Members - Only Clubs

Всичко в мен крещеше да приема предложението му и да се върна обратно в леглото, но вече го бях направила веднъж с надеждата, че сме приключили с тази тема, но очевидно не бяхме и се опасявах, че ако отново се подам на слабостта си, която този мъж предизвикваше в мен, нещата щяха да станат още по - зле. Трябваше да послушам поне веднъж разума си и да се махна колкото е възможно по - далеч от него, защото докато бях в обсега му, не можех да мисля трезво. Нямах контрол дори над тялото си, което не можех да накарам да се движи и да напусне тази стая. Още стоях до врата вперила поглед в него и се опитвах да заповядам на краката си да се размърдат.
В крайна сметка успях да откъсна очите си, като ги затворих и подпрях натежалата си глава на врата. Чувствах се изтощена. Не само защото преди малко ме бе чукал и все още краката ми трепереха, но и чисто емоционално бях пълна развалина. Тази вечер бе продължила прекалено дълго и трябваше да се събера, но за целта просто трябваше да се прибера, а единствения начин това да се случи е като се обърна и си тръгна.
- Трябва да тръгвам. - Казах без да го поглеждам, защото бях сигурна, че ако сега го погледна цялата ми решителност ще замине по дяволите. Не винаги бях толкова силна, колкото изглеждах външно. Понякога бях много по - слаба и жалка, но не позволявах на хората да ме виждат по този начин. Днес беше някакво шибано изключение, а Джейс не бе разбрал нищо от това. Не бе осъзнал колко голяма крачка бе за мен да дойда тук с него след всичко което бе казал преди това. Нямах право да го обвинявам за собствените си решения, но и не можех да приема факта, че след като бях дошла в дома му и казах, че искам да бъда с него, той продължаваше да изисква обещания от мен. Искаше твърде много, за твърде кратко и вместо да вървим напред, мислех че се връщаме няколко крачки назад. И сега наистина ми липсваше времето, в което нямахме нужда от думи. Тогава всичко беше толкова просто и лесно, че в сравнение със сега, инстинкта ми да избягам бе съвсем оправдан. Не исках да се забърквам в подобна връзка, където единия от двамата ще има нужда от постоянно напомняне за мястото му в живота ми.
- Не е нужно да ме изпращаш. - Отворих очи и го погледнах само за миг. Не можех да преценя как му е подействало решението ми все пак да напусна дома му, но и не смятах да остана дълго, за да го разбера.
- Знам пътя. - Завъртях се и тръгнах по коридора, който ме водеше към стълбите без да поглеждам назад, но се надявах, че той е прояви поне сега разбиране и няма да ме последва. Не исках да се караме и за това, а аз не смятах, че времето е много по - различно от това в което съм си тръгвала много пъти преди това. Бях голямо момиче и можех да се пазя, а такси можех и сама да си извикам.
Спуснах се до площадката на първия етаж и точно там открих роклята си. Беше се намачкала, но точно сега това не беше най - големия проблем, който имах, така че не ми пукаше особено в какъв вид ще стигна до вкъщи, просто исках да се прибера час по скоро. Затова след като вдигнах роклята от земята, продължих напред още няколко метра, а там на пода лежеше чантичката ми. Вътре беше и телефона ми. Още щом го извадих и включих екрана видях множеството пропуснати обаждания, но забелязах само от кого са. Точно сега нямах намерение да се разправям с Доналд, който сигурно искаше да разбере къде съм и какво се е случило, но с него щях да се обяснявам друг път. Сега просто набрах номера на една таксиметрова компания и си поръчах кола до адреса на къщата. А докато чаках колата да пристигне, имах достатъчно много време, което да използвам, за да се приведа в що годе нормален вид.
Влязох в банята на първия етаж и там свалих ризата, за да сложа на нейно място роклята и обувките си. После се заех с грима си, който до сега не бях осъзнала, че съм съсипала до такава степен. Всички тези сълзи, а после и всичко останало бяха успели да размажат една част от него и аз отделих по - голяма част от времето си на това да поправя именно тези поражения, макар че само след час, щях да сваля всичко. Никога не си лягах с грим, беше вредно за кожата, а и малкото пъти, в които все пак не успявах, съжалявах на следващата сутрин.
Получих съобщение, че колата вече е отвън, затова бързо прибрах пудрата и телефона обратно в чантичката и хванах дръжката на врата. Разтворих рязко врата и се засилих устремено навън...