таван че вече не можеше да го понася. Сведе погледа си към нея като пръстите му преминаха през косите й, усещаше как потта по тялото му изчезваше и студенината превземаше всеки милиметър на кожата му.
avatar
Jayce

Брой мнения : 31
Join date : 20.08.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Admin on Нед Авг 26, 2018 10:56 pm

Всичко беше съвършено, докато вече не беше!
Момента, в който Джейс си отвори устата, всичко излетя през прозореца и аз усетих как една лавина от гняв се надига в мен. Беше прекалено скоро и аз не исках да говорим пак за това. Раната все още бе прясна и широко отворена и ако си мислеше, че като ми напомни за това, ще се почувствам по - добре, то жестоко се бе излъгал. Всичко което изпитвах в момента е едно непреодолимо желание да избягам колкото се може по далеч, но също така имаше и една част, която просто се надяваше той да е достатъчно съобразителен и да спре, затова затворих очи и скрих лицето си в гърдите му с една ужасно изморена въздишка. Пръстите ми нежно се плъзнаха по гърдите му и се надявах, че близостта ми ще му е достатъчна и ще го накара да се отпусне поне за миг. Аз поне имах нужда точно от това в момента. Спора от по - рано бе изсмукал цялата ми енергия и просто не се чувствах в състояние за втори рунд с Г-н "Знам кое е най - добре за теб", така че просто се надявах да спре да дълбае. Нито момента, нито настроението ми бяха подходящи за нов скандал.
С Джейс обаче нещата никога не се случваха по лесния начин... или поне тази вечер не се случваха така. Беше решен да изпробва търпението ми до краен предел и това много бързо ми стана ясно, затова се отдръпнах от него и се отпуснах по гръб върху леглото. Почти бях повярвала, че е възможно да завършим вечерта заедно в леглото му, без повече сериозни душевни сътресения, но много бързо ми се изясни, че това няма да се случи. Трябваше ми малко време, защото в началото просто се надявах, че ако не му обръщам внимание, той просто ще се спре, но в крайна сметка разбрах, че това изобщо нямаше да се получи както си го представях. Може би някой ден щяхме да спим и да се събудим в едно легло, но този ден нямаше да е сега. Сега всичко което исках е да се прибера.
- Мисля, че е време да си вървя. - Казах някак раздразнено, защото именно така се чувствах в момента. Джейс просто не знаеше кога да спре, а това че за пореден път тази вечер се опитваше да ми чете морал, започваше сериозно да ме изнервя. Толкова, че веднага след думите си се отскубнах изцяло от ръцете му и седнах в леглото. Босите ми крака стъпиха върху студения дървен под, но не се изправих веднага. Поех дъх, пригладих нервно косата си и се огледах за обувките си. В някакъв момент от забавленията ни, бях останала без тях, но поне те все още бяха използваеми за разлика от бельото ми, което в момент на страст той бе разкъсал и захвърлил някъде на пода.
Видях едната си обувка в леглото и се присегнах да я взема, после съзрях и другата на няколко метра от леглото. Стиснала здраво едната слязох от матрака и се запътих за другата. Бях решена да се махна час по скоро, дори и в този вид. Роклята ми беше останала някъде на долния етаж, така че нямаше нужда да я търся тук, но пък ризата на Джейс беше добър вариант. Не знаех дали живее сам в тази огромна къща, а не ми се щеше някой да ме види гола. Не, не че се притеснявах от тялото си, напротив харесвах го, но не винаги и не на всеки исках да го показвам, затова просто вдигнах ризата от земята му и я облякох. Бе достатъчно дълга, за да скрие всичко, така че веднага щом се загърнах, стиснах обувките в едната си ръка и се отправих към врата на стаята, която така и не бяхме затворили, така че предполагам ако е имало някой тук, то той бе станал неволен свидетел поне на звуковото оформление на онова, което се беше случило в леглото на Джейс преди малко.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 41
Join date : 29.10.2016

Вижте профила на потребителя http://theroyals.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Jayce on Нед Авг 26, 2018 11:39 pm

Джейс усети напрежението в тялото на Ана, но това се очакваше. Все пак не всеки ден някой й се бъркаше в живота и се опитваше да промени мисленето й. Усещаше пръстите й и не можеше да скрие, че му беше приятно дори повече от приятно. Можеше да остане така до сутринта, но не той държеше да говорят. Въпреки факта, че тя ясно му показваше че не й е до това в момента. Проследи недоволната й реакция, усети тона й и това не му харесваше. Просто не искаше тя да си тръгва дори беше склонен да не говори на тази тема отново или поне не сега само и само да не се цупи като малко дете и да остане в дома му. Да остане за през нощта и да го дари с усмивка както преди малко. За миг се замисли дали имаше право да я спира, дали можеше да я разубеди да не си тръгне, дали можеше да й покаже колко силно желаеше присъствието й до своето?
Наблюдаваше я и беше сигурен, че не иска да си тръгне или поне не толкова много колкото бързаше, просто беше наранена. Джейс й беше припомнил скандала им от по-рано а това я бе отблъснало от него и ръцете му. Не можеше да й позволи да си тръгне с мислите, че се опитва да я контролира или да й заповядва как да живее живота си. Те трябваше да се изяснят веднъж завинаги. Може би това не беше правилния момент, бързо стана от леглото без да се интересува от дрехите си и факта че нямаше да ги облича. Настигна я когато беше на вратата и хвана ръката й като рязко я завъртя към себе си. Направи още крачка към нея като усети отстъпването й назад и се подпря на касата на вратата, погледа му се стрелна по нея и тази риза дори и с липсващи копчета й отиваше страшно много. Върна очите си на нейните. Като прокара ръка през лицето й и я спря на врата й.
-Нека не говорим за това, просто остани.- набързо опита да смекчи състоянието й като не отдели погледа си от нея. Беше му трудно да го направи а и не искаше. Можеше да я гледа цяла нощ, можеше да мълчи докато не се почувства сигурна и спокойна за да говори с него. Просто факта, че тя взимаше решение без да дава логично обяснение за него и след това се държеше така все едно никога нищо не е било го вбесяваше, караше го да удари дървото над главата й, но дори това не би му помогнало. Чувстваше се като най-гадния човек в света, но трябваше да я спира. Беше си обещал да я остави да си тръгне ако това е желанието й, но не можеше просто така да гледа как се отдалечава и да не направи нищо. Нямаше как да стане това. Просто от където и да го погледнеше като вариант не виждаше момента на раздялата, нямаше да се откаже толкова лесно.
-Не искам да си тръгваш Ана, не и по това време на нощта. Ако не искаш да делиш повече едно легло с мен ще те настаня в някоя от стаите за гости но … просто не си върви. Не ме карай да ти се моля.- устните му се впиха за една последна и кратка целувка. Махна ръката си от нея като сведе погледа си. Нямаше да я задържа повече не и насила, след като не искаше да остане… щеше да си отиде. Джейс се обърна и се върна към леглото като го огледа и се зае да разкара чаршафите и да сложи нови така или иначе щеше да го оправя за да може да си легне. Поне да беше както трябва. Въпреки, че имаше жени за тази работа сега определено нямаше да ги събуди за да му оправят стаята. Можеше да отиде и да си легне в някоя от другите, но той не спеше навсякъде. Това беше неговата стая и той щеше да остане там.
-Ако наистина искаш да си тръгнеш ще ти викна такси да те закара до дома ти или където смяташ да пренощуваш, предполагам не би ми позволила аз да те закарам ….- говореше с наистина наранен, разочарован и тъжен тон. Въпреки това не се обърна да я погледне, оправи леглото й легна в него като чак тогава и хвърли един поглед. Все още таеше надежди, че ще се разубеди и ще остане. Искаше да остане. Просот въпреки самата му същност, той не би задържал точно нея насила. Не би и направил нищо на сила.
-Имам нужда от теб… и наистина ми се ще да останеш, но …..- замълча и сведе погледа си. Протегна се и взе телефона си като за миг го погледна. Имаше над пет пропуснати, но сега не му беше до работа тя можеше да изчака до сутринта. Всички знаеха, че не трябва да му досаждат. Остави телефона на нощното шкафче и й хвърли един въпросителен поглед. Не знаеше какво си мислеше нито какво искаше. Потупа мястото до него като й кимна с глава.
avatar
Jayce

Брой мнения : 31
Join date : 20.08.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Members - Only Clubs

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите