Party Night

by **Admin** Пон Авг 27, 2018 7:27 pm

- Изглеждаш зашеметяващо! - В очите на Катрин се виждаше както възхищение, така и лека завист. Винаги ме бе смятала за конкуренция, каквато аз нито целях да бъда, нито пък в действително бях. Тя бе една от малкото приятелки, които имах и аз държах на нея по един или друг начин. Не можех да кажа, че сме супер близки и тя знае подробности за личния ми живот. Винаги успявах умело да избягам от неудобните й въпроси, когато ставаше дума за нещо твърде лично. Знаеше само основни неща, като например къде живея и какво работя. Знаеше, че нямам мъж до себе си, а онези с които ме бе виждала някога и бяха представяни като мои приятели, за някой дори не подозираше, че съществуват. За Джейс например дори не беше чувала, но и нещата там вероятно вече бяха приключили, така че нямаше кой знае какво за казване.
След онази вечер не го бях виждала, нито чувала, а от тогава бяха минали две седмици. Беше най - дългия период от време, в който не бяхме контактували, което ме навеждаше на мисълта, че нещата там просто са изстинали. Разбира се аз все още не го бях забравила, но избягвах да посещавам места на които мога да го видя. Трябваше да го изкарам от кръвоносната си система първо, а знаех че това няма да е никак лесна задача. Джейс се бе промъкнал много на дълбоко под кожата ми и така и не бях успяла да го избия от главата си... Все още! Но това със сигурност нямаше да се случи докато съм си вкъщи, затова тази вечер бях приела поканата да присъствам на откриването на нов бар в града. Поканата бе дошла директно от собственика, който бях консултирала за ПР-а на събитието. Беше се появил съвсем случайно в офиса ми и от тогава бяхме в почти постоянна връзка, уточнявайки всички детайли по рекламата. Бях му дала много съвети, които той бе харесал, а после аз бях реализирала на практика. Можеше да се каже, че съм си свършила добре работата. Клуба беше пълен с хора и се очакваха още.
- Съгласен съм! - Отнякъде се появи Крисчън с огромна усмивка и две чаши в ръцете. Едната подаде на мен, а другата на приятелката ми. - Заповядайте дами, тази вечер сте наистина зашеметяващи. - Допълни той и с вече свободни ръце, постави едната на кръста ми и се приведе към мен, оставяйки мила целувка по бузата ми.
- Справила си се чудесно, красавице. Напомни ми да те изведа на вечеря, след като всичко това приключи. - Прошепна в ухото ми и се отдръпна назад, сваляйки ръката си.
- И ти си се постарал да изглеждаш прилично. - Пошегувах се с усмивка и го погледнах. Крисчън бе на около 30, а това беше втория, бар, който откриваше в рамките на годината. Очевидно имаше нюх за тези неща, така че кой знае какво щеше да постигне след още десет години, макар че му се носеше славата на заклет ерген, който обичаше да купонясва понякога и всяка вечер с различна. Не бях чувала да е бил обвързан сериозно с която и да е, което беше добре. Беше потенциално лекарство срещу Джейс, макар че не бях въодушевена от идеята да го замествам, но хората бяха казали, че клин клин избива, а и Крисчън съвсем открито флиртуваше с мен, което значеше че проявява интерес.
- Дами извинете ме, но трябва да поздравя един човек. - Каза Крисчън и пак се наведе за да ме целуне, като и този път използва момента, за да ми прошепне нещо. - Ще те намеря после.
Погледнах след него и видях отдалечаващата се фигура на мъжа да се отдалечава.
- Боже, ако знаеш само какви искри прехвърчаха между вас! - Възкликна Катрин. - Защо все ти обичаш хубавите мъже в този град? - Тросна се тя по детински и отпи голяма глътка от шампанското. Засмях се тихичко.
- Повярвай ми, нищо такова не се случва. - Избирах си възможно най - неподходящите, като на чело стоеше Джейс...

by **Jayce** Пон Авг 27, 2018 11:58 pm

Времето минаваше и никой не чакаше. Джейс не можеше все още да се отърси от случилото се преди няколко седмици. Факта, че не напускаше дома си освен ако не е по работа го доказваше. Всички негови познати и близки се чудеха какво се случва, това не беше нещо нормално за него. Преди два дни последно се беше озовал в полицията и ако нямаше достатъчно връзки щеше да прекара четиридесет и осем часа там. Гнева който се беше издигнал около него, бе неутолим и всеки можеше да го види… но се молеха да не го усещат, въпреки това малко му трябваше за да избухне. Стремеше се да не излиза без охраната си, защото само те можеха да го удържат ако се развихреше. Все пак те бяха двама и то достатъчно умни и силни физически.
Тази вечер се налагаше да напусне дома си, беше поканен на откриването на някакъв клуб, ако правилно е разбрал, а това щеше да се отрази добре на работата му. Не можеше да пропусне тази възможност заради жена, чувства, мисли. Колкото и специална да беше, колкото и да я искаше в леглото си ...в живота си, той не можеше да се предаде само защото беше отхвърлен веднъж от нея. Трябваше да се стегне, да събере сили и да постъпи като зрял мъж а не като влюбен тийнейджър. Беше се обадил на Кристофър и Леон за да дойдат с него, разбира се те знаеха по-рано но се правеха на разсеяни и чакаха заповед. Беше звъннал и на шофьора си тъй като не смяташе в това свое състояние да шофира. Просто щеше да отиде, да види обстановката и хората в нея, да прецени колко би му била полезна и в зависимост от тази преценка да си тръгне или да остане.
Все още беше в дома си и пекарваше вече повече от час в банята, стоеше и се наслаждаваше на врялата вода която оставяше червени следи по тялото му. Опитваше се да измие спомена от нея, но не му се получаваше. Спомените бяха там в съзнанието му а не по кожата му. Щеше да я потърси, трябваше да го направи. Просто беше въпрос на време още колко щеше да издържи така. Нямаше да е много, не му пукаше дали отново ще го отблъсне или не. Той искаше да я види и щеше да го направи по един или друг начин, въпрос на време беше. Чу звука на телефона и се протегна да го вземе, добре че беше водоустойчив та го мъкнеше с него и в банята. Погледна на бързо и имаше съобщение, което гласеше “Брат или си дотреси дебелия задник на откриването по-бързо или после ще те спасяваме от полицията.” а това го накара да се изнена и да излезе по възможно най-бързия начин от банята. Човека дето му беше пратил СМС-а не се държеше така без причина и определено Джейс знаеше че трябва да го послуша.
Напусна банята и на бързо набута тялото си в костюма, който му беше любим и се надяваше да изглежда достатъчно стилно и да прикрие истинската причина за появата си там. Видя момчетата му при колата как спокойно стоят и чакат появата му. Бързо напусна дома си и се качи в колата, като дори не ги поздрави. Наистина беше бесен и дори не знаеше как ще издържи всичко това. Не след дълго се озова на входа и просто влезе като дори не обърна внимание на портиера. Вътре имаше страшно много хора, но възрастовата група не му допадаше. Разгледа още малко като бързо си намери място къде да се настани възможно най-далече от всички.
Огледа отново ората и погледа му се спря на НЕЯ, какво правеше там изобщо. В този момент осъзна, защо онзи СМС звучеше така. Понечи да стане, но когато видя собственика да се приближава до нея престо откачи усети кръвта му как бурно започва да обикаля всеки един кравоносен съд, усещаше как силно стиска ръцете си в юмруци. Усети ръката на Леон малко над кигкага си и извъртя злобен поглед към него. Какъв беше той за да го спира, какво си мислеше че някакъв новоизгряващ бизнесмен ще докосва неговото момиче … момент той наистина си позволяваше да я докосво. Джейс изпи на екс питието пред себе си, взе и това на Крис и без това той не пиеше. Лео го гледаше с онзи поглед дето вещаеше само едно “Не се занимавай, няма смисъл вече достатъчно направи за нея.”, но Джейс не можеше да стои на страна и просто да наблюдава. Видя собственика да приближава към него и бързо се направи на спокоен а му идваше да го убие. Поздрави го за успеха, пожела му да го кани на още такива събития и онзи си тръгна.
Джейс с бързи крачки се запъти към Ана и хич не му пукаше коя е тази смешничка до нея. Застана точно до нея и взе чашата от ръката й като това привлече погледа й и той заби своя в нея. Можеше да види раздразнението в него, можеше дори да го усети нищо че не я бе докоснал.
-Ана може ли да поговорим?Насаме!- извъртя недоволен поглед към приятелката й като й даде знак да излязат навън.

by **Admin** Вто Авг 28, 2018 10:33 pm

Джейс се появи като някакво привидение. В първия момент даже не повярвах на очите си, но кой друг ако не той можеше да си позволи подобно грубо вмешателство в личното ми пространство? Нямаше никакви граници и това буквално ме вбеси за части от секундата, но се постарах да запазя самообладание, най - вече защото не исках тази вечер да протече под логото на последната, която прекарахме заедно. Още не можех да си обясня как точно се бе стигнало до всичко, което се случи в онази нощ, но сега виждах същия обезумял поглед срещу себе си и знаех, че това не вещае нищо добро.
- Джейс! - Възкликнах някак изненадано. Изненадата от това да го видя тук тази вечер, така и не успях да я прикрия, но след първоначалния шок, бързо се овладях и най - вече заради всички хора около нас. Това бе важна стъпка за мен и кариерата ми на ПР, а и бе единствената кариера която ми бе останала... Или поне така си мислех. Колкото и зле да се бяха развили нещата и колкото и да мразех някой да ми поставя условия, самата аз имах нужда да се отдръпна за известно време от мъжете в живота ми. Имах да взимам големи решения за живота си и макар да не бях приключила окончателно и категорично, с всеки един мъж, с когото се виждах, то знаех че ми трябва пространство, за да реша какво точно искам и на къде да поема. Не на последно място, цялата тази история с Джейс бе обсебила съзнанието ми и чувствах, че ако не успея да реша и приключа първо този проблем, няма да успея с никой от другите, който бяха надвиснали като буреносни облаци над главата ми.
- Ще ви оставя... - Чу се гласът на Катерина, но никой не й обърна внимание. Двамата с Джейс сякаш водехме война само с поглед и не бях сигурна, кой от двама ни печели, но поне този път бях устояла достатъчно дълго, за да не развея белия флаг с наведена глава.
- Не е необходимо. - Обадих се без да откъсвам поглед от този на Джейс, който още малко и щеше да започне да издиша огън и жупел от всички отвори на главата си. Усещах неописуемото напрежение, което излизаше на талази от него, но това изобщо нямаше да ме пречупи. Той трябваше да разбере, че не може да се появява ей така от нищото и да започва директно със искания и заповеди, освен това за пореден път се държеше крайно невъзпитано пред някой друг. Пък и за какъв се вземаше. Бяха минали две седмици, в които дори не ме беше потърсил. Не, че аз го бях направила, колкото и много пъти да бях само на една ръка от това да взема телефона и да набера номера му. Обаче не това беше проблема, а факта, че той също не ме потърсил и сега изведнъж ме виждаше в компанията на моя приятелка и решаваше, че може да я изгоди, само защото е в настроение да си говорим.
- Ще е по - добре просто да... - Извъртях рязко глава към нея и я погледнах толкова лошо, че Катерина направо млъкна. Нямаше да си ходи, не и докато не й кажа да го прави, Джейс не бе никакъв за да я праща другаде пък й предпочитах нейната компания пред неговата. В крайна сметка, тя умееше да води разговори, а той умееше единствено да си играе с нервите ми. Вече го беше направил и аз отново бях на ръба да загубя здравия си разум. Не и този път обаче, нямаше да се подавам на това колко секси изглежда в този костюм или как докато го гледам, тайно се надявам да завърша отново в леглото му. НЕ! НЕ! И НЕ! Този път просто нямаше да му го позволя.
- Наистина... - Божичко, сега и тя ли щеше да ми лази по нервите? Не можеше да си тръгне. Не го ли разбираше? Нали аз бях русата в компанията и се предполагаше, че тя ще схваща повече от мен, а изглеждаше така сякаш иска да избяга така все едно току що бе видяла Дявола срещу себе си.
- Ще отида да взема питиета! - Бях я изпуснала само за миг от очи и тя бе използвала момента да се изстреля с такава скорост към бара, че буквално се блъсна в поне пет човека, докато си проправи път. Може би наистина не си давах как изглеждаме от страни и колко озверели сме всъщност.
- Никой ли не те е учил как да се държиш на места пълни с хора? - Изсъсках гневно срещу него. - Има едно нещо наречено обноски, съветвам те да го намериш в тълковния речник и да се запознаеш със значението му, защото ако провалиш и тази вечер, никога няма да ти го простя.

