Party Night

Джейс ме остави дори по - объркана след като напусна стаята за гости, отколкото бях преди това. Беше ми дал правилния отговор. Не бях готова за връзка. В момента бях пълна развалина и щеше да мине ужасно много време, преди дори да си помисля да се ангажирам отново и то по такъв начин. Все пак през целия си живот бях подвластна на някой или нещо, затова просто се нуждаех от малко пространство. След онзи път, в който той бе заявил ясно и категорично, че не желае да се виждам с други мъже, бях решила да направя именно това, но не защото щях да го загубя или защото ми поставяше ултиматум, а защото имах нужда да се откъсна от тази зависимост поне за малко. Защото в крайна сметка, той бе прав за едно и макар на мен да не ми се искаше да го призная - аз бях зависима от Донълд и всички други мъже, с които се виждах. Естествено сама определях кога и как, но това бе само една илюзия за това, че имам някакъв контрол над това. Нямах, аз бях стока, която се предлагаше на пазара. Най - добрата стока на пазара, но и аз като останалите имах цена и определено предназначение, което всеки който можеше да си позволи цената, можеше да ползва. И понякога ставаше изморително. Особено когато се появи някой, който не те разглежда като стока и ти предлага една съвсем различна алтернатива. Не бях наивна. Отдавна се бях излекувала от тази болест, но дори и аз с целия арогантен цинизъм, с който гледах на живота си бях позволила да попадна в този капан. Когато каза, че ме обича... преди още да се е включил разума, сърцето ми прескочи няколко удара и после заби лудо. Никой не ми бе казвал, че ме обича. Не и по този начин. Затова и разума ми отказваше да приеме, че това е възможно да се случи. Той ме познаваше най - малко. Как можеше да ме обича, нали? Мен! Не тялото ми и чувството да е в него, а мен... Онази част, която още не бе виждал и не познаваше...
Съгласието че всъщност тези думи са някакъв емоционален изблик, след разтърсващ секс обаче ме жегнаха до такава степен, че изпитах истинско разочарование. Да, беше лудост да изпитва обич, вероятно бе могъл да се влюби, защото точно това бях успяла и самата аз да го направя. Бях вече толкова дълбоко затънала в увлечението си, че не знаех какво правя. Не бях свикнала с този начин и подобен тип връзки. Дори не знаех как става точно и какво се очаква да бъде. Не бях имала нищо повече от уредени отношения, които в 100 % от случаите бяха оформени писмено и аз бях сключила един вид сделка. Точно такъв вид отношения познавах и там всичко бе много точно и ясно, а с него всичко беше точно обратното. Нямаше никакви правила и аз бях извадена от зоната си на комфорт. Това ме плашеше до смърт... И нямах никаква представа какво правя.
Сведох поглед надолу и се подсмихнах. Беше разкопчал повече от необходимите копчета и голяма част от гърдите ми почти бяха навън:
- Ще си помисля, че наистина изпитваш особена привързаност към гърдите ми... - Пошегувах се весело и вкопчих пръстчетата си в тениската му. Харесваше ми така. Изглеждаше толкова по - млад и естествен в ежедневните си дрехи и не знам дали имаше нещо общо с тях или това, че сме само двамата в дома му, но Джейс изглеждаше по - освободен от всякога. С костюм и сред други хора, той винаги бе толкова различен, студен и груб, че сякаш бяха двама различни души.
Джейс се ухили широко и на свой ред огледа гърдите ми, след което ме погледна самодоволно все едно се признаваше за виновен по всички обвинения и няма никакво намерение да се извинява. Нещо повече, изглеждаше адски горд от творението си, което не знам дали бе модерно, но със сигурност бе удобно. Чувствах тялото си свободно и беше плюс, че не си бях сложила бельото, защото ако ми оставеше още една такава целувка, щеше да се наложи да вика пожарна, за да изгаси пожара между краката ми.
- Спомена нещо за кафе и хапчета? - Боже, къде ли бяха моите хапчета? Нямах представа къде си бях оставила чантата, но дори не бях сигурна дали ги бях взела, а с Джейс не ползвахме никакви предпазни мерки и този път. Като цяло не бях предвиждала да правя секс, затова и не бях предвидила да вземам с мен, подобни неща, а и ако беше някой случаен, едва ли щях да му позволя да го направим без презерватив.
- Наистина имам нужда от кафе... - Джейс измрънка недоволно във врата ми и надигна глава, след което кимна отново и ме хвана за ръката. Като се замисля кафето не ми беше чак толкова важно, но определено щяхме да се озовем в леглото, а аз имах нужда от поне още малко почивка, преди да му дам достъп до вагината си.
Не очаквах в къщата да има някой друг освен нас. Предполагам обаче трябваше да се досетя, че няма да сме сами и той не поддържа това огромно пространство сам и все пак останах силно изненадана и леко смутена, когато се озовахме на долния етаж и той беше минал зад мен, и ми говореше мръсотии в ухото, а аз се кикотех и изчервявах от нещата, които смяташе да прави с мен. Това обаче не беше нищо в сравнение когато срещах не по - малко изненадания поглед на възрастна жена, която беше застинала на мястото си с парцал в ръка и ни гледаше все едно виждаше някакъв призрак.
- Джес... - Беше си заровил главата във косата ми и едва ли виждаше жената, но аз се опитах да привлека вниманието му. Поставих ръцете си върху неговите и ги избутах достатъчно, че да се отскубна и да сваля тази глупава усмивка от лицето си. Изправих се до него и придърпах с неудобство ризата. Коя беше тази жена и защо така се беше втренчила в мен?

Джейс не знаеше какво се върти в главата на Ана но държанието й и погледа й определено го изненадваха. Тази жена не знаеше какво иска и какво мисли, химията помежду им си личеше от километри а непрестанната усмивка на лицата им когато бяха заедно потвърждаваше този факт още повече. Всичко в тях нашепваше, че не могат един без друг. Не можеше да мине ден без скандалите им, не можеше да мине ден без дивия им секс а след това да се питат кое от двете е правилно и кое не, да се чудят какво е истина и какво не, да се лутат между два свята на желания и инат. Всичко между тях беше толкова объркано и нереално, че самата Ана не можеше да го разбере а и не искаше. За нея явно бе по-добре всичко да е неизяснено и странно. Може би искаше да го вижда като утешителна награда на всеки тежък ден, някой който би изсмукал всяко едно напрежение от тялото й и би изтръгнал всеки един стон, но не би останал с нея завинаги. Може би все пак тя търсеше нещо краткотрайно. Въпреки, че ако беше така вероятно сега нямаше да е в дома на Джейс … но държанието й беше като хамелеон. А този мъж не понасяше такова поведение.
Точно преди секунди се беше опитала да убеди и двама им в това, че никой не е влюбен и всичко е секс и удоволствие…. а сега държеше тениската му и не можеше да откъсне устните си от неговите. Всяка една част от тялото й можеше да настръхне при допира им. Не искаше да я усеща на повече от дъх разстояние. Въпреки това нямаше избор и трябваше да се примири, трябваше да я свали на долния етаж и да й намери лекарство за глава, въпреки че беше чувал че секса подпомагал за главоболието…. реши все пак да н я тормози пък и щеше да държи желанията си, тя имаше нужда от почивка след това алкохолно запиване. Просто искаше да си навакса онези две седмици далеч от нея.
Бързо я заведе на долния етаж където реално бяха всички прислужници.Въпреки факта, че не бяха сами и трябваше поне малко от малко да се държи нормално … Джейс познаваше хората си и им вярваше, не веднъж бяха доказали верността и коректността. Знаеше, че дори и да го видеха в това състояние на влюбен и опиянен глупак те пак нямаше да кажат нищо. Все пак Ана не беше предупредена за десетките хора в дома му, но то беше очевадно а и човек с неговото състояние нямаше как да няма прислуги. Бешу твърде зает да се закача с нея, да й говори неща които биха размекнали всяка една част от нея, да й показва дори и не направо че рано или късно ще се поддаде на изкушението. Можеше да я изненада, но не искаше. Чу думите си като се опита да ги игнорира но когато тя махна ръцете му от тялото си и започва да се привежда във форма ….Джейс вдигна очи като видя една от чистачките пред себе си. В погледа й се четеше толкова огромна ненавист, че чак Джейс можеше да я види. Факта… че той не беше водил никоя друга преди Ана в дома си караше тази жена да се чуди какво прави тя в дома му, каква е, коя е и защо той се държеше така опиянено около нея. Не след дълго Ана се беше вкарала във форма а Джейс погледна любопитно към жената. Тя можеше да познае много добре недоволството в очите му, вместо да се извини и да ги поздрави тя стоеше и зяпаше като чели никога не беше видяла двама души по този начин.
-Беатрис…. неща липсва ли ти?- попита набързо Джейс като милия тон от преди секунда вече го нямаше а и в очите му си личеше колко недоволен е всъщност. Самата Даяна беше запазила емоциите си и мислите си за себе си и дори се радваше да ги завари така смирени в леглото а тази … просто се държеше супер невъзпитаното. Набързо смотоляви някакви дебилщини а от нейната уста звучака още по-безсмислено и изчезна на някъде. Погледна към Ана с усмивка като за пореден път плъзна ръцете си по нея без да й дава никакво обяснение. Устните му се сляха с нейните а миг по-късно ги отдели и тялото му се отдръпна от нея, едната му ръка се плъзна по нейната и преплете пръстите си с неговите. Бавно я поведе към кухнята където Даяна се очакваше да я направила кафе, но изненада когато прекрачиха прага на кухнята видя чужда физионимия…. леля му беше също там. Само това му липсваше. Даяна набързо ги поздрави с “Добро утро!” а Джеейс с усмивка й отвърна. Нарочно дори за миг не искаше да прикрие колко добре се чувстваше. Стрелня леля си с поглед като дори не я поздрави.
-Ти… какво правиш тук, лельо?- попита изненадано…. този жена нямаше работа в дома му. Миналия път лично я беше изгонил и сега отново се натрапваше за да развали единствената хубава сутрин в живота му. Джйс се обърка към Ана като остави една нежна и кратка целувка на устните й а миг по-късно стисна съвсем леко ръката й.
-Това е Ана ….Ан това е Паула… сестра на майка ми.- още когато леля му протегна ръка да се здрависа с Ана…. Джейс умишлено не й даде възможност да се доближи до жената до него. Мразеше тази жена дори и да му беше леля не можеше да я понася, винаги си вреше носа където не й беше работата още повече идваше неканена в дома му. Той изчака любопитно отговора на въпроса си по-рано като придърпа умишлено Ана в ръцете си само и само за да покаже на жената пред тях, че няма да й позволи да се доближи до нея каквото и да опитваше да направи. Жената видяла не видяла колкото и изненадана да беше … все пак не очакваше да види това в дома му още повече с някаква непозната …. накрая обясни за присъствието си, че просто е искала да се увери че той е добре след вчерашния инцидент на част от колегите му в новооткрития бар. Джейс примигна недоволно, но поклати глава в знак на съгласие.
-Вече се увери аз съм добре, жена ми също… колегите да се оправят като не знаят как да си вършат работата това не е мой проблем, ще видя по-късно какво мога да направя за тях и дали изобщо искам… а сега е време да си вървиш и следващия път когато дойдеш без покана ще наредя да те изхвърлят като мокро псе.- заяви с надменен тон към жената срещу него и кимна с глава на охраната да я съпроводи до изхода. Не смяташе да се занимава с нея, но вече беше развалила сутринта му. Сега Ана щеше да има множество въпроси на които той не знаеше дали ще успее да отговори, но щеше да се опита. Погледна към Даяна, която от своя страна се правеше че уж мие съдовете но хвърляше по един поглед.
-Даяна…. две чаши кафе на терасата плюс хапче за глава, ако обичаш.- заяви й но с отново мил тон като й се усмихна и поведе Ана към терасата. Там щяха да са сами и можеха да говорят също така чистия въздух щеше да им се отрази добре.

