Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Двореца на Краля
Нед Фев 18, 2018 6:19 pm by Agnes

» Прием в чест на Крал Хенри
Нед Фев 18, 2018 12:54 pm by Lucifer


Прием в чест на Крал Хенри

Go down

Прием в чест на Крал Хенри

Писане by Admin on Пет Фев 16, 2018 3:00 pm

avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 6
Join date : 29.10.2016

Вижте профила на потребителя http://theroyals.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Прием в чест на Крал Хенри

Писане by Lucifer on Пет Фев 16, 2018 4:14 pm

Масивните врати на тържествената зала се разтвориха специално за него и Луцифер пристъпи прага с уверена крачка и широка усмивка. Церемониалмайстора направи лек, едва забележим поклон и протегна ръката си, за да получи поканата на ново дошлия гост. Той му я подаде, без да го погледне, защото беше опиянен от всички онези очи, които го следяха с неприкрито любопитство. Благородниците тук не бяха малко, но всички с достъп до кралските приеми се познаваха и едно ново лице беше повод за много приказки. За сега обаче повечето мълчаха и чакаха да разберат нещо повече за него, докато имаше и такива, които си подшушваха на ушенце.
- Сър … - внимателно привлече вниманието му церемониалмайстора и Луцифер се извърна към него с въпросително повдигната вежда – Тази покана е предназначена за лейди Фицджералд.
Тъмнокосия мъж само кимна, без да показва каквото и да е смущение, защото то просто не съществуваше.
- Точно така! – съгласи се той и се усмихна на възрастния мъж – Сестра ми, беше много поласкана от поканата на негово Величество, но все още не се е завърнала на английските земи от посещението си в испанския кралски двор – за малко повече убеждение, уж небрежно завъртя пръстена със семейния печат на дома Фицджералд около пръста си – Помоли ме да дойда от нейно име и лично да предам нашия дар на негово Величество.
След тези думи направи показен жест, с който прехвърли вниманието на церемониалмайстора към огромния мъж, който го придружаваше. Джордж държеше голям продълговат сандък, чиито размери се стопяваха в широките му длани. Придворните охранители на залата веднага го наобиколиха и надникнаха пода капака, където обвит в копринени платове лежеше дълъг лъскав меч, с инкрустирана със скъпоценни камъни и злато дръжка. Беше истинско произведение на изкуството и най-вероятно щеше да украсява някоя стена, вместо да стои в дланта на краля, но жеста в подобно запознаване беше много важен и Луцифер държеше да направи много добро първо впечатление.
Един от придворните се отдалечи и нашият мъж го проследи с поглед до дъното на залата, където чак сега забеляза проблясването на златната корона. Крал Хенри бе заобиколен от няколко благородника и две дами, които дори и от тук можеше да прецени, че бяха високопоставени в обществото. Никой от тях обаче не чу това, което бе предназначено за негово Величество, но всички проследиха погледа му, когато той се отправи към Луцифер. Имаше няколко мига на неловко мълчание, но накрая краля се усмихна и кимна, а придворния повтори жеста, отправяйки го към церемониалмайстора.
Възрастния човек можеше да не изглежда наблюдателен, но го изненада, като веднага премина към действие. Тропна веднъж с жезъла в ръката си, така че да привлече вниманието на цялата зала и с много висок отчетлив глас го представи.
- Сър Фицджералд ...
avatar
Lucifer

Брой мнения : 5
Join date : 16.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Прием в чест на Крал Хенри