by **Jayce** Сря Авг 29, 2018 12:20 am

Джейс проследи внимателно с поглед момичето до него, не се интересуваше от нея нито от някоя друга на около ако Ана беше до него, дори и да не беше това нямаше да се промени. Все пак момичето не изглеждаше ошо дори честно казано май си изкара ангелите от държанието и вида на Джейс. Не го интересуваше особен, след като още беше там и философстваше значи не беше достатъчно страшен и убедителен. Думите на Ана изобщо не помагаха дори влошаваха полоението, защото Джейс се опитваше да говори с нея и беше попитал учтиво а тя се опитваше да води мислена война с него… без причина. Въпреки всичко остана загледан в нея, не можеше да определи какво точно се четеше в погледа му… но определено не беше щастие, всичко бе много мътно. Като за начало гнева беше взел контрол над тялото му и над съзнанието му. Също така желанието и онаци неустоима страст която се пробуждаше някъде на дълбоко в него също не отстъпваха ни най-малко. Просто искаше да говори с нея, нима това беше много та тя се дърпаше като куче за кокал?
Не можеше да я разбере, момичето до тях също не я разбираше защо толкова упорито се опитваше да я задържи след като ясно знаеше, че Джейс може да я изхвърли на секундата от мястото й и да се озове в скута на някой непознат. Хич не му дремеше дали е нейна приятелка или просто позната, след като тя щеше да се прави на интересна и той можеше. За миг беше готов да я вдигне на рамото си като чувал с картофи и да я изнесе навън без да се интересува какво е мнението и желанието й, но когато видя все пак че момичето беше намерило правилния момент да се разкара някак си изпусна парата или поне доколкото беше възможно това. Само като си спомнеше гледката от преди малко и гнева му отново се връщаше. Не си позволи дори и да я пипне, защото му идваше буквално да й зашлеви един шамар за да се съвземе. Начина по който му говореше, нямаше право да го прави. Не трябваше да го изнервя. Та той просто искаше да говорят, а тя веднага скачаше като разярена коза срещу него. То ясно беше едно, че му е сърдита за дето не й беше тръгнал по задника. Може би очакваше да й позвани или да я потърси по някакъв начин … но не и той имаше его, и той искаше да остане сам със себе си и да премисли случващото се.
В крайна сметка нищо не беше премислил освен това, че я искаше до себе си. Пое си дълбоко дъх като взе чашата от ръката й и изпи течността вътре, миг по-късно я стисна толкова силно че се чу чупенето на кристалното стъкло. След секунди стотици малки парченца се разпиляха по пода, добре че музиката беше силна и никой не им обръщаше внимание. Не откъсна дори за миг погледа си от нейния, не го интересуваше дали е срязал ръката си или не. Щеше да й покаже какво е да го заплашва и какво значи развалена вечер.
-Исках да говоря с теб насаме, но ти явно си прекалено самовлюбена за да отстъпиш назад и да ме изслушаш. Явно си свикнала всички да тичат след теб и да ти се молят, аз не се моля и не тичам а отивам и взимам това което искам. Ако не искаш наистина да ти разваля вечерта излез навън с мен.- не само тя можеше да поставя ултиматоми. Пусна напълно стъклата и изтупа ръката си, имаше някакви минимални наранявания но не е нищо сравнение с това което искаше да изпита. Надяваше се на болка и то силна болка за да убие всяко едно негово желание, всяко желание свързано с нея. Трябваше да я научи, че не всичко става на секундата и така както тя искаше. Трябваше да й обясни защо не я беше потърсил, да й покаже готовите СМС-си в телефона си които не беше изпратил. Може би тогава щеше да се разбере от дума и да започне да се държи като зряла жена а не като разглезена пикла. Жалко за него, точно по нея ли трябваше да си пада? По толкова нестабилна и нерешителна жена? Защо? Не можеше ли да реши дали го иска в живота си или не, не можеше ли да постави картите на масата както той ги беше сложил онази вечер? Видя едно от неговите момчета да приблежава към тях като ясно му показа, че приближи ли ще стане по-зле и той просто остана на мястото си. Само му липсваше сега да му обясняват колко прах може да продадат за една вечер на това място и какъв процент може да надвишат, само му липсваше тя да чуе този разговор и да си направи поредните грешни изводи, без да говори с него и без да знае живота му. Тя дори не искаше да го опознае някъде извън леглото. А това го вбесяваше още повече. Пред очите му вече имаше черни петна и добре че мигаше бързо та ги гонеше, в противен случай горко му на този/тази пред него. Зависи кой му се изпречеше и колко смел щеше да е. Нямаше значение от пола.

by **Admin** Сря Авг 29, 2018 1:07 am

Аз ли бях самовлюбена?! Та аз не бях срещала по - голям егоист от него през целия си живот. Държеше се като абсолютен кретен и смяташе, че може да ме третира така все едно съм негов подчинен. Ако дори малко ме познаваше, щеше вече да е разбрал, колко голяма непоносимост имам към подобен тип отношение, но Джейс просто не виждаше по - далеч от носа си и всичко което го интересуваше бе какво иска той. Не му пукаше в какво положение ще ме постави и дали ще каже нещо, което ще ме нарани и ако до преди малко си мислих, че това е някакъв единичен случай, то сега вече виждах някаква последователност в действията му, което не само ме вбесяваше, но и започваше да ме обижда.
- И какво толкова има да ми казваш? - Огорчението ясно прозираше дори и в думите ми.
- Подготвил си ми нова порция от упреци и обиди или си решил, че има още нещо, което трябва да променя в себе си, за да съм на нивото на Негово Величество? - Още не бях забравила предишните имена, с които ме бе нарекъл, а той вече добавяше още определения в списъка си. Не го намирах за мъжко. Точно тази негова черта от характера можеше да надделее над всичко останало, което така силно ме привличаше. Обаче не бях изтърпяла толкова много неща, за да стигна до момент, в който някой мъж ще диктува живота, действията и желанията ми. Още по - малко пък щях да стана въображаема боксува круша, която щеше да поема ударите му, защото в края на краищата думите, които изричаше бяха не по - малко болезнени от това просто да ме зашлеви например.
Бях огорчена... Все още се чувствах наранена от него и ако той си мислеше, че да хвърля разни обвинения и определения в пространството, а после да се извини оправяха нещата, то значи аз и той живеехме в наистина различни светове. Още повече, когато беше на път да тръгне отново по същия път. Личеше си от километри, че отново е бесен за нещо, което съм направила, а аз даже нямах представа какво. Сигурно това, че бях навън и се опитвах да прекарам една спокойна вечер без драма, беше голям грях и трябваше да бъда наказана и за това. Не, наистина не исках подобни отношения. Това с него бе токсично!
Погледа ми несъзнателно се плъзна надолу и се спря върху ръката му. Тъкмо в този момент, той я разтвори и хилядите стъклени парченца се разхвърчаха по земята. Каква ирония - имах чувството, че е готов да стори същото и с мен, а аз даже не биваше да се съмнявам, че би го направил, ако му се отдаде подобна възможност. Щеше да мине през мен и дори окото му нямаше да мигне.
- Давай, може да кажеш всичко което искаш и тук. Какво направих този път? Кое не се вписва в твоя план? - Зададох въпросите си на един дън, но с огорчение от това, че той за пореден път бе решил просто да тръгне с рогата напред. Можеше да дойде, да бъде любезен и да говорим, вместо това той идваше изисквайки аз да се подчиня на неговата воля, което нищо сега, нито когато и да е щеше да ми хареса. Отношението бе нещо много малко, което вършеше чудеса, а очевидно той нямаше такова към мен или поне не добро, защото продължаваше да ме третира, като някоя безмозъчна марионетка, която е способна да изпълнява единствено команди, иначе не би се справила с това сама да прецени кога и къде да бъде.
- Знаеш ли... - Казах изведнъж. - Просто забрави... Махам се от тук... - Така поне нямаше да има нищо, което да нарушава спокойствието му.

by **Jayce** Сря Авг 29, 2018 4:53 pm

Джейс прикри с ръце лицето си, опитваше се по всевъзможен начин да я накара да спре с това държание, опитваше се да говори с нея като зрели хора но тя просто не искаше. Предпочиташе да бяга от него и да се държи все едно е най-големия й враг. Всички знаехме, че нито тя на него нито той на нея, са си врагове. Пое си дълбоко дъх, защото от думите й му се идваше да я хване за косата и да я извлече от това място, но нямаше да го направи. Уважаваше я като жена и нямаше да я унижи толкова брутално, още повече не трябваше да привлича вниманието на хората върху себе си. Бизнеса му беше на първо място преди всичко. Изслуша заядливия й тон и нарочно не каза нищо, по-умния трябваше да замълчи. Не искаше да с е кара с нея. Искаше да спрат с тези техни скандали най-сетне. Държаха се като деца, все едно делеха една играчка и никой не отстъпваше а в случая те не делеха нищо.
Пое си дълбоко дъх и махна ръцете си като се загледа в нея. Кой се опитваше да убеди себе си или него? И тя и той знаеха, че това е държанието на Джейс е нямаше как да очаква да го промени просто с щракане на пръсти. Наистина не можеше да разбере какъв й е проблема на нея, той се стараеше и даваше всичко от себе си за да удържи гнева си и да се държи доколкото е възможно мило с нея … а тя го гледаше с този поглед, който го караше да се чувства виновен за нещо без дори да знаеше за какво. Искаше да се предаде и да забрави за нея, да я изтрие от мислите си и никога повече да не трепва сърцето му при вида й. Искаше да спре да ревнува, искаше да не се интересува от нея. Искаше да я отвлече някъде където няма никой и да са сами. Въпреки, че си личеше по всичко как Ана не иска присъствието на Джейс, той щеше да говори с нея без значение дали тук или навън. Джейс скъси разстоянието между тях и хвана ръката й за да е сигурен че няма да хукне нанякъде. Но не, този път не я стискаше със злоба, не се и опитваше да я подчини.
-Успокой се, замълчи и ме изслушай, моля те Ан.-започна доста несигурно Джейс, защото наистина му беше страшно трудно да говори с нея за това. Като цяло за тях двамата.
-Знам или по-точно предполагам, че в главата ти е пълна каша. Мислиш си, че през това време в което не сме се виждали аз съм си живял живота и съм се забавлявал нали? Мислиш си, че си една цел за мен и единственото нещо което искам е да те подчиня, нали? Вероятно си мислиш и че не ми пука какво се е случвало с теб през това време… - Джейс говореше със спокоен тон като не отделяше поглед от очите й.- В пълното право си да си мислиш всички тези неща, защото аз не те потърсих. Дори днес нямаше да дойда ако не ме бяха поканили…. ако не ми бяха казали че си тук. Въпреки всичко аз не съм онзи безчувствения, който не му пука за теб. От онази вечер досега дори за миг не напусна съзнанието ми. Опитах се да премисля всичко, да намеря най-правилния начин за да си щастлива. Не разбираш какво изпитвам към теб и какво чувствам когато не си наоколо. -Боже никога не беше смятал, че ще му се наложи да се обяснява пред някоя- Аз съм такъв, избухлив и своенравен, не мога да губя аа когато нещо го искам то става мое рано или късно. Такъв съм арогантен и скандален, не очаквай да се променя. Такъв ще остана заради всички наоколо, това ще бъда до сетния си дъх…. но ти можеш да промениш държанието ми към теб, можеш да видиш съвсем различен Джейс в очите ми. Това няма да е маска или моментно държание. Въпроса е, че не искаш да се поставиш на мястото ми, не искаш да проявиш разбиране. -Джейс пусна ръцете й- Не е нужно да си вървиш, аз ще напусна това място. Казах каквото имах да казвам. Миналия път ти си тръгна този път аз ще си тръгна. Но не очаквай да се откажа от теб, не очаквай да изтрия чувствата си.- Джейс се наведе и остави една лека целувка по бузата й като извъртя поглед към охраната му, които незнайно кога се бяха дотресли на няма и метър от него. -Желая ти весело изкарване и мястото наистина е уникално.- заяви със същия онзи равен тон, като всеки можеше да чуе тъгата в него. За миг беше запазил равновесие, но едва тепърва щеше да излее гнева си. Определено се надяваше това да не е върху нея.
Бавно но славно той разбираше, че не просто харесва компанията й, че не просто харесва секса с нея, че не просто харесва тялото й…. а че харесва нея самата. Харесва онази инатата Ана, онази нерешителната, онази която всички харесваха. Въпроса беше, че Джейс не я само харесваше. При него всичко беше преминало на съвсем друго ниво. За миг се намрази, че си беше позволил да каже всичко това. Намрази се за дето усещаше, че се влюбваше в най-неподходящата жена.