Джейс изобщо не се смути от чуждото присъствие и запази самообладание през всяка една секунда, докато аз се бях изправила пред още по - голямо предизвикателство в кухнята. Там имаше още повече хора. Преброих цели пет и всеки един от тях беше вперил поглед в мен и без съмнение си задаваха въпроси от сорта на: "Коя е тази?" Виждах изненадата в очите им, което ме навеждаше на мисълта, че или не водеше често жените, с които спи в дома си или и те като мен си тръгваха преди тук да се е напълнило с хора. Честно казано се бях питала дали Джейс живее сам в тази огромна къща, която сега ми се струваше по тясна и от онова мазе, в което живеех преди години, но честно казано не смятах, че реално ще се натъкна на някой друг, ако все пак не живееше сам. Бях идвала тук само още няколко пъти и освен охраната му, но в такива часове на нощта, че бе трудно да се натъкна на някой буден. За първи път оставах до толкова късно, в разгара да нея и очевидно не бях подготвена за подобни срещи. Най - малкото вида ми изобщо не отговаряше на този, който една дама трябваше да има и ако не беше чак толкова фрапиращо, когато стоях срещу някоя от прислужниците, то нещата придобиха съвсем различен облик, когато се изправих лице в лице, с някой от семейството му.
Още щом стъпихме в кухнята и очите му попаднаха върху жената, Джейс се напрегна и усетих как изражението на лицето му се промени изцяло. Не знаех коя е жената, но не изглеждаше като да е на работа тук. Беше достатъчно възрастна за да му е дори майка, а ако се бях загледала по - внимателно, щях да забележа и приликата между тях. Преди обаче да изпадам в задълбочени анализи и да гадая коя е въпросната жена, Джейс се обърна към нея с думата "лельо", което ме накара да се почувствам още по - глупаво от вида си. Бях с неговата риза, боса и с все още влажна коса. Изобщо не си представях да се запозная с някой от семейството му в този си вид и то непосредствено след като ме бе изчукал, което си личеше от километри и знаех, че никой от тях не се съмнява какво сме правили до сега.
Враждебността на Джейс се усещаше дори и в думите му, докато ни представяше една на друга, но останах силно изненадана, когато ме дръпна назад, когато тя тръгна назад. Не знаех в какви точно отношения бяха те двамата, но чисто инстинктивно, вероятно заради начина по който той се промени когато я видя, аз също не харесах тази жена. Беше красива обаче. Годините бяха оставили своите следи по лицето й, но си личеше колко мъжки сърца е разбила някога. Беше висока, може би с няколко сантиметра повече от мен, но с високите обувки, разликата изглеждаше много по - голяма. Носеше много стилен костюм на Версаче от две части - пола и сако под което се подаваше обемна огърлица с много камъни по нея, но не беше кичозно, всъщност добавяше един завършен вид на тоалета й, който бе и единственото, което харесах в нея, защото останалото ми усещане бе продиктувано от Джейс, а на мен никак не ми хареса, какъв той стана, около нея.
- Приятно ми е... - Все пак трябваше да кажа нещо нали? Иначе щеше да е ужасно неучтиво, а не исках да създавам още по - лошо впечатление, макар и да не вярвах, че ще срещна тази жена отново. Тя все пак беше сестра на майката на Джейс и сигурно присъстваше в живота му, колкото и груб да беше той към нея.
Изведнъж Джейс отново привлече вниманието й, карайки я да обясни причината да е тук, а това което каза направо ме шокира. За същия клуб ли говореше? Аз бях там снощи! Не си спомням нещо да се беше случвало, но после осъзнах, че много неща от предишната вечер ми се губеха, а аз така и не се бях поинтересувала как беше приключило всичко, след като отворих очи, вместо това се бях въргаляла в леглото с Джейс до обяд, а после... После всичко останало. И това бе ужасно непрофесионално от моя страна, но дори и сега мозъка ми циклеше само около това какво искаше да каже с това, че се е притеснявала за него и че нещо се е случило с неговите колеги...
Едва изчаках да излезем на терасата и да останем сами, за да си задам въпроса, който беше на върха на езика ми от поне 15 минути, но се бе наложило да изчакам охраната да изведе лелята на Джейс, а после и неговото предложение да излезем навън. Все пак обаче Паула бе достатъчно любезна, казвайки че й е било приятно и ни пожела хубав ден, после доброволно напусна къщата без да се стига до циркове.
- Какво се е случило снощи? - Вече бяхме на огромна веранда с красив дървен навес, който пазеше сянка и безумно красива гледка към задния двор, който бе още по - огромен и от очакваното. Това обаче не беше толкова важно в момента, затова се съсредоточих върху това, че най - накрая сме сами, а той сякаш знаеше нещо, което бе пропуснал да ми сподели.
- За същия клуб, в който бяхме ли говореше? - Божичко, къде беше чантата ми? Трябваше да си открия телефона.