Писане by Admin on Пет Фев 16, 2018 5:21 pm

Дори и аз подтикната от любопитство се опитах да видя новодошлия. Рядко се случваше да видиш непознато лице в двора. Като се замисля освен чуждестранните гости и посланици, от години краля не бе допускал нови хора в обкръжението си. Това печелеше симпатиите на благородниците, но дори ние имахме нужда от разнообразие. Ето защо когато новодошлия граф от Нортън, както бе представен, се появи внесе смут и предизвика вълна от шушукания.
- Фицджералд? Чувала ли си го? - Лейди Кейтлин не понасяше когато я хванат неподготвена. Тя знаеше всичко за всички и това присъствие сигурно бе взривило съзнанието й.
- Не мисля. - Отвърнах съвсем тихо, за да ме чуе само тя. Не исках да създавам лошо впечатление у краля, а и положението ми изискваше да съм над тези неща. Лейди Кейтлин обаче сякаш бе забравила за всички обноски и продължаваше да ми шепне в ухото, разсъждавайки на глас за предположенията си, но спрях да чувам гласът й момента, в който го видях сред тълпата от хора.
Мъжът се бе насочил право към нас, по покана на самия крал, който очакваше да се запознае с госта си. Това ме изненада, не очаквах Хенри просто да го повика при себе си, но така или иначе той бе крал можеше да прави каквото си пожелае и точно сега за разлика от повечето присъстващи щеше да има възможността лично да разговаря с мистериозния граф. Движеше се с лекота сред тълпата и бе така отличителен и ярък, приковаваше погледа ти моментално и бях убедена, че дори и да не бе предизвикал такъв смут, доста погледи,особено тези на дамите щяха да следят именно него. В очите на мъжете обаче вече се четеше раздразнение и разбирах напълно защо. Може би единствено самия крал все още не показваше нищо.
Графът стигна до нас и заедно със спътника си отдадоха чест на краля, покланяйки се, но дори и в този жест намерих нещо надменно в поведението му, което сякаш остана незабелязано за всички останали  и по - добре, защото ако Хенри откриеше дори и нищожна провокация в поведението на мъжа, щеше да го направи за смях пред всички. Бях виждала как се отнася с хора които не харесва и това нямаше да е първия благородник загубил симпатиите на краля, но и тези хора биваха изпратени в изгнание, а колкото по - далеч си от двора, толкова по - трудно слънцето стигаше до теб. За щастие на мъжа, той се бе подготвил добре и изглежда подаръка, който поднесе се хареса изключително много на краля и той реши да не го отпраща веднага.
- А това е прекрасната Елизабет. - Усмихнах се свенливо на краля, който винаги бе бил така мил с мен. - Графиня Батори. - Макар и да бях представена последна, ласкателния начин по който бе направено, ме накара да вирна леко брадичката си, докато протягах ръка към непознатия...

_________________
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 6
Join date : 29.10.2016

Вижте профила на потребителя http://theroyals.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Прием в чест на Крал Хенри