by **Admin** Чет Авг 30, 2018 2:58 pm

Притворих очи, когато устните му попаднаха съвсем близо до крайчеца на устните ми и ги отворих тогава, когато него вече го нямаше. Почувствах се някак ограбена и трескаво започнах да го търся с поглед, но Джейс се бе изпарил така бързо и незабелязано, както и се бе появил. Така обаче беше много по - добре... или поне разума ми искаше да ме убеди в това. За съжаление обаче, всичко останало в мен крещеше, че иска той да е тук. Даже не ми пукаше особено дали ще крещим и спорим или ще правим нещо друго, защото в края на краищата тези две седмици ми бяха показали колко много се нуждая от Джейс в живота си. Даже за момент спрях да се интересувам дали ме иска само, за да ме чука или действително изпитваше нещо към мен. Честно казано по всичко изглеждаше, че той се интересува от времето прекарано между краката ми, но дори и така да беше, на мен също ми липсваше. Липсваше ми да усещам дъха му по кожата си, целувките му, липсваше ми всичко което правеше с мен и вече не мислех, че е само физическа потребност, защото имах достатъчно много възможности и все пак тялото ми страдаше именно за неговото докосване.
Останах сигурно цяла минута загледана към входа на клуба, надявайки се да го видя как се връща, но Джейс бе горд мъж и след като беше казал, че си тръгва, значи именно това беше направил. А на мен не ми оставаше нищо друго освен да си ближа раните на бара. Катерина беше там говореше с едно от момчетата зад плота. Видимо флиртуваха и аз можах да проявя някакъв такт и да не ги прекъсвам, но усещах, че имам спешна нужда от алкохол, затова по средата на разговора им се намесих и поисках момчето да ми забърка възможно най - смъртоносната комбинация, която му е известна.
- Какво стана? От къде познаваш Джейс (фамилията му?)? - Очаквано Катерина имаше ужасно много въпроси за мен и Джейс, от къде го познавам, какво беше това преди малко... Тази жена имаше ужасно неприятната черта да си вре носа, там където изобщо не беше нейна работа. Освен това нямах отговор на нито един от всички въпроси, които тя имаше. Щеше да е хубаво, но истината беше, че бях объркана. Адски объркана за това между мен и Джейс.
Бях решила, че ще открия отговорите измежду всички изпити коктейли, но те така и не дойдоха. Минаваше вече два след полунощ, а аз така и не бях сложила ред в мислите си. Напротив всичкия изпит алкохол създаваше още по - голяма неразбория в съзнанието ми и ме караше да искам и предприемам неща, които във всеки друг случай, сигурно нямаше да направя.
Тази вечер бях дошла с шофьора си. Все пак бях на парти и очаквах да изпия няколко питиета. Разбира се бях пила много повече отколкото трябваше, но това беше заради Джейс и нездравословното му въздействие върху мен. Хубавата новина обаче беше, че имаше кой да ме прибере вкъщи. Лошата беше тази, че аз нямах намерение да си ходя у дома. Още преди половин час бях решила, че ще посетя Джейс и двамата с него ще си изясним всичко, но още щом влязох в колата и тя потегли, осъзнах, че ще е истинско чудо ако остана будна, докато стигна до къщата му. Е, бях успяла да го направя, но като изключим това, всичко останало беше грешка. Изобщо не биваше да идвам в подобно състояние пред врата му, в 2 - 3 часа вечерта. Можеше изобщо да не е тук или да не е сам, но сега не мислех за това. Мислех само, че имам да му казвам толкова много неща. Бях си ги намислила и превъртала толкова много пъти, в последните няколко часа, че бях убедена, че когато застана пред него ще успея да му кажа всичко, което тормози съзнанието ми.
Още със слизането от колата осъзнах, че няма да мога да стигна до врата, ако не събуя токчетата си. Имаше алея с чакъл, в която потъвах и губех равновесие, затова сметнах, че ще е гениално ако се събуя боса. Е, направих го и усещането изобщо не беше така приятно както си го представях, че ще бъде. Камъчетата се забиваха в босите ми стъпала и аз продължавах да не пазя баланс, защото вероятно не токчетата бяха проблема, а многото коктейли, но в случая изобщо не виждах вината в мен. Смятах, че Джейс е виновен за всичко, което ми се случваше.
След цели пет минути успях да се добера до врата и при третия опит улучих звънеца, а на него сякаш имаше някакъв вид лепило, защото пръста ми така и не успя да се отдели от малкото бутонче. Къде се бавеше? Защо не отваряше? Дали този звънец изобщо работеше? Беше странно, че и охраната все още не ме е извела. Сто процента бяха забелязали пристигането ми, но даже и да дойдеха, нямаше да си тръгна, преди да разговарям с Джейс...

by **Jayce** Чет Авг 30, 2018 5:11 pm

Джейс не очакваше толкова бързо да напусне това място, беше отишъл с нежелание и ето на … тръгваше си няма и час по-късно. Когато напусна бара за мит спря при колата. Изобщо не й беше дал възможност да каже каквото и да било, все пак ясно си личеше че тя не желае да говори с него. Беше меко казан разочарован, но не заради клуба а заради нея като цяло. Не можеше да повярва, че се държеше по този начин с него. Въпреки всичко Джейс бе успял да запази доброто поведение и беше успял да си тръгне без да я награби. Миг по-късно се съвзе и се качи в колата, мъжете дето бяха с него изглеждаа меко казано притеснени но него ни най-малко не го интересуваше. Важното беше да не разпитват и да не дават акъл без да е поискан. А това Джейс да иска съвет беше рядко срещано явление още повече пък за жена. Още в момента в който шофьора запали колата и я подкара към дома му Джейс извади една скрита кутия с цигари от джоба си, този мъж мразеше нещото наречено “цигара” и само от дима им му се гадеше, но в този момент беше на ръба на силите и разума си. Предпочиташе да запали една цигара и да се успокои,, да забрави за всичко и да се прибере вместо да направи някоя глупост.
От една цигара бяха станали две след това три, докато слезе от колата кутията я нямаше. Слезе от колата като пожела лека вечер на шофьора и отпрати охраната си. Нямаше да ходи никъде повече за това не му трябваше присъствието им, а къщата си имаше нейната охрана. Прекрачи прага на масивната врата и се запъти към входната. Разгледа на около и осъзна, че този двор имаше нужда от промяна. Въпреки това продължи към къщата и не след дълго я прекрачи. Когато влезе видя една от жените да почиства пода, винаги го правеше вечер след като всички други вече са си легнали. Джейс не й обърна внимание а направо се запъти към хола и взе една бутилка уиски и една чаша а след това седна на дивана и пусна телевизора. Попадна на поредните тъппи новини за откриването на клуба, попадна на някакъв тъп репортаж със собственика и случайно разбра че Ана е била в организацията на всичко това, ето защо имаше стил и на Джейс му беше направило впечетление. Изгаси телевизора и отпи от питието си като замери дистанционното към стената.
Не знаеше колко време беше прекарал в хола с чаша в ръка и в опити да премисли всичко, но не беше малко а и нищо не беше измислил. Погледна бутилката и я видя почти половината празна, добре поне не беше напълно празна. Остави я и се качи към горния етаж и влезе в стаята си. Свали ръчния си часовник и погледна към телефона си имаше три СМС-а и няколко пропуснати повиквания, но изобщо дори не ги прегледа. Разкопча сакото си и го остави на леглото, свали ризата и я закачи на една закачалка а миг по-късно слож и сакото на същата закачалка. Свали и панталоните и се мушна под завивките. Обожаваше това легло но в този момент дори и то не можеше да оправи настроението му. Загледа се в тавана, куп мисли нахлуха в главата му отново, куп спомени му удряха шамари. Неусетно се беше унесъл и всичко бе излетяло от главата му. Дори и не сънуваше нищо. Просто тялото му беше в някаква странна фаза, чуваше всичко на около но дори не можеше да отвори очите си.
В този момент чу звънеца, първоначално не беше сигурен дали наистина звъни или му се причува, но когато дразнещия звук продължи Джейс най-сетне отвори очи с голяма доза нежелание. Беше бесен, първо че хората му не се бяха заели с този който звъни, второ че човека на вратата му изобщо нямаше намерения да си тръгне дори и Джейс да не му отваряше. Просто видя, че няма избор освен да стане и да провери кой и какво искаше от него. Надяваше се наистина да е нещо важно и да е някой нормален, защото ако беше поредния алкохолик щеше да го вкара два метра под земята. Бързо обу едни дънки и разтърка очи. Прокара пръсти през косата си и закрачи надоло по стълбите. Не след дълго беше при вратата и я отключи. Когато я отвори остана шокиран. Ним му се привиждаше? Какво правеше Ана на входа на дома му?
-Ан, какво правиш тук в това състояние?- попита набързо като видя вида й. Личеше си, че е употребила повече от необходимото количество алкохол. Роклята й не се знаеше кога за последен път беше придърпана на мястото й, косата й изглеждаше като току що станала от сън.Отстъпи в страни като й направи път за да може да влезе.
-Заповядай….- буквално прошепна като все още не можеше да осъзнае какво се случваше. Надяваше се да не е дошла за да крещи и да прави циркове, това беше неговата работа. Когато видя как се олюлява инстинктивно протегна ръка и я придърпа към себе си. Дори не я попита дали е добре и колко е изпила. Просто й показа пътя до една от стаите за гости. Тя имаше нужда от почивка и сън, трябваше да изтрезнее и едва тогава можеше да говорят за каквото и да било. Нямаше намерение да се кара с нея нито да си вдига кръвното още повече а не смяташе и да се възползва от състоянието й за да преспи с нея. Отвори вратата и я пусна да влезе а не след дълго и той прекрачи прага на вратата. Погледна я въпросително като дори не очакваше какъвто и да е отговор.
-Моля те, почини си.- тона му беше повече от притеснен и загрижен. Дори и за миг не звучеше като заповед или нещо подобно. Знаеше къде е стаята му и ако имаше нужда от нещо можеше да го намери без проблем, но въпреки това нещо го спираше да я остави сама.