Джйс не можеше да повярва колко нагли хора имаше по този свят и най-лошото беше че точно те му бяха близки роднини. Сега изобщо си нямаше и на представа какво ще обясни на Ана, при положение че той самия не знаеше с подробности какво се е случило миналата вечер. Може би ако не се бяха скарали те двамата с Ана щеше да е там и да знае какво се е случило или може би ако не беше спал толкова дълго време щеше да е буден когато онези са го търсили в дома му. Но уви вече всичко беше минало и единственото което можеше да направи е да измъкне хората си от пандиза. Все пак те не бяха с малко количество от стоката за вечерта, независимо че не заслужаваха да ги спасява, но те му дължаха пари и щеше да си ги получи независимо как.
Пусна ръката на Ана и отиде към парапета като подпря ръцете си на него и се загледа в хоризонта. Имаше толкова много неща, които тя не знаеше за него а в моменти като този … не знаеше как да й ги каже нито пък дали трябва да й ги разкрива. Не можеше да й каже с усмивка “Ан, аз съм най-долния наркодилър в града и околностите.” осъзнаваше че това би я отблъснало от него, все пак не всеки би се съгласил да има връзка с дилър, който не се интересува на каква възраст са клиентите а само го засяга да са сериозни и да пазят прикритието му. Сви едната си ръка в юмрук когато чу въпросите на Ана. Разбира се, че тя щеше да има такива … не можеше да я вини. Все пак тя също беше там миналата вечер, все пак беше стояла и след него. Реално можеше да разбере какво е правила след като Джейс си тръгна, но не искаше да го прави. Имаше опаения, че нещата няма да му харесат и те двамата отново биха се скарали. Факта, че е била пияна не би я уневинил ако се беше натискала със собственика на клуба.
Джейс чу отварянето на вратата а миг по-късно затварянето. Обърна се да проследи кой беше излязъл при тех, но това беше Даяна с поднос в ръка на който имаше захарница с две кафета и лекарство. Гената прошепна едно леко “Заповядайте.” и отново влезе вътре. Ако имаха нужда от нея щяха да я повекат, а тя не беше от тези които стоят и досаждат на хората. Като например Паула. Тази жена беше способна да изкара извън релси Джейс само за няколко секунди. Нима се надяваше да остане за обяд и да се държи с нея като със семейство? Беше забравила да си пие лекарствата ако това се въртеше в главата й. Той дори не я понасяше, когато беше малък и покойната му майка все още бе жива тази прословута жена съсипваше всеки уикенд. Точно когато родителите на Джейс се опитваха да прекарат един ден заедно, Паула се натрисаше с дебелия си гъз и проваляше всичко.
Сега в днешно време най-нагло живееше с бащата на Джейс и си деляха едно легло, опитваше се да заеме мястото на майка му а това нямаше да се случи, по-голямата вероятност щеше да е да я убие или да плати на някой за това …. но не й да я допусне до себе си. Само можеше да се надява Паула да не промие мозъка на брат му, че той беше на ранна детска възраст и имаше огромна вероятност да я послуша. Не веднъж се бе опитала да настрои Джейс срещу майка му. Сега целта й беше да вземе всичкото наследство от родителите на Джейс и Матео, но това нямаше да стане. Джейс се приближи до подноса и взе едната чаша а миг по-късно я подаде на Ана, взе и другата за себе си.
-Заповядай...-чашата с вода и лекарството не смяташе, че е добра идея да ги пие преди кафето. Джейс отпи глътка от кафето, като той го пиеше чисто и горчиво. Пое си дъх като за миг сведе поглед. Не знаеше как да започне и откъде, но трябваше да го направи. Нямаше избор.
-Ана, бях в бара по работа. Мъжете с мен бяха охраната ми, но освен тях имаше още четирима младежи които работеха за мен. На подобни събития се изкарват много пари в нашата сфера , доколкото разбрах от СМС-а който съм получил рано сутринта … станал е масов побой и моите момчета са участвали в него. Когато полицията е дошла е претърсила всички и две от момчетата са задържани, понеже не съм бил там за да не ги закачат. Просто когато с теб се сдърпахме аз си дойдох тук а не трябваше. Хората ми имаха нужда от мен в клуба. Сега след като хапнем и си починем ще видя да прозвъня няколко телефона и да проверя какво точно е станало, тези в полицията ми дължат пари и аз ще си ги взема по всеки един възможен и невъзможен начин. Не знам какво си спомняш от вчера, но вероятно си си тръгнала преди случката. Дано само не са те забъркали и теб, че наистина не знам какво си правила при отсъствието ми. Ако си била със собственика на клуба и хората са те видели има огромна вероятност да си си навлякла проблеми и на теб самата. За това моля те опитай се да си спомниш какво се е случило вчера преди да си тръгнеш, докато мен ме нямаше. -изрече всичко на един дъ като сведе погглед, опита се максимално да заобиколи работата си и минимално да се бърка в живота й. Просто Джейс искаше тя да е добре и в безопастност а без да знае какво е правила нямаш как да е сигурен в това. Имше огромна вероятност бармана да беше наслагал в питиетата на клиентите минимална доза наркотик за да ги привлече да си поръчат отново и отново а след третото питие вече да са в такава форма, че изобщо не биха осмисляли нещата. Особено хора които не употребяват наркотици направо можеше да ги приспи. Джейс се замисли дали случайно и в питиетата на Ана не се беше озовал от прословутия наркотик който предлагаше в момента. Ако някой си беше позволил да й го набута щеше да го убие. Нямаше да си прости ако точно на нея бяха набутали. Знаеше много добре, че от веднъж може да привикне тялото ти и след това да стане голяма беля. Не го интересуваха останалите, но нямаше да позволи това да се случи на Ан.
-Приятелката ти …. ще проверя дали и тя е в безопасност.- допълни набързо като остави чашата си с кафе на масичката и погледна към Ана. Ръцете му се плъзнаха по тялото й като взе чашата й и я остави на масата, придърпа тялото й до своето и я притисна силно към себе си. Чувстваше се виновен и притеснен за нея като цяло. Знаеше, че прословутата му леля сега щеше да раздрънка на баща му, че Джейс живее с жена. Това му беше най-малкия проблем. Просто факта, че баща му щеше да разпитва и проследи всичко в живота на Ана а той нямаше това право. Самия Джейс не знаеше нищоза нея, но въпреки това се беше влюби в нея самата независимо професията й. Може би щеше да преглътне всичко в миналото й само и само за да намери основателна причина да остане с нея. В момента трябваше да е навън и да раздава правосъдие а не да я държи в ръцете си и да мълчи. Но нищо не го интересуваше дори и работата му когато тя беше до него. Въпреки всичко трябваше скоро да излизе, но веднага щом свършеше работата си щеше да й покаже нещо. Имаше план за вечерта и той не включваше работа.
-Знаеш … че рано или късно трябва да изляза за малко… ако искаш може да останеш и да си починеш, ако не ще те закарам до дома ти да си вземеш дрехи, понеже довечера си на мое на разположение. Ще отидем на малка разходка далеч от хорските погледи. Не се цупи, но не бих те взел със себе си… просто мястото ти не е на подобни места като това което аз ще посетя. -хвана с ръка брадичката й и я повдигна като срещна погледа й- Просто искам да си добре. Не знам дали разбираш, но стоя зад думите си и това че ти не искаш да ги приемеш си е твой проблем. Аз не те лъжа за чувствата си.- нарочно й напомни думите си че я обича и за миг впи устните си в нейните.

Разтърсих леко глава в опит да се концентрирам, но напълно безуспешно. В съзнанието ми цареше пълна каша и отново почувствах онази неприятна остра болка в слепоочията. Беше глупаво да вярвам, че ако избягвам да мисля за предишната вечер, всичко което се е случило тогава просто ще изчезне. Нямаше и го знаех, но отлагах до последно, а сега Джейс не ми оставаше никакъв избор освен да се напрегна и да си спомня. Бях убедена, че ако успея да запълня поне едно от белите петна в съзнанието си, всичко ще започне да идва постепенно, но истината беше, че от един момент нататък всичко ми се губеше. Дори нямах представа как съм се озовала в дома му и какво съм си мислила идвайки тук, а последното което помнех е как с Катерина се наливаме на бара. После пълна мъгла.
- Не мога... - Казах нервно и се отскубнах от него, сякаш това щеше да помогне. Е не помагаше. Изобщо даже. Закрачих нервно наоколо и пак започнах да ровя из съзнанието си, но постоянно се въртях около неговите предположения и информация за това какво е станало снощи, а така не си помагах. Изпадах в лека истерия при мисълта, че той е бил там по работа. Не знам дали сега беше момента да му се разкрещя или е по - добре да се концентрирам върху още по - неприятната част, в която се бях докарала до токова безпаметно състояние и то заради един мъж, но със сигурност на някакъв етап щях да си припомня това, което беше казал и щях да съм адски бясна, че се е опитал да пробута наркотици, на моето откриване. Беше абсолютно недопустимо, но за всичко си бях виновна самата аз. Още щом го видях там трябваше онази червена лампичка в съзнанието ми да се задейства, че не е дошъл на купона, само защото и аз съм там. От това което бях чувала за него, Джейс не правеше нищо просто така.
- Наистина не мога да си спомня много от снощи... - Спрях се на място и потърсих очите му, които сякаш избягваха директния контакт с мен, а момента, в който все пак погледите ни се пресякоха той се извърна настрани и пак ми обърна гръб, което направо ме вбеси. Вбеси ме факта, че е толкова спокоен, докато моето съзнание направо се взривяваше при мисълта, че благодарение на неговите хора, всичко за което се бях трудила толкова дълго, бе съсипано. Не вярвах в лошата реклама, не и когато в нея бяха замесени наркотици, полиция и побой и изобщо не исках да мисля, колко проблеми щях да изпитам, за да изчистя името на този клуб... Ако изобщо това бе възможно. Вече си представях всички рецензии и моето име някъде там измежду всички критики.
- Ти сериозно ли си мислиш, че няма да забъркат в тази каша, която са спретнали хората ти? - Попитах невярващо и с леко изтънен глас. - Името ми ще е наредено до тези на дилърите, които си вкарал вътре... - прокарах пръсти през косата си и опитах да вдишам дълбоко, за да се успокоя. Не биваше да изпускам нервите си, но и не можех да запазя спокойствие такова каквото той излъчваше. Бях му бясна и то с пълно основание, но още по - лошото бе, че знаех още в началото, с кого се забърквам и какво може да последва. Джейс имаше достатъчно богато минало и ако дори и половината от нещата, които се говореха за него бяха истина, то беше повече от сигурно, че той е мъж, от който трябва да стоя далеч. На челото му бе изписано с големи светещи букви "Неприятности" и аз бях истинска глупачка, мислейки си че ще остана суха, ако просто го виждам от време на време. Не стана така. Не просто не се виждахме от време на време, но и той искаше да зарежа всичко, говореше ми за чувства и ако сериозно някой от хората му бе предизвикал сбиване заради мен... ами вероятно щях да съм хиляди пъти по - бясна от сега и изобщо нямаше да успея да задържа емоциите си.
- Как можа?! - Макар че едва ли имаше нещо общо с мен, бях приела всичко това все едно бе лично насочено към мен. А и той вече ме бе заплашил веднъж, че ще ме съсипе и изглеждаше така сякаш, много усилено се стреми именно към това.
- И как изобщо може да ми говориш за чувства, след като нямаш никаква представа какво е това? Ако държеше на мен, нямаше да правиш всичко възможно да проваляш всичко, до което се докосна. - Може би бях малко несправедлива и преувеличавах, но бях прекалено изнервена от факта, че не помнех какво е станало предишната вечер, като добавим и факта, че главата ми щеше да се пръсне, дори бях мила в момента.
- И нямаше да изпращаш хора след мен, които да се бият и да... - Замълчах за миг, връщайки лентата малко назад и предположението му, че съм се натискала с Крисчън.
- Ти... - На лицето ми се изписа силно удивление и огорчение. - Няма да престанеш нали? Никога няма да е достатъчно какво ще направя, ти винаги ще ме виждаш като някой долнопробен боклук, който си ляга с всеки, без значение, че след всичко което направи, в края на вечерта все пак избрах теб... - Наистина беше обидно и унизително, но той вече имаше някакво изградено мнение за мен и нямаше значение от какво щях да се откажа или колко пъти щях да избирам него, той пак щеше да ме смята за лека жена, която избира всеки друг пред него.
- Не мога да повярвам, че го казваш... Не мога да повярвам, че си мислиш, че спя с всеки, който се доближи до мен... - Ако бях по - близо, сигурно щях да му отвъртя такъв шамар, че сигурно пръстите ми щяха да се отбележат върху лицето му.