Писане by Lucifer on Пет Фев 16, 2018 8:10 pm

Въпреки, че някои от хората около краля му направиха силно впечатление, Луцифер отдаде нужното внимание на Хенри и не пропусна да почеше егото му по всеки възможен начин. Поклона му беше дълбок, устните му докоснаха кралския пръстен-печат и подаръка бе поднесен с възхваляване на всичките години, през които той бе служил вярно на страната и поданиците си. Разбира се, всичко това беше театър. Той не вярваше в нито една дума, която излезе от собствената му уста и не влагаше никакво чувство в жестовете си. Нямаше начин принца на мрака, краля на Ада, извора на всичко зло, да се поклони искрено пред този нищожен човек, който по чиста случайност на съдбата се бе родил с голямо име.
Хенри обаче изглежда беше от онези хора, които се опияняваха от властта и ласкателствата на приближените си. Думите на Луцифер го предразположиха, особено след красивия подарък, който очевидно успя да впечатли краля. Без нужда от повече подтикване, той сам го представи на приближения си кръг, като представи и всеки един от тях, наблягайки на титлата. Тъмнокосия мъж продължи да показва фалшивото си уважение към всеки от тях и да попива информацията, която можеше да се окаже много ценна. Само че способността му да чува, разбира и запомня се изпари, когато нежната й ръка се отпусна в неговата.
Нещото, което му направи най-голямо впечатление бяха устните й. Устичката й беше малка и перфектна. Устните й бяха плътни и тъмни. Ъгълчетата им се извиваха нежно и имаше нещо закачливо в усмивката й. Нещо, което гъделичкаше сетивата ти и това усещане се засили, когато Луцифер се наведе, за да целуне меката й кожа. Беше по-нежна и от сатен, а уханието й нахлу насила през ноздрите ум, изпълвайки дробовете му сякаш не с въздух, а с трепет. Не знаеше защо Хенри се заобикаля с всички онези пуяци, които имаха наглостта да се наричат благородници, но за нея разбираше. И той би я държал близо на негово място.
- Прекрасна, наистина – прошепна той, гледайки я право в очите, докато отделяше устните си от дланта й – Граф Батори трябва да е един много щастлив мъж.
Разбира се, грам не се интересуваше от въпросния граф. Думите му бяха изречени със съвсем различна цел и краля бе така добър да потвърди надеждите на Луцифер.
- Граф Батори отдаде живота си на страната – намекна много деликатно и някак с гордост негово Величество, че щастливеца вече бе ритнал камбаната.
- Моите съболезнования – отправи ги към самата нея, но това не изглеждаше някаква прясна рана, затова смело пристъпи напред – В такъв случай се надявам, че милейди ще сподели първия танц с мен, освен ако вече не е обещала това удоволствие на някой друг.
Наистина не му пукаше дали тя има други намерения. Луцифер просто взимаше това, което искаше, но то не беше само танц с красива жена. Искаше мястото на Хенри, искаше хората му, искаше облагите му и всичко, което някога е било негово. Искаше да се позабавлява малко върху трона и затова се налагаше да играе дълга игра, в която не можеше да съперничи открито на негово Величество. Нямаше да се изненада, ако той пръв се бе зарекъл да открие първия танц на приема с най-красивата от всички жени в залата.
avatar
Lucifer

Брой мнения : 5
Join date : 16.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Прием в чест на Крал Хенри

Писане by Admin on Пет Фев 16, 2018 8:54 pm

Ръката ми остана да виси във въздуха секунда две преди да я прибера обратно към тялото си. Напълно бях загубила ориентация след допира на устните му, но погледа който ми отправи буквално накара колената ми да омекнат и се опасявах, че въздействието му върху мен не е останало скрито за никой от събеседниците ми. Лицето ми пламтеше и аз недоумявах как е възможно да почувствам тръпки по цялото си тяло. Пълзяха като мравки по кожата ми и аз исках да я напусна или поне земята да се отвори и да ме погълне, преди да съм станала за смях пред всички.
- С най - голямо удоволствие! - Гласът ми прозвуча така чужд, че едва го познах. Огледах притеснено хората около мен. Хенри изглеждаше вече незаинтересован, лейди Кейтлин имаше същото изражение като моето и аз си отдъхнах, че никой не е забелязал колко омагьосана бях.
След минутка щях да се чувствам много по - добре, но такава за съжаление не ми се предостави. Щом чухме първите акорди на виолата, в залата настана въодушевление и аз осъзнах, че това е началото на танците. Граф Фицджералд протегна ръка към мен и аз все още не напълно отърсила се от първоначалния шок в следствие на запознанството ни, съвсем механично поех ръката му и го оставих да ме поведе.

Смътно си спомнях как стигнахме до центъра на залата. Ясно осъзнавах обаче, че всички ни гледат, дори и самия крал, но шушуканията зад гърба ни сякаш изчезнаха в секундата, в която той застана пред мен, пусна ръката ми и се поклони галантно. Бяха ме учили, че трябва да направя същото, но явно се бях забавила прекалено дълго или пък той бе прекалено нетърпелив, за да ме вземе в обятията си, защото преди да съм имала възможността да му покажа някакъв вид уважение, телата ни вече се рееха плавно под ритъма на музиката. Чувах само нея и лудото биене на сърцето си. Краката ми сякаш не докосваха земята и си казах, че трябва да се опомня, преди този танц да е свършил, а с него и възможността ми да науча нещо повече за този магнетичен мъж.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 6
Join date : 29.10.2016

Вижте профила на потребителя http://theroyals.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Прием в чест на Крал Хенри

Писане by Lucifer on Пет Фев 16, 2018 9:33 pm

Сякаш музикантите бяха чакали специално неговото пристигане, а може би краля им бе дал прикрит жест, с които да удовлетвори желанията на госта си. Луцифер не вложи прекалено много сили в размисъл над ситуацията, а побърза да се възползва и след като отново пое деликатната й ръка, я поведе към центъра на залата. Завъртя се около нея като хищник, който оглежда детайлно своята плячка и прикри лошите си намерения с елегантен поклон, след който я придърпа в обятията си и телата им се притиснаха така плътно, сякаш бяха едно цяло.
Дъхът му секна от близостта им, но дявола не се поддаваше на подобни човешки слабости. Той изпъна десния си крак, без да откъсва очи от нейните и се задвижи така плавно и елегантно по мраморния под, сякаш цял живот бе репетирал за този момент. Елизабет го следваше неотлъчно и тялото й допълваше всяко негово движение. Беше така лека, така крехка, така красива в ръцете му. Като перо от мистична птица, което се носеше по поривите на вятъра, така както те се движеха в перфектен синхрон с музиката.
Макар и традиционен, техния танц не изглеждаше като всички останали. Телата им се движеха в страстен унисон, а погледите им бяха приковани един в друг и не се разделяха дори за секунда, сякаш някой ги бе оковал. Гърдите им се надигаха в такт, а енергията между тях беше толкова осезаема, че цялата зала не можеше да откъсне поглед от тях. Не се чуваше нищо друго, освен нежната музика, която сякаш описваше начина, по който се чувстваха в момента.
Мина доста време, преди хората да се съвземат и няколко двойки да се включат в откриването на първия танц, но дори и те не можаха да изместят интереса, който Луцифер и Елизабет събуждаха в присъстващите. Те просто светеха ярко из изобилието от едва премигащите души около тях и точно заради това той не можеше да отмести очите си от нея. Не съществуваше по-магнетична гледка на света, а интереса на дявола беше нещо, с което малцина можеха да се похвалят.
avatar
Lucifer

Брой мнения : 5
Join date : 16.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Прием в чест на Крал Хенри

Писане by Admin on Съб Фев 17, 2018 10:16 am

Близостта му бе нещо, с което се справях не до там добре. Гърдите ми се бяха издули като балон и ако някой просто се загледаше щеше да види съвсенм ясно всеки един удар на сърцето ми. Никога през живота си не бях изпитвала нещо подобно. Имах чувството, че света около мен се върти с бясна скорост и аз сякаш изоставам, неспособна да подържам това темпо. От друга страна не изглеждаше Графа да има същите проблеми като мен. Гледаше ме право в очите и не смеех да откъсна поглед от тях. Имаше нещо в него, което просто не ти позволяваше да го направиш и ума ми не можеше да го асимилира. Всъщност той напълно бе отказал да изпълнява каквито и да било функции.
Телата ни бяха едно. Движеха се като едно. Дишаха като едно. Прекалено силно.... направо скандално притиснати едно в друго. И аз не просто не исках да избягам от тази близост, а я търсех с всяка фибра на тялото си. Толкова харесвах да усещам силните му ръце около тялото си, че вече не си предатавях те да бъдат някъде другаде.
А мелодията вече бе към края си. Страха, че ми остават броени минути, дори секунди , скова тялото ми. Поех много дълбока глътка въздух. Дробовете ми се изпълниха с кислород, докато гърдите ми отново се притиснаха в него. Пасвахме си така добре. Тялото му сякаш бе предназначено за моето и всичко за което мислех е колко силно искам да докосна всяка една част от него. Мислено ръцете ми вече се разхождаха по неговите, по гърдите му. Въображението ми заработи на пълни обороти. Изведнъж си го представих гол, а устните ми целуваха гърдите му. Тази фантазия бе опасна. Цялото ми лице бе почервеняло вече и единствено ме радваше факта, че никой от тук присъстващите не можеше да прочете мислите ми, в противен случай щях да бъда обявена за истинска уличница...
Даже нямаше да разбера, че музиката е свършила, ако граф Фицжералд не бе отхлабил малко здравата хватка, в която ме бе приклещил. Ръцете му обаче не ме пуснаха изцяло. Все още едната бе на кръста ми, а другата бе уловила дланта ми. А очите ми така и не го изпуснаха от поглед.
- Може би е време да ме пуснете... - мъжът щеше да приеме задъхването ми като следствие от танца, но аз знаех истинската причина за това и тя нямаше нищо общо с физическата активност.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 6
Join date : 29.10.2016