by **Admin** Чет Авг 30, 2018 6:00 pm

Врата най - накрая се отвори и срещу себе си видях Джейс. На лицето ми се появи една огромна пиянска усмивка, но какво друго да има там, при вида му? Беше гол до кръста, а тази гледка винаги ме бе привличала прекалено много, за да остана равнодушна към нея. Освен това косата му беше рошава, а я бях виждала така само след дълъг и изтощителен престой в леглото. Вероятно и сега го измъквах от там, но щеше да е за много малко, понеже възнамерявах да се качим горе и да се присъединя към него, но поканата му бе добре дошла, макар че не се нуждаех от нея, за да вляза вътре. Бях решила, че без значение дали ме иска тук или не, аз ще остана. Пък и в момента бях толкова пияна, че изобщо не допусках възможността, той да не ме желае.
- Защо се забави толкова? - Никога до сега не се бях напивала до такава степен, че дори и думите ми да звучат толкова провлачено и заваляно.
- Звъня от цяла вечност... - Продължих да недоволствам, докато Джейс мълчаливо и търпеливо поемаше голяма част от тежестта ми, докато се качвахме по стълбите. Струваха ми се ужасно много и още на третата се бях изморила, а ме очакваха поне още десет пъти по толкова.
- Защо има толкова много стълби? - Когато се опита да ме вземе на ръце обаче, аз се дръпнах. Това бе истинска обида. - Не! - Възкликнах раздразнено. - Мога и сама...
Всъщност изобщо не беше така както изглеждаше в моето съзнание, но за пореден път ще кажа, бях адски пияна и може би дори жалка, в този си вид, обаче след всичкото време, в което не го бях виждала и бях успяла да се предпазя от това да го потърся, най - накрая бях капитолирала пред чувствата си към него. Пияна или не, те си бяха тук, а алкохола само ме бе направил по - смела, за да си призная къде точно искам да бъда...
Е, не точно така си го спомнях. Огледах се объркано в стаята, но тя сякаш бе много по - различна от тази, в която съм била до сега. Веждите ми се сбръчкаха недоволно и се завъртях отново. Спрях да се въртя, едва когато забелязах Джейс.
- Струва ми се по - малка... - Отбелязах с известна доза разочарование и протегнах ръка към леглото. Пръстите ми минаха нежно по покривката на леглото и реших, че просто си въобразявам и това е същата стая, в която съм била и преди.
- Помогни ми! - Помолих миличко и поне си мислех, че му соча ципа на роклята си, но в действителност движенията ми бяха изключително не кординирани. Всичко ми се виеше, даже и мебелите, от което в стомаха ми се надигаше едно неприятно чувство, затова исках просто да си легна. Тази рокля обаче щеше да ми пречи на съня. Бе прекалено тясна, а сутиена така ме стискаше, че едва можех да дишам.
- Не мога да стигна ципа... - Проплаках с мъка, докато не почувствах ръцете му на кръста си. Каза ми да остана мирна, а това ме накара да се изкикотя тихо. Нямаше представа колко трудно е това, но въпреки всичко се постарах да запазя спокойствие. Джейс повдигна едната си ръка до началото на ципа и го спусна бавно надолу, карайки ме да си мисля, че в дробовете ми нахлува една голяма доза кислород. Всъщност роклята не беше чак толкова стегната, но в момента просто всичко върху мен ми пречеше.
- Хммм... - Простенах доволно и още по - блажена усмивка се появи на лицето ми. Пръстите на Джейс се мушнаха под презрамките и той ги избута настрани, след което аз сама свърших останалото. Роклята бе достатъчно разхлабена вече и с леко побутване падна в краката ми.
- Сега и останалото... - Не мисля, че Джейс имаше нужда от наставления, но въпреки това не предприе нищо, докато не му казах. Разкопча сутиена ми, а това вече наистина беше нещо голямо. Бързо го махнах и хвърлих на някъде, след което се завъртях с лице към него, ей така с цялата прелест на голото си тяло. Джейс сякаш изобщо не погледна, но той и без друго познаваше много добре тази гледка.
- Така е много по - добре... - Утре щях да се срамувам от начина по който се държах тази вечер, но това само ако помнех, в противен случай, той едва ли щеше да ми каже нещо, дори и да не съм се представила добре, обаче даже и на пияна глава усещах някакъв хлад между нас, а когато той избяга от погледа ми и тръгна да излиза от стаята, цялото ми лице се смръщи.
- Къде отиваш? - Бях дошла тук, за да прекарам вечерта с него... Или не съвсем. В началото бях тръгнала с идеята да го поставя на мястото му, но вече изобщо не исках това. Исках просто да дойде при мен и да ме прегърне, докато това лудо въртене не престане. - Изморена съм... - Признах си. - Искам да спя... И искам ти да спиш до мен... Не искам да ме искаш, само когато ще ме чукаш...

by **Jayce** Чет Авг 30, 2018 7:46 pm

Множеството въпроси излезни от устните й дори не можеше да ги осмисли камо ли да отговори. Джейс все още не можеше да разбере защо я бяха докарали в дома му, но явно нямаше и да разбере. Тя беше твърде пияна за да може да каже нещо адекватно. Дори не можеше да ходи в права линия камо ли нещо повече. От всичко най-много мразеше пияни жени. Това беше страшно грозна гледка а когато виждаше именно Ана в това състояние му идваше да я залее с ледена вода за да се съвземе набързо. Издиша тежко при реакцията й, все пак беше успяла да разбере че това не е неговата стая. Притесняваше се за нея, не знаеше какво беше станало в онзи бар и опредеено не искаше да я гледа така.
-Не ти се струва а е по-малка, защото това не е моята стая която ти миналия път напусна Ан.- обясни й набързо като се постара да не се заяжда с нея. Просто нямаше да я лъже и не искаше да й дава напразни надежди, че ще спи с нея. Не и в това нейно състояние. Джейс наистина не го очакваше от нея, беше меко казано разочарован. Дори ако това не беше тя а някоя друга щеше да го отврати. Как изобщо се беше докарала да това състояние? Може би ако беше останал на онова място сега тя нямаше да е в това състояние, само Бог знаеше онзи нещастник как се е възползвал от нея. Джейс бавно разкара дрехите от тялото й. За миг му се прииска да остане с нея.
Придърпа тялото й до своето като усети кожата й по гърдите си. Беше приятно и определено му липсваше тази нейна топлина, но не и на пияна Ана. За части от секундата по тялото му премина една вълна на желание. Устните му оставиха лека целувка на рамото й като се отдели от нея. Не можеше да стои толкова близо и да се държи нормално, а не трябваше да се поддава на желанията си … не и когато тя беше пияна.
-Ана няма да остана с теб тази нощ. Не искам утре сутрин да си помислиш някакви неща, които не са истина. Пияна си а аз няма да спя с теб в това състояние. Не искам да те чукам ….- обясни й набързо като се върна и обви тялото й с ръце и я притисна до себе си. -Прекалено много значиш за мен за да позволя да се разсърдиш отново и то за нещо което не е станало. - прошепна тихо в ухото й. Отдели се леко от нея и се вгледа в очите й. Беше тъжен и се чувстваще виновен за състоянието й. Можеше да е всичко различно ако я беше оставил да си тръгне от бара, можеше да е различно ако я беше взел със себе си.
-Имаш нужда от почивка, моля те легни си сутринта ще говорим. Знаеш къде е стаята ми ако нещо ти трябва там можеш да ме откриеш.- допълни с онзи негов тон дето наистина се надяваше да го послуша. Силно се съмняваше, че тя помни къде е стаята му, не и в това състояние. За миг се замисли какво ли помнеше последно от вечерта преди да се озове в дома му. Не искаше да мисли какво щеше да стане между тях ако и той беше довършил бутилката в хола му а не я беше оставил. Ръцете му се плъзнаха по тялото й като дори не усещаше че го прави. Въпреки това в съзнаието нямаше мисли за секс. Просто искаше да я усеща до себе си … но не и пияна. Знаеше, че ако сега останеше с нея сутринта щеше да крещи като луда и да задава стотици въпроси за това как се е озовала в дома му, защо спи в леглото му и така нататък. Не знаеше дори как е стигнала до дома му. И ако беше с шофьора си то някой трябваше да го отпрати за да знае, че тя остава там и няма да си ходи.
-Как стигна дотук мога ли да знам?- попита отново като дори за миг не я пусна да се отдели от него. Ясно си личеше че и тя не иска това. Искаше му се за миг да й повярва на думите и да остане с нея….. реално още не си беше тръгнал. Вероятно стоеше в стаята й само и само за да открие една основателна причина заради която да остане с нея. Опитваше се да обеди себе си, че е по-добре да я остави сама за нощта. Опитваше се но не ставаше. Дори си нямаше и на идея колко е изпила, можеше да получи натравяне на кръвта. Дори можеше да се наложи да я закара в болница, дано не се стигаше до там. Разклати леко глава като я поведе към леглото. Не искаше да я притиска да говори, не искаше и да говори той самия. Не знаеше как беше разбрала думите му от по-рано, но се надяваше да не се е засегнала от тях. Той не се стремеше към това дори напротив искаше да й покаже колко важна е тя за него. Може би трябваше да остане с нея докато заспи а след това да се премести в стаята си, но въпросът беше че той също щеше да заспи и нямаше да се премести. Дори и да не заспеше нямаше да иска да отлепи тялото си от нейното. Чувстваше се спокоен в момента, но докога това беше главния въпрос.

by **Admin** Чет Авг 30, 2018 8:39 pm

Истинско разочарование се изписа на лицето ми, но докато изобщо осъзная на какво се дължи, вече бях забравила, че току що ми бе отказал да си легне в едно легло с мен, което съвсем ясно доказваше теорията ми, че ако не е, за да ме изчука, даже не би и прекарал вечерта с мен. На Джейс не му пукаше за нищо друго освен за тялото ми и аз го знаех. Не, не просто го знаех, но и го бях приела. Още от самото начало знаех, че всичко е заради това, затова и така побеснявах, когато се опитваше да го изкара като нещо различно, защото не беше и той току що ми го беше доказал по недвусмислен начин. Жалко, че утре вероятно нямаше да помня нищо от случилото се тази вечер.
- Шофьора ми. - Отвърнах разсеяно, докато Джейс постепенно ме бе закарал до леглото. - Отвън е... - Гласът ми се сниши още повече, когато той се наведе още повече към мен, за да издърпа завивката. Накара ме да седна отгоре и понечи да се отдръпне, но аз припряно улових лицето му и го задържах.
- Не ти ли харесвам вече? - Пак се сетих, че той бе отказал да прекара вечерта с мен, дори бе казал, че не иска да ме чука, което се случваше наистина за първи път. Нещо повече, стоях почти изцяло гола пред него, а той дори не ме поглеждаше. Не виждах онзи пламък в очите му и това ме караше да се чувствам още по - объркана, за това което се случваше между нас. Чух го да въздиша тихо, а после постави ръцете си върху китките на ръцете ми и ги отмести от лицето си.
- Просто ми кажи! - Джейс обаче не смяташе да говори, имаше нещо друго наум и пак повтори, че съм пияна и трябва да спя. Изпуфтях раздразнено и се отпуснах назад във възглавниците. Мразех го, но още повече мразех, колко зле започва да ми става от всичката телика, която бях погълнала. Дано никога отново не допусках тази грешка, защото нямаше да си го простя. Още повече да се докарам до тук, заради него... А той даже не ме искаше тук. Извих глава, за да видя къде е. Беше до прозореца и сякаш след като видя нещо там, спусна тъмните завеси и се обърна пак към мен. Очите ми вече започваха да се затварят под тежестта на умората. Седмицата бе ужасно дълга и изтощителна, наситена с толкова много и различни емоции, че това вероятно бе най - логичния й завършек. Аз пияна и отхвърлена, молеща се за вниманието му. Как бях стигнала до тук?
- Добре... - Измърморих сънено. - Просто се махай... Искам да спя... - И още докато го казвах, очите ми се затвориха. После не видях, но сякаш почувствах, че в стаята става още по - тъмно, а миг по - късно, той ме покри със нещо. Успях единствено да се завъртя на страни и после вече не помнех нищо. Дали беше останал при мен или бе изпълнил намерението си да спи в собственото си легло не знам, предчуствах единствено, че щях да имам нужда от поне няколко аспирина и конска доза кафе на следващия ден, за да се измъкна от това легло...

by **Jayce** Чет Авг 30, 2018 10:31 pm

Джейс не можеше да повярва на какво ставаше свидетел, тази жена не искаше да го разбере. Не искаше да чуе какво й говори. Упорите си мислеше, че той не я харесва и не я иска до себе си. Да може би в това нейно състояние определено не я харесваше толкова колкото попринцип, но въпреки това нямаше как да не я харесва. Беше минал стъпалото на харесването. Вече нямаше как да говори за това, но тя не искаше да го приеме. Нито на трезво нито на пияно. Опитваше се да извърти нещата таща че да изкара фалшиви факти че Джейс иска само тялото й и нищо друго. Ако беше така сега нямаше да се опитва да я остави да поспи а щеше да я притисне до себе си и да не отдели устните си от нея, бързо щеше да накара възбудата да изгони алкохола от тялото й, НО той не искаше това. Не беше такъв, още повече пък можеше да си изкара много по-добре с нея когато не е с няколко промила алкохол в кръвта.
Чу думите й за шофьора и му стана ясно, че трябваше и с него да се разправя. Извъртя недоволно очи при мисълта за онзи човек. Така или иначе нямаше да го остави да кисне с колата пред вратите му иначе охраната щеше да го нарита а това само би влошило положението между Ана и Джейс. Издиша тежко след следващите й думи. Беше му толкова трудно да я търпи в това състояние. Махна ръцете й от себе си, тя не знаеше какво прави и какво говори.
-Не те харесвам, дори напротив …. обичам те а сега заспивай преди да съм….- замълча понеже не искаше да довършва мислите си. Идваше му да й удари два шамара и да се съвземе бързо- бързо…. но нямаше да го направи. Видя как се обръща на другата страна. Извади завивки от раклата и я покри, надяваше се да се чувства комфортно. Напусна стаята и притвори вратата, трябваше да разкара онзи и може би щеше да се върне. Джейс се отправи към стаята си и бързо облече една тениска понеже не смяташе да показва релеф на шофьора й. Бързо слезе по стълбите и напусна дома си. Видя колата пред входната врата и почука на прозореца на шофьора. Имаше чувството, че този мъж спеше. Не след дълго отвори прозореца и погледна въпросително към Джейс.
-Може да си вървите, Ана ще остане тук тази нощ.- заяви му направо без да увърта, не се представи и честно казано тона му не беше никак мил. Мъжа понечи да разпитва, но Джейс събра веждите си и го погледна злобно.
-Мисля… че бях достатъчно ясен. Махайте се от дома ми, това е частна собственост освен ако не искате да си получите заслуженото.- в този момент охранта се бяха появили зад Джейс. -Мога да викна полиция и това би било най-малкото, което бих направил. - мъжа явно беше видял че няма да му се получи и вдигна прозореца а миг по-късно запали колата и изчезна на някъде. Джейс се обърна към мъжете зад него.
-Нали сте наясно, че никой няма право да прекрачва прага на дома ми без аз да съм го довел?- те не отговориха просто стояха и гледаха в земята.- Званеца чухте ли го? Нека предположа не сте. Следващия път в който се наложи да прекъсна съня си за да стана и да проверя кой звъни ще ви сипя разтопено сребро в ушната мида за да “чувате” по-добре.- заяви им кратко и ясно и ги подмина като се върна в къщата.
-А да докото не съм забравил, на сутринта жените да приготвят закуска по възможност нещо наистина хубаво ще имам специален гост.-заяви преди да влезе в къщата но дори не се обърна да ги погледне. Бързо краката му поеха по стълбите и се озова на горния етаж. Мина през стаята си, но миг по-късно се запъти към тази в която спеше Ана. Когато влезе затвори вратата след себе си. Беше тъмно но не достатъчно, виждаше как да стигне до леглото. Легна плътно зад нея но дори не се мушна под завивките. Ръката му мигновенна се плъзна по ния и съвсем леко я прегърна. Не му пукаше как щеше да реагира сутринта той нямаше да я остави сама не и след като толкова ясно показваше че иска присъствието му.

by **Admin** Чет Авг 30, 2018 11:15 pm

Не знам каква бе причината да отворя очи, но ми се щеше да не го бях правила. Болката в слепоочията ми бе толкова силна, че усещах как блъска по черепа ми и ако имаше как сигурно щеше да го пробие. Никога през живота си не бях пила толкова много, но предполагам главоболието ми не се дължеше само на количеството алкохол, а и разнообразието от концентрати, смесени в иначе приятни коктейли. Смътно си спомнях какво точно съм приела. По - голяма част от вечерта ми се губеше, а докато се опитвах да запълня белите петна в съзнанието си, болката ставаше още по непоносима.
Изпъшках мъчително и опитах да махна завивката, когато осъзнах, че има някой до мен и ме е покрил с тялото си. Божичко! Какви ги бях надробила този път? Ужасът в мен растеше с бързи темпове, но най - страшното бе, че не помнех нищо. Това със сигурност не беше моята стая, не беше и никоя позната, в която някога съм била. За щастие завесите бяха пуснати, но даже и в мрака знаех, че не е място на което съм била преди. Сърцето ми заби лудо, до пръсване, а мъжа до мен се раздвижи, сякаш подтикнат от мен самата. Не смеех да погледна назад. Опасявах се, че съм си легнала с Крисчън, за да си го върна на Джейс, а това щеше да е второто най - тъпо нещо, след безпаметното ми напиване. Стиснах силно очи и даже спрях да дишам. Не исках да разбира, който и да беше с мен в леглото, че съм будна. Не бях в състояние да се изправя пред грешните си избори от снощи, а и в момента всичките ми мисли бяха ангажирани с това какво ще каже Джейс, ако разбере. Нямаше логика да мисля за него, нито дори да се чувствам виновна, за дето съм спала с някой друг, понеже ние не бяхме заедно и аз не му дължах нищо, но съзнанието ми крещеше, че той не трябва да разбира никога за това, което беше станало снощи.
Ръката на мъжа, с която ме бе обгърнал се затегна по - силно около гърдите ми. Лицето му се зарови по дълбоко в косата ми и го чух как вдиша дълбоко от аромата й и това вече преля чашата ми на търпение. Мъжа още беше сънен и не чак толкова адекватен, за да ме спре, така че аз използвах момента и се изплъзнах от ръцете му, завъртях се и очаквайки да се ужася от вида на Крисчън до мен, аз останах с зяпнала уста, виждайки че там е не някой друг, а самия Джейс. В първия момент почувствах едно огромно облекчение. Не бях прекарала вечерта с никой, който не бива и не искам, но това успокоение трая само миг. После започнах да си мисля как се бях озовала тук и какво точно се беше случило. Не знаех в какво състояние съм била снощи, но по ужасното главоболие и поривите да върна всичкия алкохол обратно, едва ли съм била приятна гледка.
- Божичко... - Възкликнах едва чуто и върнах натежалата си глава обратно върху меката възглавница. Очите ми горяха. Вероятно от нужда за още сън. В стомаха ми се образуваше някаква топка на напрежение и не бях сигурна дали това е от махморлука или от постепенното осъзнаване на онова, което се бе случило снощи. И все пак можеше да е много по - зле, например да се събудя до някой напълно непознат, нали? Само че като си спомня, колко му бях ядосана снощи, дори нямах представа как така сега се будехме един до друг.
- Какво се случи? - Усещах, че вече е напълно буден и погледа му ме следи внимателно, но самата аз не смеех да го погледна. До някаква степен от срам, от друга страна, наистина не знаех какво да очаквам насреща. Спомнях си ясно, че снощи и той самия ми беше ядосан по някаква необяснима за мен причина, но може би го бяхме изгладили след като бях с него, затова и тона с който зададох въпроса си бе много внимателен и разучаващ.

by **Jayce** Пет Авг 31, 2018 12:21 am

Джейс внезапно бе заспал без дори да усети кога това се беше случило. Не знаеше колко време е спал, нито пък дали изобщо спеше. Усещаше всяко нейно движение независимо колко леко е, а попринцип спеше дълбоко и никой не можеше да го събуди. Ето че сега не беше така, точно когато трябваше да се отпусне и да си почине той просто дремеше. Беше тихо и спокойно, всички наоколо от доста време спяха спокоен сън… Джейс включително само дето не сънуваше. Той беше усетил, че Ана се разшава прекалено много но просто не искаше да се буди или поне не напълно. Усети как се отскубва от ръката му, но дори не я спря. Само можеше да си представи колко объркана е всъщност. Сигурно имаше хиляди въпроси на което отговор не намираше. Вероятно дори съжаляваше за случилото се. Чу думите й а миг по-късно усети как отново бе отпуснала глава на възглавницата. Джейс отвори леко очи като я стрелна с поглед, но не каза нищо. Не беше адекватен да й каже каквото и да било. Факта, че не изскочи от леглото и не се развика го успокояваше. Чу въпрос отпратен към него без дори да знае как да й обясни случилото се.
-Не знам какво помниш от снощи Ана…. но след като си тръгнах от бара си прекалила с алкохола. Не мога да знам какво се е случило там освен това … но по средата на нощта шофьорът ти те докара пред дома ми. Беше в окаяно състояние, не можеше да вървиш в права линя и не знаеше какво правиш, косата ти не приличаше на нищо да не говорим за местоположението на роклята ти. Говореше пълни глупости. Задаваше ми въпроси дали вече не съм те харесвал … или нещо от сорта беше, не помня точно. И всичко това защото ти казах, че няма да прекарам нощта с теб в едно легло. Не знам какво точно искаше, но нямаше да позволя да се стигне до нещо, което на сутринта нямаше да помниш. Отпратих шофьора ти вече след като беше заспала….-Джейс спря с обяснението като не успя да продължи, не знаеше защо се беше върнал при нея просто начина по който беше обяснила желанието си не му даваше право да я остави сама. Пък и не съжаляваше, размърда се леко като усети как тялото му е схванато. Извъртя глава към прозореца и можеше да твърди, че не е повече от шест часа тоест не са спали повече от час и половина. Джейс бързо се мушна под завивките и придърпа Ака в ръцете си.
-Твърде рано е да ставаме, почини си поне още час. Предполагам как се чувстваш след вчерашното състояние, не ще го забравя ако останеш тук и спреш да говориш с този нот все едно си видяла мъртвец в леглото си. И двамата знаем, че не съжалянаме. Все пак не съм правил нищо просто останах с теб …. както ти сама пожела, но дори и да не го беше направила пак не бих те оставил сама.- прошепна тихо в ухото й като се намести и съвсем леко я целуна. Усещаше умората във всяка фибра от тялото си, не можеше да си представи какво й беше на нея. Просто се надяваше да приеме нещата спокойно и да не изпада в кризи. Не искаше сега да я разпитва какво помнеше от миналата нощ, но когато се съвземеше определено щеше да говори с нея. Още повече как беше решила да отиде в дома му, не че имаше против.
-Ако не смяташ да спиш поне остани тук с мен докато аз се наспя. Надявам се няма да ме убиеш за дето си позволих да прекарам нощта в леглото ти?- каза шеговито и отпусна главата си на възглавницата. Усещаше гърба й залепен до гърдите си, пръстите на ръцете му бяха преплетени с нейните. Така вече може би щеше да успее да заспи нормално, но само ако му дадеше тази възможност а не решеше че му е сърдита и трябва да си върви по тъмно. Въпреки …. че се съмняваше да успее да си тръгне.
-Ан .... беше тежко без теб.

by **Admin** Пет Авг 31, 2018 12:54 am

Последните му думи, попаднаха право в сърцето ми. Бях повече от убедена, че снощи съм била в особено състояние на духа, след като съм се озовала пред врата на дома му, но само можех да гадая какво ме е подтикнало към това да го потърся. Когато обаче самия той си призна, колко трудно е било да стои на страни, цялата настръхнах, внезапно осъзнавайки, че през цялото това време сме се измъчили напълно напразно. Вече трябваше да ни е станало ясно, че колкото и да се опитваме имаше сили много по - могъщи от нас, които сякаш бяха решили да ни срещат отново и отново, докато не си признаем очевидното - трябваше да изживеем това чувство, защото колкото по - силно опитвахме да избягаме от него, толкова по - силно и болезнено ставаше то.
- Знам... - Прошепнах тихичко, намествайки се още по - близо до него. - И за мен не беше лесно...
Не знам дали го казах все още под влиянието на алкохола, но го чувствах с цялото си същество. Може би за първи път така силно, защото всичко в този миг бе различно. Нямаше ги онези бурни и луди чувства, които обикновено изпитвахме докато сме заедно. Не, сега и двамата сякаш бяхме изморени, напълно изтощени и никой от нас, нямаше сили да води война. Или поне аз нямах. Беше ми омръзнало и исках един единствен миг на спокойствие и мисля, че сега за разлика от миналия път, щях да го получа.
Пулсиращата болка в слепоочията още не бе изчезнала и нямах представа дали ще успея да заспя отново, но постепенно започвах да се успокоявам. Тялото му излъчваше топлина колкото цяла централа и това ми действаше отпускащо, още повече когато в стаята настана пълна тишина и аз можех да чуя дишането му. Самия той излъчваше едно непознато ми до сега спокойствие, което постепенно се пренасяше и върху мен. Караше напрегнатите ми мускули да се отпускат и сякаш с всяка изминала секунда се чувствах все по - лека. Но предполагам точно по този начин се чувстваха хората, когато са на правилното място, с правилния човек. И макар че бе прекалено смело да твърдя подобно нещо за Джейс, в този миг наистина го усещах по този начин. Нямаше нищо друго от което да имам нужда, така както от него и се радвах, че беше достатъчно изморен, за да не го развали с излишни и напълно ненужни упреци и скандали. Искаше ми се поне днес да го пропуснем.
Клепачите ми отдавна бяха затворени, но вече и усещах как тънката нишка между реалността и съня се къса. Постепенно преминавах в едно друго измерение, където все още усещах присъствието му и това бе всичко необходимо, за да се отпусна достатъчно и да позволя на тялото ми да черпи от неговата енергия, докато моето отново стане годно за живот...

by **Jayce** Пет Авг 31, 2018 2:31 am

Трябваше да се отпусне, трябваше да позволи на клепачите му да се затворят, трябваше да си открадне още малко време с нея … време в което да не говоря а просто да мълчат. Независимо дали щяха да заспят или не. Не беше сигурен, че ще успее но се надяваше да стане. Той също беше пил миналата вечер и дори и да беше къде къде по-малко количество имаше нужда да си почине, точно сега. Без да мисли за това къде е Ана и с кой, без да се притеснява какво прави и дали е добре … защото сега можеше да усети ритъма на сърцето й, можеше да чуе дишането й ако затаи дъх. Лека усмивка се появи на лицето му след думите й, все пак не очакваше да ги чуе. Изгони мислите от главата си и се отпусна, пое си дълбоко дъх като усети аромата й. Дори цигарения дим наслоил се в косата й не можеше да го притуши.
Тялото му се носеше в облаците. Не виждаше нищо около себе си просто бяло петно, но усещаше присъствието й. Можеше да усети кожата й. Всичко беше толкова спокойно и реално, че дори той можеше да повярва в това. Отпусна тялото си и се наслади на спокойствието, не знаеше колко време беше прекарал в тези бели облаци, но се чувстваше доста по-спокоен и починал. Чуваше неприятно бучене от съседната стая, можеше да се обзаложи, че това е телефона му. Въпреки това дори не си направи труда да отвори очи камо ли да стане и да остави Ана за да отиде и да провери кой го обезпокояваше по това време. Отписна отново главата си на възглавницата, но вече се беше събудил и нада ли щеше да заспи. Чуваше гласовете на прислугата от долния етаж и това го навеждаше на мисълта, че определено беше спал доста повече от час. Надигна се съвсем леко като погледна стенния часовник срещу леглото, стрелките показваха единадесет и половина а това беше първия път в който Джейс спеше до толкова късно. Отпусна главата си и премигна няколко пъти, не сметаше да става не и докато Ана не се наспеше. Не искаше да я изпуска от обятията си дори и за миг, сега вече се чувстваше отпочинал и спокоен. Чу разговор между две от жените на долния етаж, как обсъждаха че някой е посетил дома му но охраната са го изхвърлили. Вероятно все пак си бяха свършили работата след като ги беше заял. Джейс плъзна ръка по косите на Ана. Съвсем леко се надигна и я целуна по бузата. Чу как една от слугините обикаля на етажа и му стана смешно как проверява всяка една стая за да го открие. Не след дълго почука и на тази врата като Джейс възможно най-тихо й даде правото да влезе, но го направи достатъчно силно да го чуе и достатъчно тихо за да не събуди Ана. Жената отвори леко вратата като остана изненадана, но Джейс й даде знак да замълчи.
-Донеси ми телефона Даяна и направете силно кафе и вкусна закуска.- тя поклати глава и напусна тихо стаята. Някой щеше да повярва, че тази жена беше притеснена… но не беше щом успя да запази тишина и да не събуди Ана значи всичко й беше наред, попринцип тя бе най-шумната от всички в тази къща. Не след дълго отново влезе в стаята като подаде телефона на Джейс и му обясни накратко, че някакви мъже са го търсили и упорито са искали да се срещнат с него но охраната са ги спрели и те са си тръгнали. Джейс й даде знак да напусне стаята и погледна телефона си.
Изражението му се промени в момента в който видя колко пропуснати повиквания имаше а след като прочете СМС-а направо побесня. Отново имаше проблеми в работата му, миналата вечер нещо се беше объркало в онзи бар и сега той трябваше да оправя всички каши. Ето за това работеше сам, ето за това всичко което правеше го правеше сам. Извъртя недоволно поглед като остави телефона някъде в страни. Работата можеше да почака, винаги щеше да намери начин да оправи положението с прословутата стока. Сега имаше намеренията да отдели възможно най-много време на жената до себе си. Не след дълго усети как тя се пробужда и опита да се завърти на някъде, Джейс отпусна ръцете си и й даде свобода на действие. Не след дълго усети главата й на гърдите си а след ое малко виду и опитите да отвори очите си.
-Добро утро, спяща красавице.- прошепна тихо като надигна главата си и сля устните си с нейните закратко. Лека усмивка се появи на лицето му като пръстите му се плъзнаха по гърба й и съвсем леко я погали. Изглеждаше далеч по-добре. Джейс тайно се надяваше и да се чувства по-добре, да не я боли глава или поне не много и да не й се гади. Знаеше, че жените на долния етаж вероятно се бяха заели с приготвянета на закуската, в техния случай обяда.
-Силно кафе, лекарство за глава или нещо между закуска и обяд?- попита с ведър тон но достатъчно нежен.

by **Admin** Пет Авг 31, 2018 11:48 am

Този път събуждането ми се стори много по - приятно. Болката в главата бе сравнително по - слаба, а и вече не трябваше да се чудя нито къде, нито с кого съм. И да си призная, беше наистина хубаво като изключим, че се чувствах като сдъвкана и изплюта... няколко пъти. Усещах едно напрежение в мускулите на цялото си тяло, а стомаха ми направо се преобърна при споменаването на храна. Не исках дори да чувам за нея и още по - малко да я слагам в устата си.
- Какво ще кажеш за първите две плюс един леден душ? - Не знам дали защото и той бе в леглото и бяхме така близо един до друг от часове, но телесната ми температура се бе повишила до неузнаваемост. Това обаче не ме спря да търся близостта на тялото му. Беше някак отпуснато, приветливо и аз изпитвах едно нездравословно желание да се навра максимално близо до него... За първи път се будех заедно с него в едно легло и си мислех, че ще е много по - странно, но не беше. Даже както казах, беше хубаво и ме караше да мисля по - малко за всичко останало, което ме смущаваше.
Не знаех колко точно време бях спала. Завесите не пропускаха никаква светлина в стаята, което беше добре. Най - малко ми трябваше дневната светлина да стигне до мен и да засили главоболието ми. В стаята светеше само нощната лампа от страната на Джейс, но даже и тя с меката си ненатрапчива светлина успяваше да ме подразни, затова и продължавах да крия лицето си в гърдите му. Джейс може би разбираше това и нямаше нищо против да ми бъде предпазен щит, но за разлика от мен той имаше много повече енергия в себе си и скоро да стои неподвижно в леглото сякаш започна да му омръзва, пък и сигурно усети, че ако ме остави ще заспя отново. Бях на път да го направя пак, когато той се надигна леко и изви тялото си настрани, подпирайки се само на един лакът потънал близо до главата ми. Премигнах няколко пъти срещу него, за да проясня погледа си, а гледката всеки път ставаше все по - хубава. Беше толкова красив в този миг, че сърцето ми заблъска лудо. Усетих пръстите на свободната му ръка да се плъзват по брадичката ми. Стисна я леко и я надигна, за да целуне устните ми отново. Беше нежен и гальовен, а на мен ми хареса толкова много, че простенах. Вибрацията от стона ми сякаш предизвика същото в него и той плъзна езика си по - дълбоко в устата ми, карайки ме да потреперя от наслада. Това ли било? Вече съжалявах, че си бях тръгвала всички останали пъти, защото от където и да го погледнеш си бе истинска загуба, да пропусна подобно събуждане.
Ръцете ми колкото и немощни да ги чувствах, успяха да се докоснат до него и аз наистина бях готова тази целувка да прерасне в нещо много повече, когато изведнъж той я прекрати. Почувствах истинско разочарование, че ми бе отнел възможността да го усещам до себе си, но го беше направил за мое добро... Или поне той така си мислеше, честно казано бих предпочела да отложа малко ваната, за да задоволя всичките си сетива, които имаха нужда от него, но Джейс както винаги бе по - практичния и волевия от двама ни, затова се изниза от леглото и отиде да направи онова, което беше най - доброто за мен в този момент.
След малко чух водата в банята и разбрах, че вероятно в нея има вана и той ми я приготвя, но усилията му щяха да са напразни, ако аз заспя отново, затова колкото и да не ми се искаше, спуснах краката си на земята и тръгнах към открехнатата врата на банята. Момента в който застанах там, той разглеждаше някакви шишенца, които след кратко четене на етикета, отваряше и сипваше във водата, чиято пяна вече бе много повече, отколкото бе необходимо.
- Мисля, че ако не спреш, скоро цялата баня ще е в пяна... - Бях стояла на врата около две три минути, просто наблюдавайки го, без той да подозира за присъствието ми, но се опасявах, че ако го оставя да продължи нещата ще излязат извън контрол и скоро всичко ще е в пяна.
Вече разкрила присъствието си, аз влязох по - уверено навътре и отидох до него, като веднага плъзнах пръсти по кръста му и се надигнах, за да си открадна поне още една целувка.

by **Jayce** Пет Авг 31, 2018 2:35 pm

Всичко беше токова тихо и спокойно, че дори Джейс не можеше да повярва. Имаше чувството, че сънува и скоро ще отвори очи и нищо от това нямаше да е истина. Опасяваше се, че Ана нямаше да е там и нещата между тях щяха да са все още пълна каша както до вчера вечерта. Опасяваше се, че въпреки опитите си да й покаже едно друго негово лице, тя пак нямаше да е доволна и отново щяха да се скарат а на него му беше писнало от скандали. Бяха по-зле от семейство което е женено преди тридесет години. Все едно скандалите подхранваха отношенията им. За миг се замисли, че колкото и приятно да му беше да остане в леглото с нея цял ден, това нямаше как да стане. Джейс трябваше бързо да стане и да се съвземе, имаше работа за вършене а това нямаше как да стане от леглото.
В този момент осъзна, колко опасно и глупаво е всъщност да допуска Ана до себе си. Джейс живееше прекалено опасен живот за да я забърква във всичко това, никога не се знаеше кога главата му щеше да фръкне от тялото му. Не смяташе да напуска този свят скоро, но нищо не се знаеше. Замисли се какво ли щеше да стане ако охраната му не беше достатъчно добра и онези нещастници нахлуеха в дома му. Ана не знаеше нищо за работата му и за тази част от живота му, щеше да остане неприятно изненадана, но това би било най-малкото което можеше да се случи. Имаше шанс да пострада а Джейс нямаше да си го прости това, нямаше да позволи никой да я доближи. Бързо се запъти към банята за да не й позволява да усети мислите му. Беше добър актьор и можеше да скрие тези неща, поне за сега. Рано или късно трябваше да й разкрие тази част от себе си, но щеше да го направи едва когато е сигурен че тя иска да е с него. Бизнеса му не беше нещо, което трябваше да се знае от всеки и колкото по-малко хора знаят толкова по-добре.
Набързо погледна солите в битилките близо до банята и избра няколко от тях, попринцип мразеше всички тези неща или по-точно нямаше време за вана като един обикновен душ вършеше същата работа а беше тройно по-бързо. Но тя беше жена и то изтощена след алкохолен запой. Имаше нужда от нещо разпускащо, трябваше да се почувства специална, защото тя наистина беше специална. Джейс погледна сапинените мехурчета и доволна усмивка се появи по-лицето му. Пяната беше единственото нещо, което обичаше от ваната. Чу думите й и лек смях се изплъзна от устните му, дори и да станеше всичко в пяна още по-добре. Джейс остави шишенцето намиращо се в ръката му някъде встрани. Ръцете му се плъзнаха по тялото й като дори за миг не се замисли и бързо отвърна на устните й. Тази жена можеше да го накара да се чувства жив и да забрави всяко едно нещо на главата си. Трябваше да я отвлече за месец или два, трябваше да я отведе на Карибите далеч от всички за да може да има цялото й внимание. Да не се налагаше да го дели с работа независимо дали нейна или негова. В следващия миг се сети, че толкова дълъг период от време нямаше как да липсва, тук щеше да стане пълна каша и когато се върнеше имаше вероятност хората му да са избити. Въпреки това щеше да намери начин как да си открадне време насаме с нея.
Отдели устните си от нейните като бързо се отърва от малкото дрехи по нея. Въпросителен поглед се стрелна по тялото й. Изглеждаше все още уморена,вероятно щеше да я остави да се наспи ако това бе желанието й. Ако тя не се възползваше от ваната Джейс бързо щеше да махне плата по тялото си и да я изпревари. Въпреки, че ваната беше достатъчно голяма да се съберат поне двама човека в нея. Едната му ръка се плъзна предизвикателно по пяната на повърхността на водата.
-Какви са плановете за деня, или поне за останалата малка част от него която предстои?- минаваше обяд и нямаше много от деня на разположение. Можеше да се обзаложи, че ако продължаваше да стои пред него в това състояние само щеше да я върне в леглото и да превземе цялото й тяло. Щеше да направи това, което миналата вечер отказваше категорично. Все пак сега не беше пияна или поне не толкова както преди.

by **Admin** Пет Авг 31, 2018 3:13 pm

Усмихнах се леко и поклатих глава в знак, че нямах никаква идея какво ми предстои. Днес бе един необикновен ден, който по нищо не приличаше на останалите и аз чисто и просто не исках да карам мозъка си да мисли в тази посока. Със сигурност имаше куп неща, които трябва да свърша, да се чуя с много хора, но само мисълта, че трябва да изляза от този сапунен балон, в който се намирах сега, караше болката в главата ми да се усилва.
- Не знам... - Топлите ми пръстчета се плъзнаха по ребрата му и спряха едва когато усетиха ръба на тениската. Беше му леко широка и съвсем не очертаваше така добре красивото му тяло, но пък и аз не възнамерявах да остане още дълго върху него, скривайки невероятната гледка. Даже не знам защо му беше в леглото. Лично аз мразех да си лягам с каквито и да е дрехи. Тялото ми през целия ден бе затворено в различни модерни облекла, краката ми сплескани в луксозни високи обувки, затова държах в този период от време да съм напълно освободено и да позволя на тялото си да "диша" на спокойствие.
- Мислех си, че може да се присъединиш към мен във ваната... - Предложих тихичко, пъхайки пръсти под тениската му. Не беше честно аз да съм чисто гола, а той да има толкова много дрехи върху себе си. Плъзнах пръстите си нагоре по корема му и потърсих погледа му. Тялото му моментално се напрегна и устните ми се разтегнаха едва доловимо в усмивка. Харесваше ми как му действам. През по - голяма част от времето Джейс прекрасно прикриваше както мислите, така и емоциите си, но в подобни мънички моменти, той си позволяваше да се пропука и аз много добре виждах как всеки мой жест, всяко мое докосване му влияят.
- И след това ще измисля всичко останало... - Надигнах се на пръсти и оставих съвсем кратка целувка по изпъкналата вена на врата му. Джейс не потрепна, но знаех вътрешно изгаря. И го знаех, защото самата аз се чувствах по този начин. Две седмици бяха прекалено дълго време, особено за мъж с неговата слава. Но дали всъщност бяха две седмици? Изведнъж тази глупава мисъл превзе съзнанието ми и може би за първи път през живота си изпитах подобно неприятно усещане в стомаха, докато си го представям с някоя друга. До сега не бях имала подобни притеснения за никой от мъжете, в живота ми. Не бях изпитвала нищо, дори и близо до това на ревността, но сега дори и не исках да си представя, че той може и да ми е намерил заместител, докато не се виждахме.
За да прогоня тези черни мисли от главата си, които бяха способни да убият цялото ми настроение, аз се върнах към тениската и започнах да я набирам нагоре, постепенно разкривайки примамливата гледка на мускулестият му корем. Джейс разбра какво се опитвам да направя и надигна ръце, позволявайки ми да прекарам тениската през главата му, но не бях толкова висока, за да я издърпам изцяло, затова той го направи вместо мен, но аз използвах момента, докато е с ръце във въздуха, за да оставя няколко ситни целувки по гърдите му.
- Какво ще кажеш? - Отново срещнах погледа му, като вече бях почти убедена какво ще реши, но просто исках да го подразня и да го накарам да го каже на глас.

by **Jayce** Пет Авг 31, 2018 6:39 pm

Джейс можеше да усети всеки един неин допир, играеше си с търпението му и се опитваше да събуди отново онова негово желание което той така упорито се опитваше да прикрие. При думите й за това как няма планове за деня Джесйс лукаво се усмихна, можеше да има работа но тя нямаше да продължи вечно. Просто трябваше час по-скоро да излезе за да се върне възможно най-бързо.Явно Ана не възнамеряваше да го остави да се занимава с нищо друго и никой друг освен нея. При така изкушаващото й предложение да се присъеди към ваната той за миг събра вежди и беше готов да откаже, но как би могъл да й откаже каквото и да било при положение че толкова дълго време не я беше виждал, не беше усещал тялото й до своето … под своето и над неговото. Усещаше как тръпки побиват тялото му при допира на пръстите й по кожата му. Виждаше онзи поглед който не вещаеше нищо добро, защото ако досега Джейс беше мил и нежен самата тя го предизвикваше да върне онзи дивия от другата стая. Усещаше тялото му как гори, усещаше отново онова негово неустоимо желание да я притежава по всеки възможен начин.
-Ще се присъединя само ако не мислиш нищо за останалата част от времето, а оставиш това на мен…..- отвърна й закачливо като усети устните й по врата си . За миг затвори очи за да се концентрира и да овладее емоциите си. Отвори очи и за миг видя промяна в изражението й но бързо я прикри и продължи да се заиграва с дрехите му. Видя че няма да се откаже а й той не смяташе да стои и да я гледа само. Бързо изхлузи тениската от тялото си. Усети устните й по тялото си и просто я придърпа близо до себе си. Поредния въпрос от нея го накара да погледне недоволно, тя наистина си играеше с търпението му.
-Ще кажа …. че ако продължиш да ме изкушаваш… ще си получиш заслуженото.- Джейс плъзна едната си ръка и с едно движение разкара колана на дънкие, не след дълго и те самите бяха долу. Погледа на Ан показваше желанието надигащо с в нея, Джейс не можеше да скрие и своето. Премахна и останалите дрехи от тялото си. Помогна й да влезе във водата като видя недоволната й физиономия от горещата вода, тя беше споменала нещо но той се водеше от себе си. Нямаше намерения да зъзне във водата, въпреки че с Ана до себе си тялото му пареше и всеки един мускул по тялото му се стягаше.Не след дълго и той се настани в горещата вода зад нея, беше някак отпускащо и приятно. Усещаше тялото й до своето, можеше да си признае че тази близост го напрягаше. Плъзна ръцете си по нея като устните му започнаха лека обиколка на врата й, ръцете му се плъзнаха по кръста й а миг по-късно между бедрата й. Щом щяха да се изкушават сега беше неин ред да сдържа желанията и емоциите си, понеже нямаше особено голям достъп до тялото на Джейс. За разлика от него, той можеше буквално да го обиколи и да я накара отново да диша накъсано, да усеща неволното треперене на тялото й. За миг откъсна устните си от врата й като разкара кичур коса застанал на пътя му. Усети опита й да се завърти, но не й даде тази възможност. Самата тя знаешече с онзи неин поглед може да го накара да й играе по свирка, този път нямаше да й се даде толкова лесно. Усети опита й да събере бедрата си но и това не й получи. Топли а след това студени вълни преминаха по тялото му, беше толкова трудно дори за него да си играе с желанията им, но щеше да издържи още малко. Точно така както тя го дразнеше преди малко.
-Ана ….- прошепна името й като дъха му се разбиваше в меката част на ухото й. -Отпусни се….- допълни като зъбите му за миг се впиха в кожата й а не след дълго премина в нежна целувка. Едната му ръка се плъзна по гърдите й като за миг се заигра с зърното й, можеше да усети как е отпуснала главата си назад и дори не прави опит да го спре … но не след дълго спря всяко едно негово движение и й даде възможност съвсем леко да се завърти колкото да може да срещне погледа му. Когато я погледна в очите му си личеше възбудата превзела тялото му, но въпреки това имаше и онези въпросителни искрици. Все едно я питаше “Какво пак не си доволна нали се опита да ме спреш?”. Не каза нищо просто изчака да види реакцията й, тялото й говореше вместо нея. Усещаше пулса й, усещаше и свой пулс въпрос на време беше да се предадат на желанието телата им да се слеят.

by **Admin** Съб Сеп 01, 2018 10:49 pm

- Накарай ме! - Простенах възбудено и извих ханша си, търсейки неговия допир. Той просто беше разбрал много грешно, това което се случваше с мен в момента. Изобщо не исках да избягам, даже обратното. Тези две седмици ме бяха изнервили до краен предел и ако само посмееше да отдръпне ръката си, вероятно щях да го одера жив. Не бях чакала толкова дълго, за да ми откаже точно сега, онова което ми се полагаше.
Пръстите му закачиха отново зърното ми. Тежък стон се изтръгна от полу разтворените ми устни и загубихме зрителен контакт. Погледа ми се премрежи от възбуда и притворих очи, забивайки глава в рамото му. Той обаче просто ме дразнеше. Бях убедена, че го прави нарочно, за да ми покаже още веднъж, че ме владее изцяло.
- Джейс... - Простенах отчаяно, нуждаеща се да усетя пръстите му отново. Сграбчих припряно ръката му. - Докосни ме! - Това бе истинско падение! Колкото и изискващи да бяха в същността си тези две думички, в гласът ми се четеше отчаяна молба. Желанието ми бе станало толкова силно, че вече спокойно можех да го оприлича на болка, Имах нужда, той да разкара цялото това натрупано напрежение в мен и честно казано не ми пукаше дали ще му се моля или ще изисквам, просто имах нужда от него... Имах нужда сега!
Чух тихото му ръмжене и после почувствах пръстите му отново. Вече не бяха дразнещи, а наказващи. Джейс прекрасно знаеше какво да прави с тях. Понякога дори си мислех, че ме познава по - добре и от мен самата, защото успяваше да задейства нервни окончания, за които не бях подозирала, а това само говореше за огромния му опит в тази и много други области. Не се заблуждавах изобщо, той бе истински добър във всичко, с което се захванеше, но да ми доставя удоволствие бе най - любимото ми нещо.
Бяха минали само две минути и аз вече треперех в ръцете му, разтърсвана от поредния мощен оргазъм, предизвикан от Джейс. Беше истинска лудост, но и не се изненадвах никак. Този мъж бе способен да ме разтопи дори и само с поглед, какво друго можех да очаквам, когато впрегне енергията си, в това да ме задоволи? Резултата беше повече от ясен и вече на лице.
Дълго време, дори не осъзнавах къде се намирам и какво точно се случва с мен. Джейс ме бе приклещил между ръцете си и вече само ме галеше нежно, докато и последните тръпки от оргазма преминаваха през тялото ми. Беше търпелив. Малко изненадващо дори, защото обикновено не ми даваше подобно време, в което да се събера, но и аз не бързах. Исках да се насладя на всеки един миг, а когато се почувствах достатъчно готова, просто се завъртях и без да искам разрешение се настаних в скута му. Можех ясно да усетя възбудата му под себе си и това ме накара да се свия пак от желание. Да, пръстите му вършеха чудесна работа и ме бяха докарали до оргазъм, но нищо друго не можеше да се сравни, с това да се почувствам истински свързана с него по един много по - осезаем начин.
- Желая те! - Прошепнах задъхано срещу устните му, след което ги целунах жадно и диво, готова да бъда покорена отново.
- Толкова силно... - Нашепвах тихичко между всяка една целувка, докато не почувствах как телата ни се сливат, после вече не можех да говоря. Думите се превръщаха в стонове, а после и тихи викове. Тялото ми се полюшваше в нежен ритъм над водата. Гърдите ми бяха почти изцяло отвън, но целите покрити с пяна и само твърдите им връхчета контрастираха, изпъкващи изпод бялото покривало. Лицето на Джейс беше точно срещу тях и аз можех да видя всяка емоция изписана по него. Той също! И може би това бе най - интимния момент, който бяхме имали някога...

by **Jayce** Вто Сеп 04, 2018 11:46 am

Джейс можеше да усети нетърпението й, можеше да чуе всяко едно желание изречено от устните й. Не беше виждал Ана в такова състояние, това го довеждаше на мислите че тези седмици наистина не са били никак леки за нея.Самия Джейс трудно издържаше без присъствието й, без тялото й, без аромата й, без устните й. Дори не можеше да си обясни защо тялото му изпитваше такава нужда от нея и то не само за през нощта. Думите й го караха да настръхва, трудно можеше някой да устои на тези нейни действия. Тялото й пареше но не заради горещата вода а заради възбудата която напираше в нея, заради това желание което трябваше да бъде освободено. Джейс плъзна пръстите си по ханша й като дори за миг не се съпротивлява на действията й. Беше чакал твърде дълго време за да й се съпротивлява сега. За миг се замисли колко добре щеше да е ако всяка сутрин се будеше до нея, ако всяка вечер си лягаше до нея. Ако усещаше тялото й през цялото време, ако можеше да я води навсякъде със себе си без да се притеснява дали няма да я наранят. Щеше да е най-щастливия човек в света ако до себе си имаше жена като Ана. Не знаеше кога беше влезнала толкова рязко в живота му и сега вече бе късно да го мисли. Пък и честно казано Джейс нямаше нищо против, поне докато не решеше да се държи като дете и да не мисли какво прави.
Тялото му се движеше в такт с нейното можеше да усети всяко едно събиране на мускулите й, всеки един стон от устните й се забиваше някъде на дълбоко в Джейс като можеше само да се наслаждава на физиономията. Това да я вижда по този начин, да я усеща върху себе си или под себе си можеше да му е достатъчно за да забрави всички останали свои желания. С всяко негово движение ритъма му ставаше все по-бърз и по-бърз. Тялото й танцуваше идеално подбран танц с неговото. Устните му се плъзнаха по гърдите й без до го интересува пяната по тях. Ръцете му бяха на таза й като все още поддържаше контрола над телата им. Усещаше всяко едно нейно потрепване и всяка една вълна преминаваща по тялото му. Едната му ръка се плъзна по гърба й като стигна врата й и преплете пръсти в косите й. Рязко я дръпна назад като косата й се опъна и я предизвика да извие тялото си. Близостта и зрителния им контакт беше леко ограничена, но факта че телата им бяха слети а Джейс дори не смяташе да прекъсва този техен момент му беше достатъчно. Надигна себе си като усети леко извиване в ханша й но това му даде още повече стимул за действие. Ръката му се плъзна по идеално оформено й дупе като пръстите му се впиха в кожата й. Беше сигурен, че ако не контролираше силата си ще й причини болка която не искаше за това й гледаше да е максимално спокоен и да се наслади на всеки един момент.
Ръцете му се плъзнаха по тялото й като ги събра на кръста й. Гърдите й отново бяха на няколко сантиметра от лицето му, можеше да види премрежения й поглед. Движенията му станаха неудържимо бързи и груби а колкото и да се стараеше да не е грубен тялото й го подтикваше към това, не можеше да очаква от него толкова време да беше стояла далече от него и сега да е мил и нежен. Не след дълго усети онази нужна кулминация и на двама им. Придърпа тялото й върху своето без да каже нито дум. Усещаше забързаното й дишане, усещаше как тялото й е настръхнало и все още трепери върху него. Дори не беше усетил водата около тях колко ледена бе станала в този момент разбра че времето на интимност между тях не е било никак малко. Колкото и да му се искаше да остане така още дълго нямаше да рискува да настинат и двамата. Ръцете му бавно се плъзнаха по тялото й като оставяха леки червени следи от ноктите му. Устните му потърсиха нейните и за миг ги сляха в една нежна и страстна целувка. Едва когато се отдръпна от тях погледа му потърсинеййния. Можеше да види онези искри в очите й, заради които си заслужаваше да направи всичко което тя пожелаеше. Ръцете му взеха от водата й на тънка струя я поляха върху раменете й.
-Ан…. обичам те!- прошепна тихо в ухото й като главата му се отпусна във врата й. Устните му оставяха леки и нежни целувки като дори си нямаше идея как ще реагира на думите му, но това беше нещо което усещаше и изпитваше …. нямаше да го крие само и само за да не я стресира. Надяваше се да разбере думите му правилно и да не избухне отново. Крайно време беше да осмисли случващото се, чувствата му и желанията му. Не можеше да я държи в неведение от тях. Тя трябваше да разбере веднъж за винаги, че ако Джейс щеше да има жена до себе си то това щеше да е тя и никоя друга. Просто се надяваше да го разбере и осмисли, не знаеше какво тя мисли и чувства но дори и да не беше същото като него той щеше да уважи мнението й и да се съгласи с желанията й. Беше готов на много повече от колкото тя си представяше само и за да не я загуби отново и този път завинаги.

by **Admin** Вто Сеп 04, 2018 2:46 pm

Все още бях в онова състояние, където не знаех къде точно се намирам. Чувствах се като в безтегловност, лека като перце и това се случваше за първи път от много време насам. Напрежението най - накрая бе освободило тялото ми и сега се наслаждавах с цялото си същество на всеки волен и неволен допир, трепет и целувка. Беше един съвършен миг, в който не мислех за нищо, а само чувствах.
Спазмите от отминаващия оргазъм отшумяваха и онази лудост, която ни владееше преди малко, вече я нямаше. Сега бе останала само приятната умора и насладата, които неимоверно ме превземаха след подобно паметно чукане. Двете седмици въздържание бяха оказали огромно влияние и върху двамата. Не беше изненадващо, че така настървено и яростно изтръгвахме стон след стон един от друг, а телата ни сигурно дълго време щяха да се възстановяват след тази сутрин във ваната. Усещах едно странно напрежение между бедрата, а и той все още не бе напуснал тялото ми. Беше сравнително отпуснат, но дори и в това си състояние, размера му не бе никак за подценяване, затова и всеки негов дори и минимален трепет предизвикваше ново свиване в твърде чувствителните ми устни, но дори и да исках, просто нямах сили да се надигна, а аз и нямах желание. Въпреки дискомфорта, предпочитах да го усещам в себе си, точно така както беше сега. Караше ме да се чувствам свързана с него по един много истински и интимен начин, който трудно можехме да постигнем по друг начин...
Бяха минали може би няколко минути. Не знам, с него времето просто не съществуваше и ми бе трудно да преценя дали сме стояли половин, един или повече часове във водата. Усещах я обаче леко хладна и вероятно това имаше нещо общо с това, че телесната ни температура рязко спадаше и се възвръщаше към нормалните си граници. Подозирах, че треперенето в тялото ми вече не е предизвикано от мощния оргазъм, а именно от това, че водата бе студена. Проблема беше в това, че и дамата бяхме изразходили твърде много енергия и сега не можехме да се помръднем. Това не беше просто поредното чукане, в което той се блъскаше мощно между бедрата ми, провокиран от привличането си. Не, дори и да бе груб, на моменти обезумял, този път енергията между нас бе различна. Бях се почувствала свързана с него по един много по - различен начин и можех да се закълна, че не беше просто секс...
Може би и самия той се бе почувствал по същия начин, защото думите му след това бяха съвсем неочаквани за мен. Хванаха ме изцяло неподготвена и не знаех как да реагирам на тях, но и не се наложи. Джейс продължи да оставя целувки по врата ми, без да показва с нищо, че очаква някаква реакция от моя страна. След малко стисна по - силно кръста ми и ме измести от себе си, с което си спечели един недоволен стон, но беше хубаво, че поне един от двама ни, най - накрая бе намерил достатъчно сили в себе си, преди и двамата да сме завършили с плевмония.
Джейс се надигна заедно с мен във ваната и ме отведе под душа, за да смъкнем пяната от телата си, а и може би, за да се сгреем, не знам не се замислих много над това, защото в съзнанието ми все още кънтяха думите му и аз нямах представа защо го е казал и какво си е мислил. Джейс ме избута още малко назад и се протегна към кранчетата на душа, развъртя ги и водата потече силна и топла върху нас. Потреперих за миг и премигнах срещу водата, осъзнавайки чак сега, че до момента се бях втренчила глупаво в него и нямах никаква представа как изглеждам отстрани. За първи път обаче бях в пълен ступор. Той не ме обичаше. Не ме познаваше даже и само преди две седмици ме смяташе за някой негоден и недостоен да бъде обичан. Беше просто някаква момента емоция заради хубавото чукане и нищо повече...
Затворих очи и отпуснах челото си на гърдите му, докато ръцете му ме обгръщаха отново. Не бях подозирала колко нестабилни са краката ми. Още трепереха и бе леко предизвикателство да остана права, но за това пък той бе тук и съвсем скоро се бях облегнала изцяло на него, търсейки отново близостта му и вероятно с това исках да прогоня мислите от главата си, те обаче не ми даваха мира. Дори и след като водата спря и той отиде за хавлии, уви една около кръста си, а с другата покри моето тяло, аз не спирах да си мисля за това "обичам те", което бе казал.
- Не го мислиш, нали? - Казах изведнъж, докато затягах добре хавлията около гърдите си, за да не падне.
- И двамата бяхме емоционални... - Не знам дали се опитвах да убедя себе си или него в това, но беше по - лесно да не говорим за чувства. Може би дори изобщо не трябваше да повдигам темата, а да оставя нещата така както са.
- Секса винаги е толкова страхотен, че... дори и аз бях готова да го кажа, но и двамата знаем, че е просто секс, нали? - Спрях се по средата на банята и зачаках отговора му.

by **Jayce** Вто Сеп 04, 2018 6:43 pm

Топлия душ караше тялото му да се отпусна и да премахва напрежението от него. Тази тишина настанила се между Джейс и Ана просто го натоварваше и изсмукваше със сламка всяка една сила от него. Не знаеше какво си мисли тя нито как се чувства, но факта че се държеше уплашено и неадекватно не му допадаше. Искаше да я вижда усмихната, щастлива и като цяло да се радва на живота който имаше. Надяваше се един ден да може да й покаже друг вид от този свят и живот като цяло. Можеше да й го покаже в друг вид и под друг ъгъл. Можеше да й поднесе всичко желано на поднос, но всичко това имаше цена. Надяваше се да каже нещо. Въпреки всичко не беше сигурен какво се върти в главата й.
Тялото му не се отделяше от нейното дори и за миг, опитваше се да запомни всяка една нейна извивка. Искаше да запомни аромата на кожата й и да се радва на мекотата й. Искаше да запечати тези малки детаилета в съзнанието си за да може когато не е до него да си ги спомня, да може да се наслаждава на случилото се между тях максимално. Тази сутрин нямаше нищо общо с останалите прекарани между тях, винаги тя си тръгваше и никога не оставаше колкото и той да се опитваше да я накара. Винаги тя виждаше отношенията им като чисто “делови” за единия секс и нищо повече. Джейс не беше на това мнение. Според него отдавна отношенията им бяха преминали на съвсем различно ниво. Просто и двамата се опитваха да прикрият истината. Не беше нужно всичко това.
Усещаше напрежението в нея и просто реши, че е по-добре да се направи на приятно разсеян. Да не обръща внимание на думите, на чувствата, на мислите, на емоцията, на желанията си. Просто за да е сигурен, че тя е спокойна. Не след дълго чу думите й като поклати еко глава в знак на съгласие, но не кажа нищо. Опитваше ли се да потвърди теорията й щеше или да я излъже или да се скарат. Дари я с още една нежна целувка и й помогна да напусне банята като се отправи към стаята й. Не след дълго я остави и се запъти към изхода.
-Ще отида да се облека и те чакам долу на закуска.- заяви й направо без да казва нищо допълнително. Надяваше се да не я обърка или нарани, просто самия той бе разочарован от държанието й. Въпреки всичко беше си обещал, че няма да я притиска и ще уважи рашението и желанието й. Когато вече не беше с лице към нея и не можеше да види изражението му Джейс се намръщи като ясно си личеше разочарованието. Просто напусна стаята й като преди да затвори врата от външната страна й хвърли един бърз поглед и се усмихна мило, дори и да му личи че това не е така.
Отиде в стаята си като махна хавлията и набързо облече първите боксерки в гардероба му. Седна на спалнята си като се загледа в пространството. Не знаеше какво да мисли, не знаеше как да реагира. Просто се надяваше самата тя да се чувства добре. Нямаше да я притиска изобщо, дори и думите й да го бяха наранили ….. просто нямаше да успее да стои настрана от нея, да не й показва чувствата си и да не се стреми да я прави щастлива. Разтърка недоволно очи, цялото удоволствие и хубавата сутрин все едно изчезваха. Без да има причина. Изправи се и отвори гардероба като се опита да прогони тези мисли от главата си. Извади един анцуг и една тениска. Това беше неговото ежедневно облекло за у дома, не се опитваше изобщо да го прикрие или да го промени. Той беше в къщата си и изобщо не го интересуваше кой и как щеше да го гледа, все пак стила и класата бяха за вън а не за тук. Джейс за миг се замисли, дали не трябваше да я остави да си тръгне както попринцип а не да мислеше как да прекара максимално много време с нея. Напусна стаята си и миг по-късно се сблъска в някой. Изненада Ана все още не беше готова и за малко да я прегази.
-Всичко наред ли е Ан?- прошепна тихо като я придърпа към себе си за да е сигурен че няма да се стовари на земята, не разбираше защо не си беше облякла дрехите. Може би думите му я бяха наранили, може би не искаше да е с тези дрехи отново.
-Ела тук, ще ти покажа нещо.- придърпа я още повече към себе си като я вкара в стаята си и повдигна ръцете й в страни. Развърза кърпата аи огледа тялото й като за миг се замисли. Отвори гардероба и извади една бяла риза. Обви тялото й с нея като ракавие ги завърза над гърдите й. Приличаше досущ на рокля с копчета отпред.
-Така май е по-добре …. нова рокля?- каза шеговито и бързо скъси разстоянието между тях като впи устните си в нейните. Не искаше да говорят за това преди малко, заради това се опитваше да избягва тази тема и просто даваше всичко за да се забавляват.

by Sponsored content

Party Night

Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night

Re: Party Night