Джейс проследи с поглед всяко едно нейно движение, всяка една крачка, опитваше се да се постави на нейно място и да разбере колко трудно и неприятно е да не си спомняш нищо от действията ти миналата нощ. На самия Джейс му се беше случвало няколко пъти и определено сутринта нещата не бяха розови и приятни. Загледа се в земята като се замисли, какво ли можеше да се е случило прословутата вечер след като той бе напуснал. Имаше много варианти… но не искаше да мисли за тях. Просто, защото щеше да се изнерви и да се разочарова още преди да знае истината. Думите й го нараняваха по някакъв необясним дори и за него начин. Опитваше се да прехвърли вината на Джейс, да понесе всичко на плещите си и да й признае нещо за което нямаше вина. За пореден път Ана беше нестабилна психически и Джейс виждаше много добре това. Надяваше се да се успокои след всички тези изречени думи. Тя просто не разбираше нищо, не искаше да разбере. Джейс нямаше как да й го набие в главата и да й го обясни по по-прост начин. Беше му писнало да й показва и обяснява. Много скоро щеше да изпусне парата в него и нещата щяха да излязат извън контрол, тогава тя щеше да разбере какво е другото лице на Джейс. Вече всичко минаваше границите, Джейс не можеше да преглъща всяка една подобна случка. Не можеше да преглътне някой да я докосва пред очите му а тя просто да се усмихва. Проблема при нея, беше че тя се усмихваше на всички и така мъжете смятаха че са й интересни и имат шанс с нея. Само веднъж Джейс щеше да покаже на някой, че не трябва да се доближава до нея и повече никога нямаше да смеят да я погледнат камо ли докоснат. Беше меко казано бесен само заради мислите си и то за неща случили се още докато беше там а не можеше да предполага какво е ставало като го нямаше.
Джейс направи няколко крачки и обви тялото й с ръце. Като я притисна към себе си и въпреки опита й да се измъкне не й го позволи. Беше му писнало да играят игра на котка и мишка, беше говорила достатъчно и беше направила достатъчно. Ръцете на Джейс дори за миг не отпуснаха хватката си. Нямаше да я пусне докато не се успокоеше. Усещаше колко диво бие сърцето й, знаеше колко зле се чувстваше в момента. Нямаше да я остави сама да премине през всичко това, щеше да разбере какво е станало миналата нощ малко по-късно, НО на този етап щеше да накара Ана да се успокои и вразуми.
-Ана …. - започна тио и несигурно въпреки че в този момент му идваше да вика и крещи- Наистина ли си мислиш, че съм виновен за всичко случило се? Наистина ли вярваш, че в очите ми си някой долнопробен боклук, който си ляга с всеки? Наистина ли смяташ, че бих оставил хората ми да се сбият ако бях там? Наистина ли вярваш, че бих те оставил да се напиеш до несвяст ако бях там? За такъв ли ме смяташ? Това ли виждаш в мен когато ме погледнеш? Това ли усещаш в момента, когато си в ръцете ми? Отвори си очите Ан, за мен си много повече от това което другите виждат в теб. Ако те те смятат за една лесно постижима жена на дадена стойност аз не те виждам като такава… до този момент да съм ти звъннал за да ти предложа пари? Да съм опитал да имам делови отношения с теб? Да съм те наранил умишлено независимо дали психически или физически? Не осъзнаваш ли, че дори и пред прословутата ми леля те представих като “жена ми”, нима бих постъпил така ако беше един боклук в лицето ми… ако не ми пукаше за теб?- зададе толкова много въпроси, но все едно се опитваше да я накара да прогледне и да осъзнае че за пореден път беше с грешно впечатление. Знаеше, че думите му може да я наранят и объркат. Въпреки това нямаше как да й го спести, той се стараеше да й покаже че иска да е с нея и е готов на много жертви заради нея а тя се държеше така все едно й е враг. Не я разбираше. Колкото и да се опитваше просто не му се получаваше …..За миг отдръпна главата си назад за да може да я погледне, изглеждаше меко казано изтощена.
-Ще разбера какво се е случило вчера до последната подробност и ще изчистя името ти независимо какво ще ми коства това, но ще го направя за да разбереш най-сетне че не искам да ти навредя. Не искам да ти съсипя живота, нито да проваля професията ти. Просто … искам да си с мен. Искам да разбереш, че влезе в живота ми и си намери място в сърцето ми от което няма измъкване. Ако искаш да не говоря за чувства и да не ти се бъркам…. трябва да прекратиш всеки един контакт с мен независимо дали това ще е търсене на погледа ми в клубовете или опита да ме накараш да ревнува, трябва да спреш да се виждаш с мен и да не се будиш до мен.- заяви й категорично като я пусна от ръцете си и направи крачка на зад. Погледа му се заби в очите й, просто искаше да види какво наистина мисли и какво иска, защото явно не знаеше. Разбираше, че й беше трудна ситуацията но като го нападаше нямаше да я олесни. Трябваше да се изправи с гордо вдигната глава и да смачка проблема пред себе си.

А може би проблема не беше в това, че не осъзнавах какво иска той, а в това, че аз не знаех как да му го дам. Разбира се, че отношенията ни не бяха някакъв вид сделка, иначе нямаше да съм тук и да си говорим по този начин, но това изобщо не променяше факта, че нямах представа как да се справя с чувствата си, нито с неговите. Това бе напълно ново за мен и ако нормалните хора на моята възраст имаха поне няколко влюбвания и връзки в живота си, аз познавах едни съвсем различни отношения между мъжете и мен. Може би това, че всички те ме използваха под една или друга форма ме правеше така мнителна и недоверчива, когато някой споменеше за чувства. През годините бях издигнала високи стени около себе си, за да се съхраня. Това бе единствения начин, по който можех да запазя поне една малка част от себе си, по пътя който си бях избрала да поема. Джейс нямаше никаква представа какво бях жертвала, колко бях разрушена и прекършена отвътре. Не знаеше за начина по който възприемах мъжете и колко дълбоки поражения бяха оставили всички те след себе си...
Нямах и намерение да му го показвам или да търся разбиране и още повече съчувствие, защото това беше моя избор и всички последици след това се пишеха единствено и само на моята сметка. Трябваше да съм подготвена, че ако някога в живота ми се появи някой, то живота ми преди него ще е фактор. Беше неизбежно и дори това, че той вече го бе споменал, бе показателно, че ми няма доверие. Избухването снощи, бе показателно за това, че очакваше от мен най - лошото и сега можеше да казва каквото си иска, но действията му говореха нещо съвсем различно.
- И какво точно си мислиш че чувстваш? - Започнах изморено. - Какво си мислиш, че се случва между нас? - Аз не знаех. Не знаех какво правим. Знаех че не мога да стоя на страни. Бях се опитала и накрая пак се бях озовала при него, защото само около него не се чувствах така разбита отвътре. Някак си Джейс успяваше да събере всички счупени парчета и да ги постави на мястото им. Може би затова бях толкова привлечена от него и не ми пукаше, че е един от най - опасните мъже в този град. Бях си затворила очите за онова което вършеше и не задавах въпроси, защото знаех, че отговора няма да ми хареса. Както не ми харесваше и какво се е случило снощи.
- Джейс не мисля, че наистина осъзнаваш какво се случва... Не мисля, че осъзнаваш кой стои срещу теб. - Гласът ми бе мек и тих и не целях да възпламенявам нов скандал между нас, но най - малкото той трябваше да е наясно как аз гледам на нещата.
- Нямаш представа коя съм, какво съм направила и колко лош материал съм за... връзка. Чух какво каза пред леля си и честно казано, ми се ще да не го беше правил, защото не съм тази за която ме мислиш... Не съм готова да... имам връзка. Дори не знам какво точно означава това. Може и да не ти харесва да го чуеш, но обичам границите... А при теб няма... Ти ме караш да пресичам дори собствените си правила, което ме плаши, защото нямам контрол над себе си и влиянието ти върху мен е повече отколкото някой друг е имал когато и да е... А контрола е всичко което имам... С теб го губя... Ти ме превземаш изцяло и аз съм извън зоната си на комфорт, което означава, че трябва да разчитам на теб и да ти се доверя... А аз не мога... Не умея да се доверявам на хората...

Джейс все още не можеше да разбере какво се върти в русата й глава,държеше се толкова странно че самия той не я разбираше. Беше тъжно и неприятно. Държеше се максимално мило и нежно а тя не искаше да приеме нещата, отхвърляше всеки един негов опит да се доближи до нея. Въпреки всички опити Ана не пречупваше гордостта си и не искаше да признае дори и пред себе си, че тя също като Джейс потъна в чувства непознати за тях.Виждаш в погледа й колко изтормозена и уплашена е всъщност, нещо го плашеше и притеснявае. Караше го да си мисли, че това ще е последния им разговор. Нещо го подтикваше, че тя не би си позволила да има връзка с него а той не би останал просто секс другарче с нея.
Въпроса който му беше задала го стъписа, Джейс до този момент никога не беше описвал чувствата си нито да се обяснява в любов на някоя… а в момента трябваше точно това да направи ако искаше да й покаже какво чувства. А Джейс определено възнамеряваше да й обясни как стаят нещата между тях или поне това което той вижда. За миг си пое дъх и се опита мислено да си изястни какво трябва да й каже, да си направи план с текста но нямаше това време. Тя отново беше задала поредния въпрос, ако не й отговаряше бързо и ясно то най-вероятно накрая нямаше да може нищо да й отговори ще си остане затънал във въпросите й.
-Любовта не е нещо, което можеш да го опишеш или обясниш. То просто се чувства, разтърсва цялата ти същност и без нея не си цял. Какво изпитвам…. не мога да ти го определя точно, но е нещо като зависимост. Когато един наркозависим не получи дозата си той минава на фаза самоунищожение, първоначално бях зависим към тялото ти…. към секса с теб, постепенно всичко се промени и сега съм зависим към теб като цяло…. дори от секса бих се отказал само и само да осъзнаеш че не искам от теб само това. Не ме интересува какво си правила в миналото, да признавам ревнив съм и донякъде взискателен, но това е миналото …. моето също не е розово. Когато обичаш някой, ти си готов да направиш всичко за да е добре този някой… аз точно това се опитвам да направя. Опитвам се да разбера какво те прави щастлива за да ти го осигуря, дори и аз да не съм част от това твое щастие.- дори не знаеше какво точно беше казал… просто се опитваше да й даде най-простото обяснение което да й покаже че той не я просто харесва а е лудо влюбен в нея и му е страшно трудно да стои настрана от нея и да я гледа в чужда компания, не можеше да го позволи. Знаеше чу няма право да иска от нея да е с него. Джейс живееше прекалено рискован живот,можеше да я наранят заради него. Знаеше, че ако се разчуе за отношенията й всеки един от хората в града дето е наранил или съсипал, дори унищожил, ще се опитат да му го върнат през нея. Самия той осъзнаваше, че Ана беше неговата слабост … само тя успяваше да удържи онзи звяр в него дето всички познаваха.
-Това между нас е нещо много опасно, нещо което може да съсипе и двама ни. Знаеш, че това което се говори за мен е така. Аз не мога да контролирам гнева си, аз съм скандален и арогантен… но само ти успяваш да задържиш тази моя страна под повърхността. Знам, че и ти не си цвете за мирисане, и ти имаш своите тайни и лоши страни от живота. Въпроса е, че аз мога да приема миналото ти ако го загърбиш и си позволиш да имаш бъдеще с мен … но не съм сигурен че ти би го направила. Химията между нас е много по-силна отколкото предполагаш. Нито ти нито аз можем да й устоим, дори на край света да изчезнеш съдбата пак ще ни срещне… дори и да се опитвам да стоя далеч от теб пак те откривам. Просто трябва да го приемем, че малко или много ни е писано да се отдадем на тези чувства и желания. Може би тогава ще разберем колко можем да се търпим взаимно и дали няма да се избием помежду си.- опита отговори и на следващия й въпрос като дори не осъзнаваше колко много думи беше изрекъл, може би някой отстрани ако ги гледаше щеше да се гръмне от смях но нито на Джейс нито на Ана не им беше лесно. Джейс знаеше, колко против работата му е, знаеше че не би си позволила да има връзка с някой като него. Въпреки това всяко зло е за добра. Джейс можеше да й осигури всичко, което си е помисляла и някога е желала, НО само ако е с него офицялно и категорично. Само тогава щеше да успее да издигне щит около нея от собственото си тяло. Трябваше да е готов да пази два живота не един, да жертва два живота не един. Не веднъж близките му страдаха заради него, не веднъж брат му беше пребит за да издаде Джейс … но той нищо не знаеше и нямаше как да каже каквото и да било. Разбира се след това Джейс отнемаше лично живота на този, който си е позволил да докосне брат му … но това беше като след дъжд-качулка.
-Не те познавам, не напълно … но това не ми пречи бих се опитал да те опозная ако ми позволиш… но ти не го правиш. Дали си лош материал както се наричаш или не това мога да го преценя аз или някой друг на който позволиш да има връзка с теб. И аз не съм добър материал. Точно тази си от която имам нужда във всяко едно отношение, тази си която ме допълва изцяло и перфектно. Това че не си имала връзка, не означава че не си готова. Друг е въпроса ако просто не искаш да имаш връзка, не и с мен. Всичко е кристално ясно Ана, ти можеш да укротиш гнева в мен аз мога да отнема невинността ти. Това е достатъчно. След като аз мога да ти се доверя, след като си в дома ми, след като въпреки всичко случило се намираш пътя към мен значи си готова за това…. но не го осъзнаваш.- Джейс се приближи до нея като се загледа в очите й, можеше да  накара за миг да си помисли че ще я целуне но не той я блъсна силно и тя полетя към земята. Видя как Ана протега ръка и Джейс бързо я сграпчи. Така или иначе нямаше да я остави да се удари на земята. Когато тялото й се залепи за неговото Джейс постави ръцете си на кръста й.
-Ето… че ми имаш доверие. Дори и да не го осъзнаваш.Можеше да сложиш ръката си назад за да омекоти падането а не да я протегнеш към мен.