Вижте профила на потребителя http://theroyals.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Прием в чест на Крал Хенри

Писане by Lucifer on Нед Фев 18, 2018 10:49 am

Всичко между тях се усещаше така осезаемо, а Луцифер въобще не можеше да осъзнае мащабите на привличането им. Беше се отдал на момента, без да мисли в по-дългосрочен план, което бе едно от най-дразнещите неща в простосмъртните. Е, очевидно този свят му се отразяваше не чак до там положително, а може би проблема не бе в света, а в населението му и специално в две очи, от които все още не можеше да отмести погледа си. Тя също не можеше и този факт предизвикваше леки тръпки, които пълзяха по гърба му, изкачваха се нагоре и се врязваха грубо в съзнанието му, предизвиквайки разнообразни картини в главата му.
Ако трябваше да е напълно честен, не очакваше тя да се осъзнае първа. Или беше по-правилно да се каже, че не очакваше сам да изгуби ума и дума пред нея, но очевидно хората не грешаха, когато казваха, че за всичко си има първи път. И все пак дявола не можеше да се покаже така уязвим, особено пред една жена, независимо от способността й да спира дъха и да събира всички погледи върху себе си. Да, Луцифер беше горделив мъж, но бе повече от сигурен, че всеки мъжки поглед бе прикован от нея, включително и неговия. Мисълта го накара да се усмихне широко и той наклони главата си на една страна, без да я пуска.
- Може би – съгласи се той с думите й, но очевидно не и с намека.
Ако зависеше от него, нямаше да я пусне, но едно гласче в главата му нашепваше, че бе дошъл тук с друга цел и не бива да се разсейва. Е, не можа да го послуша изцяло и заради това не я пусна, поне не и преди да целуне ръката й. Палеца му погали нежната кожа, която покриваше външната страна на дланта й и я поднесе бавно към устните си, все още не сваляйки очи от нейните. Целуна я леко, сякаш я галеше с перце, а меките му устни създадоха точно това усещане.
- Танцувате превъзходно – похвали я най-накрая и с огромно нежелание свали ръцете си от изваяното й тяло, но не се отдръпна на повече от пет сантиметра – Надявам се, че отново ще ми доставите това удоволствие по-късно тази вечер – треперливата усмивка върху устните й му даде желания отговор и Луцифер пристъпи смело напред – Но преди това ще ми е приятно да науча нещо повече за вас.
„И краля“ добави на ум, но тези думи останаха затворени зад прелъстителната му усмивка.
avatar
Lucifer

Брой мнения : 5
Join date : 16.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Прием в чест на Крал Хенри