Поех дълбоко въздух и отпуснах уморено глава на гърдите му. Караше го да звучи толкова просто и лесно, но не беше. Джейс не си даваше сметка какво иска от мен. А и нямаше как да знае. Не му бях споделяла за договорките, които имах. Никога не бяхме говорили на тази тема, не и сериозно, защото просто не беше нужно да го правим... Или поне не до сега.
Всичко се бе променило! Не знаех в кой точно момент се бе случило, но и при двамата се бе зародило някакво чувство, което вече бе извън контрола и на двама ни. Самия факт, че снощи се бях озовала в дома му, в леглото му, в ръцете му... ме караше да се питам колко дълго щях да издържа, преди отново да се върна, ако сега си тръгна и за пореден път откажа да си призная необходимостта от Джейс в живота си. Беше ужасно прав когато казваше, че колкото по - силно бягаме един от друг, толкова по - силно онази невидима енергия между нас ни дърпа обратно, където се сблъсквахме отново и ставаше взрив от чувства и емоции. Не можехме да продължаваме повече така и го знаех. Знаех че трябва да взема решение и то ясно и категорично, преди да съм го изгубила завинаги, дори и като любовник, защото точно това усещах в момента... Усещах че го губя...
Джейс никога нямаше да ме дели с някой друг. Не просто бе горд мъж, но той беше от онези хора, които искаха всичко или нищо и бяха готови да платят цената за това. Уважавах го заради тази черта от характера му. Той бе олицетворението на мъжка сила в моите очи и не беше никак странно, че толкова силно бях привлечена от него. Беше млад, в разцвета на силите си, красив и неописуемо секси. Имаше едно такова обаяние на човек, който щом погледнеш те очарова. Не можеше да си в една стая с него и да не го забележиш веднага, дори и да бе заобиколен от стотици други хора. Да не говорим, че имаше това държание на човек, който властва над този свят и е способен да подчини всичко и всеки на себе си. Бях срещала адски много хора в живота си, хора с безумно много власт и пари, но никой от тях не будеше подобно страхопочитание в мен. Джейс излъчваше една опасност, мистериозност... и аз наистина бях влюбена в него. Толкова дълбоко и искрено влюбена, че не мислех изобщо за последствията, които можех да предизвикам от подобни отношения.
- Джейс не е толкова просто... - Опитах се да му обясня за пореден път, но той сякаш не чуваше какво му казвам. Не вникваше изобщо в думите ми и си мислеше, че ако каже че нещо трябва да се случи, то неимоверно ще се случи.
Разочарован от думите ми, Джейс просто отдръпна ръцете си от мен, чух го да издиша шумно и някак гневно, после сви ръцете си в юмруци и ми хвърли такъв поглед, че ако беше възможно щеше да ме изпепели. За щастие все още нямаше подобни способности иначе вече да се бях превърнала в пепел.
- Спри! - Наложи се да повиша тон, за да ме чуе. - Просто ме изслушай... - Щом щяхме да сме откровени, тогава беше хубаво да спре и да си отвори ушите и ума, за да разбере това което щях да му кажа.
- Не искам да се караме... Уморена съм да се караме и да се опитвам да ти обясня, а ти да не разбираш... - Колкото и да ми се искаше да се доближа до него и да го докосна и целуна, останах на мястото си, защото този момент изискваше концентрация и в двама ни.
- Изпитвам нещо... Нещо силно и истинско и то отдавна не е само привличане... Не знам дали е любов или нещо друго, но както казах преди, ще кажа и сега съм готова да разбера какво е... Искам... Искам да опитам и да дам шанс на това между нас, каквото и да е то... - Започвах да откривам все по - трудно думите под натиска на изискващия му поглед, който сякаш казваше "какво те спира тогава".
- Но не е толкова просто, колкото си мислиш. Не мога просто да залича миналото си и то да не се появява, ако не го споменаваме. Освен това миналото, което искаш да забравиш и да не споменаваш е облечено в куп договори от които не мога просто да се откажа... - Джейс вероятно бе наясно само с една част от историята ми и нямаше представа колко трудно ще бъде да се измъкна, ако не постигна съгласие с всеки един от мъжете, с които имах уговорки. И не ми се щеше да научава в детайли, защото беше избухлив и непредсказуем и не исках да направи някоя глупост.
- И преди да си избухнал и да ме обвиниш, че съм те излъгала онази вечер... Не съм. И точно защото не искам да те лъжа, трябва да знаеш, че все още не съм приключила изцяло... Не и по начина по който искаш... По който аз искам... - Бях успяла да уредя нещата с почти всичките си клиенти без да търпя загуби от това, но най - обвързващия договор, който имах и щеше да е най - труден да уредя, бе този с Доналд. Така и не бях говорила с него след онази вечер в клуба и честно казано дори не исках да се изправям пред него. Страхувах се как ще реагира, особено сега, когато бях убедена, че ми е ужасно бесен заради всичко станало с Джейс и нямах никаква представа дали ще е склонен да ме освободи от договора ни или щеше да ме съсипе докато сама не се откажа от идеята за любовна авантюра с някой друг.
- Затова просто... Просто бъди с мен... Кълна се, че няма никой друг... Не и по начина по който съм с теб...

Джейс беше бесен, не можеше да повярва, че отново Ана увърта нещата. Просто не можеше да разбере мислите й и начина на действие. Не знаеше какво точно иска и какво е готова да жертва. Беше готов да смачка всеки появил му се пред лицето, беше готов да крещи и да чупи. Трябваше да изразходва тази енергия насъбрала се в него, но нямаше как когато Ана е пред лицето му. Искаше да хване и да изтрие всичките й спомени за миналото й, да изградят заедно нови спомени и да не позволява никога да застава на тази везна в която е в момента. Повтаряше едно и също нещо по стотици път “не е толкова просто” и “не е толкова просто” а самата тя не осъзнаваше, че нищо между тях не беше просто. Само факта, че в момента беше с него в дома му на терасата не беше просто. Въпреки това бяха там и не им пукаше кой, какво мисли и както би казал. Опитваха се да игнорират малките детайли като този и когато го правеха имаха напредък, но когато се вкопчаха в това колко неправилно е всичко отиваше по Дяволите. Имаше толкова много неща, които можеше да й каже в отговор на думите й. Можеше да спори с дни и накрая пак той да излезе прав, но не искаше да спорят. Не можеше да си съсипва и този ден в спорове. Достатъчно беше че трябва да се занимава с адвоката си за да извади онези идиоти от затвора, достатъчна му беше клюкарестата му леля която сега щеше да раздрънка на целия свят че той живее с някаква, не искаше и да си помисля как би описала Ана. Иначе щеше да отида в дома на баща си и да й извие врата преди да е казала и дума за тях двамата. Може би наистина нямаше право да я представя по този начин, но не му пукаше той това искаше и така щеше да говори независимо от всичко.
Може би Ана имаше право, че не може да се откаже толкова лесно от прословутата си работа, но ако говореше с Джейс и ако му кажеше какво се случва и какво е необходимо да се направи, той щеше да й помогне и да я изчака да приключи всичко. А тя просто мълчеше и в момента в който нещо не й допаднеше от държанието на Джейс започваше да вика и да прехвърля всичко. Това не беше нещо редно и нормално. А тя просто не искаше да се постави на негово място, може би защото чувствата й не бяха като неговите или просто не беше толкова ревнива колкото Джейс. Изслуша думите й без да избухва, просто стискаше ръцете си и се опитваше да причини болка на себе си, но не и на нея. Пое си дълбоко дъх и придърпа Ана в ръцете си. Не искаше да говори, щяха да се скарат защото Джейс не беше на същото мнение като нея. Искаше да разбере какво наистина се случва и как да й помогне, как да разкара всички договори от главата й, как да я освободи от всяко едно мъжко присъствие. Даи го правеше от гледна точка да й помогне или за да подсигури и успокои себе си не беше особено ясно. Имаше й доверие но не и на мъжете около нея.
-Аз съм с теб, винаги съм бил. Просто искам да ме държиш в течение, искам да знам как да ти помогна ако мога. Само тогава бих бил спокоен. Знам… че даваш всичко от себе си и правиш всичко възможно за да оправиш нещата и да изгладим отноженията си, просто не ме лъжи и не крии неща от мен. Не казвам че го правиш, но е добре да не го правиш и за напред. И на мен ми писна от скандали…. -спря до там, знаеше колко уморена е и все още я болеше на сто процента главата. Не искаше да спорят отново, просто трябваше да й даде почивка и да я остави да се наспи. А той трябваше да спази обещанието си и да разбере какво се беше случило миналата вечер. Отдели съвсем леко тялото си от нейното като се вгледа в очите й, онзи гняв от преди малко го нямаше и сега беше пак милия поглед от сутринта. Дори и докато говореше си личеше, че беше преглътнал гнева си. Просто не искаше да прави циркове, това само би усложнило все повече и повече нещата а Джейс не искаше това.
-Предлагам да пием по едно лекарство, да хапнем дори и малко и да си починем.- набързо смени темата и я придърпа отново към себе си. За миг се постави на нейно място, можеше да предположи колко й е трудно да преживява всичко това, колко е тежко да не знаеш какво изпитваш, колко е гадно да не можеш да имаш това което искаш. Джейс беше готов да замълчи и преглътне за да не я натоварва излишно, виждаше умората в очите й, чувстваше я в тялото й допряно до неговото. За миг целуна челото й а след това прокара ръка през косите й.

Честно казано не знаех какво точно да очаквам. Бях склонна да вярвам, че след думите ми той просто ще побеснее, ще ме нагруби и после ще ме изгони, но Джейс не направи нищо подобно. Напротив изпитах истинска изненада, когато ме притегли в ръцете си и ме прегърна отново. Почувствах облекчение, все едно току що ми бе паднал огромен товар от плещите и без да се замислям обвих ръцете си около кръста му. За първи път чувствах някакъв напредък между нас. Той не бе реагирал като себе си, аз бях успяла да удържа на порива да избягам и може би... Просто може би се бяхме придвижили една крачка по - близо към това да се държим като големи и разумни хора, каквито претендирахме че сме.
- Чудесна идея... - Още бях против храната, но хапчетата ме чакаха и аз копнеех да взема поне една таблетка, за да успокоя пулсациите в главата си.
Останахме прегърнати още известно време. Не знам колко точно, но нито той се отдръпна, нито пък аз, докато напрежението не изчезна напълно. Може би все още бе останало едно леко разочарование, гняв и безнадежност във всеки един от нас, но тези чувства бяха дълбоко заровени... поне за сега. При мен и него не се знаеше никога. Отношенията ни бяха като минно поле и кой знае кога щеше да избухне следващата бомба. Аз не знаех. Но знаех, че след последния взрив имах нужда от почивка и сега бях повече от доволна, че бяхме спрели, за да съберем отломките. После, когато и двамата бяхме готови щяхме да продължим, но сега просто бяхме спрели за миг.
Джейс ме пусна и се насочихме към масата, където аз се настаних на единия от столовете и веднага си изпих хапчето за глава, което се надявах да подейства час по - скоро. Това че не се чувствах физически добре ме правеше по - сприхава от обикновено, а отношенията ни и без друго бяха крехки в момента. Изобщо не исках да предизвиквам съдбата и да се стига пак до някой лют скандал.
- Не, наистина не съм гладна... - За пореден път отказах молбата му да хапна нещо, но въпреки че чувствах стомаха си празен, усещах и една тежест, която ме караше да гледам с нежелание към иначе вкусното блюдо което жената от кухнята бе приготвила за нас. Може би знаеше за състоянието ми от снощи и бе съобразила храната с това приготвяйки съвсем лек и питателен обяд, но аз така и не го вкусих. Поне обаче изпих фреша от грейфрут, който се отрази добре на стомаха ми. Беше леко кисел и наистина току що приготвен, като в чашата добавих и няколко кубчета лед, което ми даде достатъчно енергия, за да обмисля и другото му предложение.
- Каза че има проблеми, които трябва да решиш... - Изобщо не исках да го превръщам в моя болногледачка, още повече, че вече бях много по - добре. Щях да се правя и сама, а ако отново почувствах порив да си легна, можех да го направя и вкъщи, но се опасявах, че това няма да е опция. Трябваше да се чуя с Катерина и да я попитам какво се е случило, а с оглед на това което щеше да ми каже тя, трябваше да се обадя на Крисчън. Надявах се обаче да не съм си затворила вратите към него, защото ако щях да променям живота си изцяло, то със сигурност тази работа ми трябваше, за да поддържам стандарта си на живот. Естествено щяха да се наложат драстични промени, но не желаех да пипам онези пари, които бях заделила, те бяха за краен случай, така че сега просто трябваше да се концентрирам върху това да накарам тази агенция да работи и да ми носи пари.
- А и аз също трябва да се прибера. Трябва да разбера какви са пораженията от снощи и да се опитам да поправя нещата. - Вече минаваше обяд и от деня не оставаше още много, но след като бях проспала цялата сутрин, не ми оставаше друго освен да се заема сега.
- И ако и двамата успеем да свършим със задачите си на време и все още искаш, може да прекараме вечерта заедно далеч от хорските очи, както предложи по - рано... - Последното бе изречено с усмивка и доста закачлива нотка в гласа. - Мисля че след тази сутрин, малко усамотение би било чудесно.

Джейс не искаше да я пуска от обятията си, но се налагаше. Не можеха да останат така во веки веков. Дори и да знаеше, че трябва да я остави да диша свободно и да се осъзнае след всичко това… той пак не искаше да го прави. Беше му трудно и до някаква степен го беше страх, че веднъж пусне ли я повече няма да може да я стигне за да я хване отново в обятията си. Въпреки това събра сили й я пусна колкото и да не искаше, колкото и да му беше трудно. Вярваше, че тя няма да му избяга, вярваше че няма да има осмелил се да се опита да му я вземе, вярваше в самата нея и познаваше себе си. Знаеше, че няма да я остави за нищо на света каквото и да стане и щеше да преобърне града наопаки за да я извади от черупката й. Щеше да й докаже, че може да му вярва … че може да позволи на чувствата си да се надграждат, точно както Джейс правеше… че може да се почувства специална точно такава каквато е. Щеше да й покаже какво крие дълбоко в себе си, Джейс знаеше че Ана е много повече от това което показва наяве пред хората. Въпрос на време беше да преоткрие себе си и да види защо той я издигаше на пиадестал толкова много.
Джейс бързо проследи с поглед действията на жената срещу него като просто искаше да се увери с очите си, че няма да прекали с тези лекарства. Знаеше колко зле се чувства и как смяташе, че с голямо количество лекарства болката ще изчезнеше и всичко щеше да е наред, но това не беше така. Самия той беше правил тази грешка, но когато видя нормалното количество таблетки се усмихна леко почти незабележимо и си отдъхна. Погледна към храната и бързо се просегна да си вземе. За Джейс закуската беше по-важна от вечерята а в случая нито беше закусвал нито обядвал, но се надяваше поне вечерята да си заслужава. Щеше да се постарае да си заслужава.
-Ако смяташ и довечера да ми откажеш вечерята …. ще поканя приятелката ти от бара с нас за да има кой да хапне храната поне.- заяви й шеговито без да се замисля, тя знаеше кога се шегува и кога не пък и по гласа му си личеше, по погледа му също. Като цяло по цялото му държание си личеше. Въпреки отказа й той не настоя, не смяташе да я кара на сила. Щом не се чувстваше добре за да яде нямаше да яде, не беше малко момиче … но все пак Джейс щеше да е по-спокоен ако я беше видял да се нахрани преди да се разделят. Дори и да не искаше имаше работа за вършене и тя можеше да чака час, два дори пет но не и цял ден. Колкото повече я отлагаше сега, толкова повече време щеше да му отнеме след това. За това колкото и да не искаше след като се нахранеше трябваше да се преоблече и да напусне уютния си дом, но преди да прави каквото и да било щеше да закара Ана до дома й. Джейс замълча и продължи да се храни без да й отговаря на другите думи, на няколко пъти й хвърляше по един бърз поглед. Едва когато вече беше готов, а той не ядеше малко … никой не знаеше как потдържа тази фигура с толкова много ядене, тогава я погледна и й се усмихна. Отпи глътка от кафето, което не беше допил по-рано.
-Работата …. ще я свърша, така или иначе мен чака. -отвърна с недоволство и извъртя очи. Понякога се чувстваше толкова отегчен от всичкото това сиво ежедневие, че му идваше да направи някоя дивотия за да разбуди хората. -Ще те закарам до дома ти, ако изскочи нещо не както трябва от вълшебната лампа знаеш къде и как да ме откриеш. -отвърна с усмивка и стана от масата. Беше сигурен, че ще се справи повече от бързо с работата си. Дори не знаеше дали няма да хвърли няколко солидни пачки с пари само и само да получи това, което искаше и да се прибере обратно в дома си. Не смяташе да си губи цял ден с глупости на некадърни хора.
-Ще те взема в осем и не ми пука дали си свършила с работата си, тя може и да почака за разлика от мен.- хвъна ръката й като съвсем леко я придърпа към себе си. Усмивката му изчезна, дори и да не искаше да го прави тя просто се изпари. Знаеше, че ще се наложи да свикне с този факт, че Ана няма да е двадесет и четири часа от седем дневна работна седмица до него. Просто щеше да му е много трудно и поради тази причина не настояваше преди тя да оставя да нощува в дома му, но като чели след тази нощ всичко беше много по-приятно но и много по-трудно. Въпреки това, Джейс вярваше че ще се справят. Беше готов и до десет вечерта да я чака да свърши прословутата си работа.

Предпочетох да приема като шега, начина по който отново се опитваше да ми се наложи. Този път обаче нямах нищо против, защото аз също исках да съм с него час по скоро и с нежелание щях да си тръгна сега, но просто се налагаше. Той бе прекарал достатъчно много време тук с мен, а очевидно се случваше нещо сериозно, след като бе намесена и полицията, затова беше по - добре просто да отиде и да оправи всичко, преди да е станало прекалено късно и по някакъв начин случилото се снощи да рефлектира и върху него. А от всичко което бях чула до сега изглеждаше, че момчетата задържани от полицията бяха, негови подчинени. Само можех да гадая какво те знаят за бизнеса на Джейс и какво можеха да кажат при разпитите. Всъщност изобщо не ми се искаше да мисля в тази посока, защото нямаше да си простя ако нещо лошо се случеше, само защото аз бях достатъчно глупава да се напия предишната вечер.
След като Джейс бе готов и двамата се върнахме обратно в къщата и аз се отправих към стаята за гости, където бяхме останали снощи и където се намираха дрехите ми. Роклята ми вече не приличаше на нищо. Бе прекарала вечерта на пода, но нямах какво друго да облека, а ризата на Джейс колкото и удобна да бе, със сигурност не бе подходящо облекло за пред хора, затова си облякох моята рокля, открих обувките си, бельото, но не и чантата. Не знаех къде съм я зарязала. Може би бе останала в колата с която съм дошла и само се надявах да е била моята, а не някакво такси, защото щях да имам ужасно много главоболия, ако вещите ми бяха попаднали в ръцете на някой напълно непознат човек...
Тъкмо се бях облякла и придърпвах безбожно късата си рокля надолу, когато Джейс се появи на врата. Открехна я леко и остана на прага, небрежно подпрян на касата. Дъха ми направо спря при вида му. Изглеждаше невероятно и пак имаше онзи блясък в очите. Под сакото му се подаваше снежно бяла риза, чиито краища бяха прибрани в панталона, а последните три копчета бяха оставени отворени. Стаята веднага се изпълни с божествения аромат на парфюма му и главата ми пак се замая. Беше истинско мъчение.
- Ако не знаех къде отиваш, вероятно щях да си помисля, че си се спретнал за среща. - Пошегувах се малко раздразнена, защото ме беше накарал пак да го желая, а нямаше време за това.
Тръгнахме заедно към колата на Джейс. Той все още нямаше представа къде живея или поне не му бях казвала до сега, но аз не му бях казвала и за работата си, а той знаеше за нея, което ме навеждаше на мисълта, че ме е проучвал. Това не ми харесваше. Ако искаше да знае нещо за мен можеше да ме попита, но тогава не си говорехме много, а беше нормална човешка реакция да се поинтересува с кого си ляга, макар че едва ли проучваше всяка една от жените, с които спи. Предполагам имаше много еднократни срещи, с жени които си умираха да бъдат с някой мъж като него.
Въведох адреса си в джи пи ес системата и включих радиото да върви много тихо, за да не е неловко, когато мълчим.
- Къде ще ходим довечера? - Опитах се да измъкна нещо повече от него, но всичко което успях бе да ми каже, че ще сме на някакво усамотено място, което изобщо не ми помагаше. Не знаех дали ще сме усамотени в спалнята му и няма да имам нужда от дрехи или ще сме усамотени в някой скъп ресторант, където облеклото ми трябваше да е строго определено. Дори и тези ми притеснения обаче не успяха да го огънат и той запази в пълна тайна това което бе замислил за довечера.
След около малко повече от половин час вече бяхме в центъра където трафика бе убийствен. В разгара на деня колите бяха задръстили всички улици и се движеха едва. Джейс обаче запазваше хладнокръвие и дори намираше с какво да запълва времето си докато чакаме пред поредния светофар - устните му бяха върху моите и тази раздяла ми се виждаше все по - трудна. Вече сериозно обмислях да го поканя вкъщи, за един бърз секс и да се свършва с това мъчение, защото колкото и да се опитвах не можех да си представя как ще издържа още няколко часа.
Неусетно вече бяхме пред сградата, в която живеех. Беше от онези със стара архитектура, но бе в самия център и бе една от най - добре поддържаните жилищни площи. Разполагаше с много удобства, а аз се разполагах на целия последен етаж, от които се откриваше невероятна гледка към залива. Обичах това място, обичах шума и живота, които кипеше наоколо.
- Ще се качиш ли? - Попитах след което зарових езика си още по - дълбоко в устата му. Вече бяхме спрели и можех да получа истинска целувка, но това само ме раздразни още повече, защото както и предположих Джейс трябваше да тръгва. Виждах обаче нежеланието му да отиде и да се занимава с работа, тогава когато и двамата се нуждаехме от нещо друго, но просто нямахме друг избор, затова след поредния надут клаксон и мъчителното отделяне на устните ни, аз се изнизах от колата и опитах да се убедя, че няколко часа не са чак толкова много време. Щях да издържа.
Стъпих на тротоара и затворих врата след което му помахах за довиждане, но клаксоните продължаваха да свирят, защото колата на Джейс задръстваше още повече движението и се наложи той просто да потегли. Останах около минута загледана в колата, докато тя не се изгуби от погледа ми и се мушнах в сградата...
Нещата които не бях успяла да открия в дома на Джейс ме очакваха при портиера и аз се усмихнах доволно, взех чантата си и се качих в дома си, в по - добро настроение от всякога...

Джейс колкото и да не искаше остави Ана пред дома й и тръгна към адвоката си. Трябваш да разбере колко загубена стока имаше и какво точно беше станало. Трафика в този момент можеше да убие всеки, особено изнервения Джейс. Колкото и да не беше далече адвокатската кантора на Стивън Петърсън, на Джейс му писваше да се бави така все едно целия град точно в този момент щеше да тръгне на някъде. След цели тридесет минути най-сетне стигна до крайната дестинация и изгаси мотора на колата. Слезе бързо и с отправи към входа на залата, там бързо откри асансьора и се качи на седмия етаж където реално се намираше. Когато асансьора спря и Джейс го напусна бързо закрачи към входната врата на офиса като на входа портиета поздрави Джейс и каза че господин Петърсън го чака от вече няколко часа. Реално той не се интересуваше колко време е чакал адвоката при положение, че самия той не му беше звъннал за да му каже че ще отиде и имат работа за вършене. Много мразеше когато някой му се мешаше като този нахален портиер или какъвто беше там. Джейс бързо прекрачи прага на кантората и поздрави адвоката, затвори вратата след себе си и се настани на едно от креслата срещу Стивън.
-Стив какво е станало миналата вечер?- попита Джейс направо без да увърта и да си губи времето с безсмислени разговори. Мъжа премигна няколко пъти все едно не разбираше какво го питат и смръщи вежди. Джейс извъртя недоволно очи и скръсти ръце.
-Вчера си тръгнах рано, така че нямам никаква идея какво се е случило.- обясни набързо Джейс за да замаже положението и най-сетне да разбере какво се е случило. Адвоката обърна лаптопа пред себе си към Джес и го остави да чете статия с прикачен видеоклип към нея. Джейс разклати глава от прочетеното, това не можеше да е истина …. нямаше как момчетата да са се сбили с клиенти. Просто това не е възможно вероятно някой от конкурентите беше пратил хора за да провалят възможността на Джейс. Той издиша тежко и стрелна с поглед адвоката.
-Искам хората ми вън от затвора до двадесет и четири часа. А онези ще се разбера аз с тях.- заяви със злоба в тона си, но миг по-късно се усети че ако нещо им направи веднага ще го заподозрат. Въпреки това Джейс нямаше да им прави пряко на тех. Нямаше и да ги нарани физически. Адвоката обаче все още изглеждаше притеснен явно побоя и загубената стока не беше всичко.
-Има ли нещо друго?- попита бързо Джейс и го стрелна с поглед. Беше сигурен, че има още нещо но се надяваше то да не е свързано с Ана. Въпреки това, очакваше точно тя да е в центъра на всичко. Мъжа сведе поглед като си личеше,че не може да му каже какво е станало.
-Нещо свързано с Госпожица Анастасия Романова?- попита Джейс с видимо притеснение в изражението му. Адвоката поклати леко глава и обърна отново лаптопа към себе си а миг по-късно го върна на вниманието на Джейс. Имаше прекалено много нейни снимки в интернет сферата с шефа на клуба. Въпроса е, че в този момент имаше досъдебно дело срещу него за разрешение на пласиране на наркотици на територията на неговите земи. Нищо не пишеше за Ана, но въпреки това я имаше като главна движеща фигура до онзи.
-Искам името й чисто възможно най-скоро. Дори за миг никой не трябваше да я свързва с този мухльо.- заяви набързо и се загледа в снимките пред себе си. Усещаше гнева във всеки един мускул на тялото си и за миг затвори очи. -Ако чуя и дума по нейния адрес независимо дали в репортаж или между хората, ще държа теб под отговорност… не ти плащам за да ми показваш подобни неща а за да пазиш непокътнато името й и да защитиш хората ми от съда.- заяви наведнъж и се изправи от стола като напусна кантората без да казва нищо повече. Още докато беше в асансьора извади телефона си и набра един от номерата на пропуснатите повиквания. Изчака малко и когато от другата страна чу познатия глас дори не го поздрави.
-Какво е станало вчера?- мъжа от другата страна започна да му обяснява. “Когато Вие си тръгнахте Госпожицата се отдаде на алкохола, приятеката й също. Не е ясно дали в питието на Анастасия е имало дрога, но в това на жената с нея съсигурност имаше. Държанието им не беше адекватно. Шефа на клуба беше неотлъчно до Анастасия а тя очевадно флиртуваше с него, не след дълго напуснаха клуба. Не съм ги проследил, но Крисчън се върна бързо след като напуснаха заедно. Това ме води до мисълта, че вероятно нищо повече от няколко целувки не се е случило между тах. След това тя не се върна, но не след дълго едно от момчетата ни беше буквално подхлъзнат. Явно хората на Мартин са били там и са купували стока за да разберат кои дилъра са вътре в този клуб, разбраха че хората ти са там но не и ти самия. Това беше удобна възможност за да те нападнат в най-неочаквания момент. Не след дълго се появи полицията, момчетата ни опитаха да прикрият стоката но не им се получи. Боя стана с хората на Мартин, така че жената за която те интересув нямаше участие в това. Въпреки всичко имай едно наум за нея, постарах се докато беше тук да не я забелязват и да няма много шум около нея … но не всеки път ще сме наоколо.”
-Ясно….- Джейс бързо затвори телефона и се качи в колата си като мигновено запали двигателя и с бърза скорост потегли към близкия бижутериен магазин. Беше малко по-спокоен,че Ана не е забъркана с дилърите и собственика. Можеше да я има по снимките но никъде нямаше записано името й. А това беше достатъчно прикритие за сега. По-късно адвоката му щеш да се заеме с останалото което можеше да се направи за нея и името й.Когато спря колата и слезе от нея бързо влезе вътре и поздрави бижутера. Джейс разгледа набързо какво предлага златаря и се спря на едно КОЛИЕ с Червен диамант на Мусайефв средата на сърцето. Набързо се разбра с продавача какво точно искаше като кутийка и украса и седна спокойно да изчака мъжа да опакова избраното колие. Джейс не се интересуваше от цената на колието, прото замисъла му допадна и нямаше как да не го купи. Още повече червеното отиваше на Ана и той щеше да се възползва от този факт. Нямаше как да я води на вечеря и да не й подари нищо. Прибра стилната червена кутийка във вътрешния джоб на сакото си и напусна магазина. По пътя към дома му звънна на няколко телефонни номера като запази един частен самолет и място в един ресторант в Ню Йорк. Когато се прибра в дома си бързо говори с охраната и им заяви че тази вечер не ги иска с него. Взе си един душ и набързо смени костюма. Премести кутийката и погледна ръчния си часовник. Беше време да тръгва към дома й и се надяваше да не е потънала в работа, защото ако беше така щеше да се наложи да я открадне за пореден път. Качи се в колата си като миг по-късно шофьора му запали двигателя и потегли към дома й. Не след дълго беше пред входа на огромната сграда, по случайност познаваше охраната и го пуснаха без да й дават известие за появата му. Когато се качи на последния етаж натисна леко малкия бутон и зачака с усмивка появата й.

Още в асансьора извадих телефона от чантата си и се сблъсках с действителността. Онзи балон, в който бях останала с Джейс за толкова дълго най - накрая се бе спукал и сега трябваше да посрещна последствията от това което бях направила снощи.
Тихо позвъняване оповести отварянето на вратите. Дори не бях успяла да прегледам и половината от номерата, които ме бяха търсили предишната вечер, когато се озовах пред врата на апартамента си. Извадих ключа и го пъхнах в ключалката, без да отделям поглед от екрана на телефона. Сред всички които ме бяха търсили познах и телефонният номер на Доналд.
- По дяволите... - Изругах тихичко и завъртях ключа. Ключалката изтрака и влязох вътре, захвърляйки всичко ненужно от ръцете си върху шкафа, който бе в близост до входната врата. Още там зарязах и обувките си и се отправих директно към спалнята, като когато стигнах там, вече се бях отказала да търся из номерата и се прехвърлих на гласовата си поща, която бе препълнена и то за първи път откакто изобщо имах такава. Тази активност обаче нямаше да ме притесни чак толкова много, ако и самия Донал не бе сред хората, които се бяха опитали да се свържат с мен. Имаше малка надежда, че не ме е търсил заради снощи, но щом чух съобщението му на гласовата си поща, осъзнах че положението е наистина сериозно. Звучеше притеснен и загрижен за мен, искаше да знае къде съм. Не казваше нищо конкретно, но определено бе разбрал за случилото се предишната вечер и искаше да му се обадя, когато чуя съобщението му.
- Мамка му... - Изругах за пореден път и хвърлих телефона върху матрака. Отново се опитах да си спомня нещо. Предположих, че сега когато Джейс не е наоколо ще успея да се концентрирам, но все още онзи отрязък от няколко часа ми бе пълна мъгла. Това ме подсети, че трябва да потърся Катерина, но първо щях да се отърва от тази рокля и щях да изпия още поне едно хапче. Внезапно главоболието ми се бе завърнало и аз побързах да намеря някакви лекарства в аптечката, но вече започвах да се съмнявам, че аспирина ще ми помогне. Имах нужда от нещо много по - силно и сигурно в аптеките продаваха подобни медикаменти, но на мен ми се случваше за първи път да изпадам в подобно положение, в което да се боря с махморлука.
Измуших роклята си я зарязах в коша за пране и пак се върнах при хапчетата, ровейки за нещо по - силно. Дори не се сетих докато търся да си взема дозата от противозачатъчни. Бях толкова концентрирана върху това да разкарам болката в главата си, че всичко останало остана на заден план. Богатия ми асортимент от различни хапчета се оказа не чак толкова богат, а и нямах време да чета описанията на всички шишенца, затова отново се спрях на аспирина, но този път глътнах не една, а цели две таблетки, с надеждата че това ще помогне.
Зарязвайки цялата бъркотия, която бях сътворила в банята се върнах в спалнята и грабнах телефона отново. Започнах да търся номера на Катерина и когато го открих, позвъних. Дано тя си спомняше повече от мен. Седнах в края на леглото и зачаках.
Отговори ми едва на осмото или деветото позвъняване, като си личеше, че я откривам в леглото. Гласът й бе дрезгав и чувах шумоленето на чаршафите при всяко нейно движение.
- Хей... - Започнах аз. - Съжалявам ако съм те събудила, но трябва да говорим... - С това започнах, но Катерина звучеше още по - зле и от мен и се оказа абсолютно неспособна да ми даде каквато и да е информация, освен че си е вкъщи. Това ме накара да се притеснявам за едно нещо по - малко, така че в крайна сметка я оставих да си почива, а аз щях да се опитам да си набавя малко повече информация от интернет.
Преместих се на бюрото и включих компютъра. Дори нямаше нужда да задавам каквото и да е търсене. Всеки един от сайтовете които следях бе отразил огромния скандал от предишната вечер. Стоях пред екрана с часове и опитвах да навържа всичката информация, в нещо смислено, което да ми говори нещо, но истината беше, че просто си съчинявах историята по думите на очевидци и снимки от самото събитие, които бяха плъзнали навсякъде. На почти всяка една присъствах и аз. Беше нормално да е така, тъй като очевидно през цялото време бях около Кръсчън, но никъде не се споменаваше, че аз съм организатор на събитието. По скоро се развиваха тези за това, коя съм аз и в какви точно отношения сме с него. Разбира се преобладаваха историите за любовна връзка между нас и предположения колко дълго ще трае любовта ни, преди да ме е сменил с поредната ню йоркска красавица.
Това обаче бяха заглавия от клюкарските издания, които си вадеха хляба съчинявайки си истории. В по - сериозните медии се правеше истинско разследване за наркотици и дистрибуция, където имената и на Крисчън и на Джейс присъстваха. От местно издание бях разбрала, че същата вечер са задържали Крисчън, но само няколко часа по - късно е бил освободен под гаранция и сега вероятно вече си бе у дома. Джейс бе споменат само на няколко места, като името му не бе свързано с някакво конкретно обвинение, но пък бе посочен като човека стоящ зад въпросните момчета, които бяха задържани и все още разпитваха в полицията...
Отпуснах изморено глава в ръцете си и въздъхнах тежко. Това бе истински кошмар и нямах представа как ще го приеме Джейс ако попаднеше на всички тези статии за връзката ми с Крисчън. В тях нямаше нищо вярно естествено, но нямах представа как ще се приеме от него и дали ще успея да го убедя, че Крисчън не е нито един от клиентите ми... поне не на неофициалната ми работа, нито пък е мъж, към който изпитвам някакъв интерес. Предвид всичко което знаеше за мен до сега обаче, се опасявах, че и без друго крехкото доверие между нас ще се разклати още повече. Да не говорим, че самия той имаше проблеми в момента и то много по - сериозни от това да доказва, че няма връзка с някой. Това ме напрягаше допълнително, защото сутринта нямах представа за случилото се снощи, а ако имах със сигурност нямаше да го задържам. Сега дори се чувствах леко виновна за това, че исках да се качи до горе, за да ме изчука отново, докато имаше истински проблеми, за които трябваше да мисли...
В късния следобед най - накрая събрах смелост и се обадих на Крисчън. Разговаряхме за кратко, защото както и предположих имаше доста проблеми на главата и в момента по неговите думи разговаряше с адвокатите си. Нямаше представа за моето участие в цялата история, дори се извини за случилото се и каза, че ще се постарае да изчисти името на клуба си възможно най - скоро, за да не компрометира агенцията и в частност мен, защото според него бях свършила чудесна работа и не заслужавах около името ми да се разрази подобен скандал. Накрая ми каза, че когато всичко това отшуми ще ми се обади за онази вечеря, която му бях обещала. Не потвърдих, че ще изляза с него, но и не посмях да го отрежа категорично, вместо това му пожелах да намери по - бързо изход от тази нелепа ситуация...
Така и не потърсих Доналд. Точно сега не ми беше до него, а и вече беше станало прекалено късно, за да проведа този разговор. Минаваше шест, а Джейс ако все още искаше да се видим скоро щеше да бъде тук, затова влязох под душа и пристъпих към подготовката си за срещата, която той не бе отменил все още. През цялото време обаче се чудех дали наистина ще се видим. Можеше и да не смята за необходимо да ми казва, че уговорката ни отпада. Можеше да е прекалено зает или... просто да не иска да ме вижда повече.
С подобни мисли и доста по - тревожни се приведох в достатъчно приличен вид за вечерта. Гримът успя да прикрие пораженията нанесени от предишната нощ, но не изглеждаше натрапчив, също както и роклята ми. Още не знаех къде ще ме води, затова бях се спряла на този класически и секси вид, който добре подчертаваше извивките на тялото ми, които Джейс обичаше. Трябва да си призная, че разчитах именно секси излъчването да оправи настроението му, в случай че се появи...
Още бях в банята и нанасях последни щрихи на грима си, когато на врата се позвъни. Инстинктивно проверих часа на телефона си и щом видях цифрите 19:59, сърцето ми заблъска лудо. Това трябваше да е той. Бързо затворих червилото и го прибрах в чантичката си, после напъхах и телефона и отидох да отворя...