Писане by Admin on Нед Фев 18, 2018 11:26 am

Макар и най - накрая да освободи погледа ми от плена си, не мина дори и минута докато извия глава и потърся пак очите му. Въпроса му ме изненада и не мисля, че някога някой се бе интересувал от това да разбере нещо за мен и то в личен разговор. Живота ми бе достатъчно показен, а в двора бе невъзможно да го запазиш в тайна. Хората знаеха почти всичко за мен, дори и някой малки мръсни тайни, които не желаех да излизат наяве. И ето защо този въпрос почти ме стъписа. Чудих се как да му отговоря в продължение на минута, но дори и накрая не бях сигурна какво да кажа.
- Вече научихте основното. - Лицето ми все още бе леко зачервено. Дишането ми така и не се нормализираше. Чувствах гърдите си приклещени в безпощадно затегнатия корсет и не мисля, че щях да издържа до края на вечерта, ако не го разхлабя, за да си поема истинска глътка въздух.
- Аз съм вдовица, която танцува превъзходно. - Грабнах една чаша от подноса на преминаващия покрай нас слуга и още щом се озова в ръцете ми, аз я поднесох към устните си. Танците бяха накарали устните ми да пресъхнат и сега имах нужда да ги навлажня. Не знам до колко червената течност постигна тази цел, защото веднага след като отпих прокарах деликатно език по устните си, хем за да усетя вкуса на виното, хем и за да потуша пожара. Прелестна и малко предизвикателна усмивка позволи на лицето ми да се разтегне, карайки го да изглежда още по - приятно за очите.
- Вие също не се справихте зле. - Зле! Та той се бе представил блестящо и не знам защо вече не бях в краката му, молейки да ме вземе отново в обятията си и да ме понесе под ритмите на музиката.
- Но освен това, съм убедена, че не съм чувала нищо за Вас. - Виждах го за пръв път в живота си и може би по - късно името му щеше да ми проговори, но точно сега мозъка ми като бойно поле след взрив. Всичко бе в мъгла. Не можех да разсъждавам трезво и ако той не се смилеше над мен, вероятно мистерията, в която бе обгърната личността му, щеше да си остане неразгадана.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 6
Join date : 29.10.2016

Вижте профила на потребителя http://theroyals.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Прием в чест на Крал Хенри

Писане by Lucifer on Нед Фев 18, 2018 12:54 pm

За неин късмет, Луцифер обичаше да говори за себе си, независимо дали щеше да казва истината или да се вживява в новата си роля. Харесваше му да се прави на човек, разбира се властен и велик, особено след като бе имал удоволствие да се представя за френски Дюк, докато беше на гости на един друг крал. Всяка следваща роля бе предизвикателство и истинско удоволствие, а за тази даже беше тренирал. Е, всичко бе с цел да впечатли краля, но точно в момента изгаряше от желание да се изтъква пред някой друг. А и в крайна сметка, най-вероятно всичко щеше да стигне до ушите на негово Величество, макар и с леко закъснение.
- Предполагам, че познавате сестра ми – подметна той и видя как любопиството проблесна в очите й – Графиня Маргарет Фицджералд? – Елизабет придоби едно замислено изражение, докато може би се опитваше да свърже името с някакво лице и накрая му кимна позитивно. Луцифер присви съвсем леко очите си, чудейки се дали наистина я познаваше или просто от уважение се направи, че е така – От Нортън – реши да поясни все пак – Самата тя не се задържа много на едно място. Споделя страстта ми към пътешествията и опознаването на нови земи – така я описа, че чак му се прииска да си има сестра като нея – Но тъй като е по-възрастната, нейно задължение е да се връща редовно, за да поема задълженията на фамилията. Тази отговорност все още не е стигнала до мен, така че исках да се възползвам от свободата си, докато още я имам. Обиколил съм почти целия свят и не възнамерявам да се спра все още, но дома винаги ме зове – буквално, но какво би разбрала тя за това – А и по лични изчисления, тук са най-красивите жени на земята – не пропусна възможността да й направи комплимент и да й отправи онази ослепителна усмивка.
avatar
Lucifer

Брой мнения : 5
Join date : 16.02.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Прием в чест на Крал Хенри

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите